Нормативно разходите, определени като "разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства", са посочени в разпоредбата на § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО. Такива са счетоводно признатите разходи, за: горива, горивно - смазочни материали и други консумативи; резервни части; труд и ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги; технически прегледи и паркинг, козметика и аксесоари. Данъчният режим на посочените разходи зависи от това за какво се ползват превозните средства, за които са направени разходите. От така направеното запитване не става ясно за каква дейност се използва служебния автомобил.
Като обект на различен начин за данъчно третиране на разходите на юридическите лица и ЕТ за собствени или наети леки автомобили в разпоредбите на закона са определени и регламентирани няколко вида дейности и начини за употреба.
Според приложимото данъчно третиране разходите следва да бъдат обособени в следните групи, а именно:
1. Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато те се използват за извършване на основната дейност:
По принцип тези разходи не подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО. В тази категория биха попаднали разходите, свързани с доставката и превоза на необходимите материали, ако същите са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО и чл. 7 от Закона за счетоводство /ЗСч/.
ЗСч, чл. 7. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
При липса на документална обоснованост те биха представлявали непризнати за данъчни цели разходи съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
2. Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато те се използват за извършване на управленската дейност:
Тези разходи подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО. Тук попадат случаите, при които автомобилът се използва за посещения на обектите от управителя във връзка с управленската дейност. Тези разходи също следва да бъдат документално обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване. Данъкът е окончателен.
Когато лекият автомобил се използва едновременно за извършване на основната дейност и на управленската дейност, за определяне размера на данъчната основа за облагане следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 215 от ЗКПО, а именно:
- разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;
- разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, в т.ч. текущия месец.
Следва да се има предвид и, че ако превозното средство се използва за удовлетворяване на личните нужди на собственика, персонала и/или на трети лица, то тогава са налице разходи, несвързани с дейността, поради което следва да се преобразува финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 1 от ЗКПО с всички счетоводно отчетени разходи.
Относно счетоводните операции, които трябва да бъдат съставени, то те трябва да бъдат отнесени по Дт на сметка Разходи за услуги (паркинг) и Кт на сметка Каса (ако са изплатени в брой). Ако върху разходът ще бъде начислен и данък, то ще има още една операция за начисляването на данъка - Дт сметка Разходи за данъци/Кт сметка Разчети с бюджета.
"1. Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато те се използват за извършване на основната дейност:
По принцип тези разходи не подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО. В тази категория биха попаднали разходите, свързани с доставката и превоза на необходимите материали, ако същите са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО и чл. 7 от Закона за счетоводство /ЗСч/". Това означавали, че с тези разходи не може да се намалява данък печалба. А с "2. Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато те се използват за извършване на управленската дейност", може.
"Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист" Това означавали, че може да не се пише пътен лист и да се признава разхода.