Ивайла Иванова Ивайла Иванова Потребител

Неустойки по договор



Здравейте, имам следния казус.
По сключен договор за изработка на рекламни материали е начислена неустойка, която по своя характер е лихва за забава. Изпълнителят не е спазил уговорения срок на договора и е забавил изпълнението с 49 дни. За всеки просрочен е начислена неустойка в размер на 0,01%.

Как да третираме начислената неуйстока - със санкционен или с обезщетилен характер? Също дали стойността на неустойката би следвало да се приспадне от данъчната основа или другия вариант - възложителят да издаде документ за начислената неустойка, която да удържи при извършване на плащането и следователно да не се коригира данъчната основа в издадената фактура?



Отговори

  • Здравейте,

    Данъчната основа, съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
    По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер.
    С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
    Съгласно чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател. Неустойката, дължима във връзка със закъснението за изпълнението на договора е с обезщетителен характер. Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС същата няма характер на възнаграждение по доставка и за нея не се дължи данък върху добавената стойност и не следва да се издава данъчен документ - фактура.
    На основание чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Следователно в настоящия случай възложителят може да документира удържаната сума като неустойка по договора, чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 7, ал.1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
    Предвид гореизложеното е необходимо да се има предвид, че в случая с дължимата и удържана от възложителя по договора неустойка за забава на доставката не следва да се намалява данъчната основа на същата.
    В допълнение мога да добавя, че от гледна точка на ЗКПО - и по- специално чл. 26, ал.6 - разходи за глоби и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихви за просрочие на публични задължения – не се признават за данъчни цели и се посочват в увеличение на финансовия резултат през периода. Тук сеизхожда от принципа, че лицето не може да черпи ползи (т.е. да намалява размера на облагаемата си печалбата и оттам размера на дължимия данък) от свое незаконосъобразно поведение (нарушаване на нормативни актове). В това ограничение не се включват обезщетения и наказателни лихви, платени към частни юридически и физически лица (например лихва за забава при неплащане в срок на контрагент).

    Поздрави,
    Станислав Колев
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи със ЗДДС

-->