Задай въпрос тук
Методи Христов Методи Христов Kreston BulMar данъчен консултант

Отчитане на разходи по кредитни и дебитни карти

Публикувано на: 06.02.2017



Постепенно употребата на книжните пари намалява за сметка на разширяващото се използване на платежни инструменти, които ни дават възможност да извършваме безналични разплащания. В наши дни онлайн търговията се поддържа единствено на база на електронните пари. По своята същност разплащанията с карти са еквивалент на плащането в брой и в тази връзка, когато извършвате покупки на стоки или услуги вие получавате и касов бон, към който се прилага бележка, която удостоверява, че плащането е извършено с карта.

Нормалният ход на оперативната дейност на едно дружество обикновено изисква то да има открита поне една банкова сметка, чрез която да осъществява търговските си взаимоотношения със своите контрагенти. Банките от своя страна предлагат все по-конкурентни продукти, с преференциални условия и други привилегии. Един от най-разпространените продукти са дебитните и кредитните карти.

Дебитна карта

Дебитната карта е свързана с поддържането на разплащателна сметка, по която постъпват средствата за нейното зареждане. Разплащателните сметки представляват отделен банков продукт, за който се прилагат такси и комисиони, които не са свързани с поддържането на дебитната карта.

Видовете такси свързани с дебитните карти:

  • Такса за издаването на картата. (Не са редки случаите, когато издаването е безплатно.) Тази такса е данъчно признат разход за дружеството.
  • Таксата за поддръжка на картата, определена на годишна или месечна база. Тази такса също е данъчно признат разход за дружеството
  • Таксата за теглене на пари в брой от банкомат. Тази такса е фиксирана сума, която се дължи при извършването на всяка такава транзакция. За счетоводни цели това е финансов разход, който е данъчно признат.
  • Възможно е банката да удържа такса при извършването на покупка на стоки и услуги чрез т.нар. ПОС терминал. Тази такса е финансов разход и нейното отчитане също се извършва с използването на счетоводна сметка „Банкови такси и комисионни“.
  • Такса за превалутиране при теглене на пари във валута, различна от валутата, по която е картата. При тази транзакция възникват два разхода, единият е банковата такса, която се отчита по същия начин, както бе описано по-горе, а другият е валутната разлика, която се формира от разминаването в обменните курсове. Валутните разлики могат да бъдат и в полза на фирмата, но ако все пак приемем, че става дума за загуба от промяна във валутния курс, тогава този разход се представя в счетоводните регистри на дружеството като Разход, свързан с валутни операции.
  • Ако картата бъде изгубена или открадната, при издаването на нова карта ще се дължи такса. Този разход отново ще се отнесе като финансов разход за представянето на банковите такси и комисионни.
  • Не са редки случаите, при които картата се блокира заради невярното избиране на пин кода. За разблокирането на картата и издаването на нов пин код отново се дължи такса, която отново е финансов разход за банкови такси и комисионни. Аналогична е ситуацията ако Ви бъде преиздаден ПИН кода.

Кредитна карта

Кредитната карта не е свързана с поддържането на отделна банкова сметка, това са пари, които банката Ви отпуска срещу определена лихва като има лимит на сумата, която може да бъде разходвана. Основният разход при кредитните карти е месечната (или годишната) такса. Счетоводното отразяване на тази такса е финансов разход за счетоводни цели, който е и данъчно признат. Обикновено при използването на този платежен инструмент банката начислява и лихва върху отпусната заемна сума. Разходът за лихвата е финансов разход. В зависимост от начина на ползване е възможно да има и други разходи по картата като лихва при теглене, лихва при частично погасяване, разходи свързани с извънредни обстоятелства като забравен ПИН, загубване на картата, надвишаване на кредитния лимит и др. Това са финансови разходи за дружеството, а ако е начислена лихва, тя се отчита като разход за лихви.

Как се отчитат счетоводно покупките извършвани с дебитни и кредитни карти?

Когато извършваме покупка на стоки или услуги е важно да разполагаме с разходно оправдателен документ за покупката. Това изискване е регламентирано в Закона за счетоводството и Закона за корпоративното подоходно облагане. Такива документи са фактурите. Ако все пак извършите покупката с вашата карта, но не разполагате с такъв документ този разход ще трябва да бъде отчетен като разход, който е данъчно непризнат.

С „Документално необоснованите разходи” се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат като те реално се вадят от разходите и по този начин се формира по-висока данъчна печалба и съответно се плаща в по-висок размер корпоративен данък.

Ако разполагате с фактура за покупката тогава трябва да извършите преценка за какво се използват закупените стоки респективно услуги.

Ако закупувате стоки (например офис техника), които ще използвате в осъществяването на вашата икономическа дейност и вашето дружество е регистрирано по ЗДДС, тогава възниква правото да ползвате данъчен кредит. Осчетоводяване на такъв тип транзакция зависи от това дали стоката може да се третира като дълготраен актив или се отчита като текущ разход.

Ако придобивате стоки, които ще ползвате за лични нужди, тогава не възниква правото за ползване на данъчен кредит, също така с разходите за лични нужди отново трябва да се преобразува счетоводния финансов резултат в посока увеличение.

Когато се покриват разходи за бизнес вечери или други представителни цели (например покупка на подаръци) има няколко момента, на които трябва да се обърне внимание:

  • По отношение на ЗДДС за тези разходи не е налице право на данъчен кредит;
  • По отношение на ЗКПО тези разходи са признати, което означава че може да се ползват като разход без да се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат, само и единствено, когато са обложени с 10% данък върху представителните разходи. Освен това Законът изисква данъкът да бъде внесен в срок до 31.03 на годината следваща годината, за която се отнася, в противен случай разходът няма да бъде признат.
  • За да бъде документално  обоснован един представителен разход е достатъчно да бъде издаден касов бон.

Компаниите, които търгуват онлайн, получават преводи с карти от физически лица, както местни, така и чуждестранни. Съгласно българското законодателство, когато получател по доставка е физическо лице не е задължително да бъде издавана фактура, стига тя да не бъде изискана от самото лице. Тези приходи се отчитат с т.нар. „Отчет за продажбите”. По отношение на ЗДДС, когато получатели по доставките са физически лица, дружествата начисляват стандартната ставка за страната, като се приема, че размера на данъка е включен в плащането, което е постъпило в банковата сметка.



Коментари

Свързани документи със ЗДДС