Тонка Митрева Тонка Митрева Потребител

Специален режим на облагате на маржа



Фирмата е регистрирана по ЗДДС и упражнява транспортна дейност. Собствениците желаят да извършват и друга дейност свързана с продажба на коли втора употреба. Могат ли да се съчетават и двете дейности, като само за едната се прилага специалния режим на маржа? Ще закупуват коли от дилъри в България прилагащи маржа и от ФЛ. Как се осчетоводяват покупките и продажбите, в случайm че се прилага маржа?



Отговори

  • В нормативната уредба на данъка върху добавената стойност съществува специален ред за облагане на доставките на стоки втора употреба, (а и на произведения на изкуството, предмети за колекция и антики), когато се извършват от лица дилъри. Този ред се съдържа в глава 17 на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), по-конкретно в чл. 143-151 от закона и в чл. 88-94 от Правилника за неговото прилагане (ППЗДДС).

    Всяко данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон , се приема от закона за дилър на такива стоки (§ 1, т. 23 от ДР на ЗДДС). Под “стоки втора употреба” законът (§ 1, т. 19 от ДР на ЗДДС) разбира употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени . Не са стоки втора употреба благородните метали и скъпоценните камъни, независимо под каква форма са, както и произведенията на изкуството, предметите за колекции и антиките.
    Важно е да се подчертае, че специалните разпоредби на глава 17 ЗДДС се прилагат за извършена от дилър доставка на стоки втора употреба, когато те са му доставени на територията на страната (включително внесени) или от територията на друга държава членка от някое от следните лица:
    - данъчно незадължено лице;
    - друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50 ЗДДС;
    - друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по българския ЗДДС;
    - друг дилър, прилагащ специал-ния ред на облагане на маржа на цената.
    В тези четири случая дилърът е длъжен да прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, но може да избере да прилага общите законови правила. Когато дилърът прилага специалния ред на закона, той задължително вписва в издаваните от него фактури и известия текста “чл. 143 от закона” . По изключение дилърите имат право да прилагат разпоредбите на глава 17 от Закона за данък върху добавената стойност и по отношение доставката на внесени от тях произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети (чл. 143, ал. 3 от закона).
    Причината в посочените по-горе четири случая да се прилагат специалните правила за облагане на маржа на цената е, че дилърът е придобил стока, която вече е била в търговския оборот и за нея с голяма степен на сигурност може да се твърди, че е начисляван (и плащан) ДДС. Но по самото данъчно събитие, въз основа на което е получена употребяваната стока, няма начислен данък . За да се избегне начисляването на ДДС върху ДДС, данъчната основа на извършваната от дилъра доставка не е равна на цялата продажна цена, а се явява марж (разлика). Така в тази основа не се включва данъкът, платен на предходен етап от веригата сделки със същата употребявана стока.
    Можем да направим извода, че специалните правила на глава 17 от закона не се отнасят до регистрираните по ЗДДС лица, които продават свои употребявани дълготрайни активи. Те нямат отношение и към внасяните стоки втора употреба от трети страни , а само към вноса на произведения на изкуството, предмети за колекция и антики. Също така, въпросните правила не се прилагат при вътреобщностни доставки на нови превозни средства (чл. 143, ал. 2 ЗДДС) ­ защото за тях има създадени по-специални правила, които определят режима им на облагане.
    Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки втора употреба, за които дилърът прилага специалния ред на глава 17 от закона, възниква съгласно общите законови правила. И тъй като става въпрос за доставки на стоки, в общия случай, те ще възникват като данъчно събитие на датата на прехвърлянето на собствеността върху съответната стока .
    По отношение изискуемостта на данъка за въпросните доставки законът съдържа специална разпоредба. Според ал. 3 на чл. 144 ЗДДС при тях данъкът върху добавената стойност става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие . Което означава, че получените авансови плащания на част от или на цялата цена, дължима за продажбата на употребяваната стока, не водят до изискуемост на данъка, както е в общия случай.
    Основата за начисляване на ДДС при доставка, извършена от дилър при специалните условия на глава 17 от закона, е т.нар. “марж на цената” . Същият е равен на разликата между продажната и покупната цена , по които дилърът извършва продажбите, съответно покупките на стоки втора употреба, намалена с размера на дължимия данък. Маржът не може да бъде отрицателна величина.
    Определянето на подлежащия на начисляване ДДС при доставката на стоки по глава 17 от закона става по формулата, съдържаща се в чл. 88, ал. 1 ППЗДДС. Тя пресъздава познатото ни правило “над сто” , което ползваме, за да пресметнем дължимия ДДС, когато той се счита за включен в договорената цена.
    При облагането на доставките по специалния ред на глава 17 начисляването на ДДС се извършва с издаването на протокол (чл. 144, ал. 4 ЗДДС). Това следва да става в края на всеки данъчен период, като протоколът включва информацията, посочена в чл. 90, ал. 2 от правилника. Съставеният/съставените за месеца протокол/и (ако има продажби чрез публичен търг, за тях е нужен отделен протокол) се описва/т в дневника за продажбите за данъчния период, като за него се попълва само информацията в колони 9-25 на дневника (ал. 3 и 4 на чл. 90 ППЗДДС).
    Интересно е, че в закона е въведено правилото, че дилърите нямат право да приспадат като данъчен кредит начисления им данък по повод придобиването или вноса на стоки, за които прилагат специалния ред на облагане на маржа (чл. 147, ал. 5 ЗДДС). То е съвсем логично с оглед на обстоятелството, че данъчната основа на извършените от тях доставки с тези стоки е марж (разлика), а не самата продажна цена.
    Дилърите обаче имат право на данъчен кредит за придобитите или внесени от тях други стоки или услуги, които използват само за извършване на доставките на стоки по глава 17 , примерно ­ за ремонта на употребявани автомобили. Същият възниква и се упражнява по общите законови правила. Този ползван данъчен кредит като цяло за годината не може да превишава общия размер на начисления от дилъра данък за доставките на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики. Когато ползваният през календарната година данъчен кредит превишава начисления през същата година данък, дилърът дължи ДДС в размер на превишението, което се декларира в справката-декларация за последния данъчен период за годината (декември) като годишна корекция в клетка 43 на тази месечна декларация (сумата в нея следва да бъде посочена със знак минус).
    Счетоводното отчитане би изглеждало по следния начин:
    Ако сме придобили стока втора употреба на стойност 1000 лв. и я продадем за 1200лв, то тогава върху маржа от 200лв., следва да издадем протокол за начисляване на ДДС. Използвайки формулата в чл.88 от ППЗДДС - Д = [(ЦПро - ЦПок) / (100 + ДС)] x ДС, можем да изчислим стойността на дължимото от нас, като дилър, ДДС: [(1200-1000)/(100+20)]х20 = 33,33 лв.
    Примерни контировки:
    1. за заприхождаването на стоката втора употреба:
    Дт Стоки / Кт Доставчици: 1000
    2. За продажбата на стоката:
    Дт Клиенти / Кт Приход: 1200
    3. За начисляването на ДДС с протокол
    Дт Разход / Кт ДДС върху продажбите: 33,33


    Поздрави,
    Станислав Колев
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->