Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Продажба на Дялове, Придобити като Апорт

Публикувано на: 08.07.2011





Решение № 5784 от 27.04.2011 год. по Адм. дело № 12977/2010 год., І Отд. на ВАС 


Чл. 33 ЗОДФЛ


ВАС на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. К.

ЧЛЕНОВЕ:

М. Д.

Е. М.


при секретар Ц. Й. и с участието на прокурора Е. Е. изслуша докладваното от съдията Е. М. по адм. д. № 12977/2010


Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. П., при ЦУ на НАП, против решение № 1214/23.08.2010 г., постановено по адм. д. № 1075/10 г., по описа на Административен съд гр. П., в частта с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 160902199 от 09.03.2010 г., издаден от Л. Н. С.- старши инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. П., потвърден с Решение № 334 от 15.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ, гр. П., при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - И.Ж.Ж., чрез пълномощника си адв. А. Й. излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение.. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната.

ВАС - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 160902199 от 09.03.2010 г., издаден от Л.Н.С.- старши инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. П., потвърден с Решение № 334 от 15.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ, гр. П., при ЦУ на НАП, в частта с която на И.Ж.Ж. е начислен допълнителен данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДФФЛ) за 2008 г. в размер на 127 617,88 лв., ведно с лихви за периода 01.05.2009 г. - 09.03.2010 г. в размер на 12 554,27 лв.

С обжалваното решение съдът е отменил РА н частта, с която на И.Ж.Ж. е начислен допълнителен данък по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 125 820,20 лева и прилежащи лихви върху тази сума от 12 377,43 лева.

В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството решението е влязло в законна сила.

За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че РА е издаден въз основа на надлежно възложена ревизия, в хода на която не са допуснати нарушения на процедурата визирана в ДОПК.

От фактическа страна съдът е приел, че на 02.04.2007 г. И.Ж.Ж. и Г.Ж.Ж. са придобили по дарение, при равни права (по 1/2 идеална част), собствеността върху недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) 043006043393- обслужваща и складова дейност за ремонт, поддръжка и експлоатация на селскостопанска техника, целият незастроен, с площ от 39 232 кв.м., находяш, се в землището на село Б., община М., област П., масив 43 по плана за земеразделяне на село Б.. На 09.07.2008 г. е учредено ООД „Б 77“, като съгласно дружествения договор, съдружници са И.Ж.Ж. и Г.Ж.Ж., капиталът на дружеството е в размер на 2 800 000,00 лева, разпределен в 28 000 дяла от по 100 лева, който ще бъде внесен изцяло със стойността на непарични вноски, оценени по реда на чл. 72 от Търговския закон (ТЗ). Капиталът на дружеството е разпределен между съдружниците по 50%, съответно 14 000 дяла на стойност 1 400 000,00 лева, а непаричните вноски и на двамата съдружници представляват правото на собственост върху съответната идеална част от посочения недвижими имот. 3а определяне стойността на непаричните вноски в капитала на „Б 77“ ООД е прието по делото заключението от 03.06.2008 г. до Агенцията по вписванията, съгласно което справедливата пазарна стойност на апортирания имот е 3 104 801,00 лева, респективно по 31 048,00 лева на всеки един от дяловете. На 23.07.2008 г. при проведено общо събрание на съдружниците в „Б 77“ ООД, е взето решение за продажбата на всички дружествени дялове на двамата съдружници на трето лице несъдружник „Т. Б.“ ЕООД и на същата дата е подписан Договор за продажба на дружествени дялове, по силата на който 28 000 дружествени дялове от капитала на „Б 77“ ООД са продадени на „Т. Б.“ ЕООД за сумата от 1 450 000,00 /евра/, от които 725 000,00 /евра/, с левова равностойност 1 417 976,55 лева е била заплатена на И. Ж.

При така установеното, съдът е приел от правна страна, че предмет на продажба са били 14 000 дяла от по 100 лева, поради което за определяне цената на придобиването на дяловете е приложима изричната разпоредба на чл. 33, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ, в редакция към 23.07.2008 г., и представлява частта от непаричната вноска, вписана в учредителния договор, в дружествения договор или в устава на търговско дружество, съответстваща на продадените или на заменените акции и дялове - в случаите на направени непарични вноски в търговско дружество. Незаконосъобразно според АС, органът по приходите е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ, т.е, че цената на придобиване на продадените дружествени дялове е равна на нула, тъй като няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал.

Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По делото няма спор по фактите. Не се оспорва както начина на придобиване на процесния апортиран недвижими имот, така и неговата стойност, в като непарична вноска.

Въпросът е правен и е свързан с приложение на разпоредбата на чл. 33, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ, в редакция към 23.07.2008 г. или чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ.

Основният довод в касационната жалба е свързан с неправилно определяне на облагаемия доход от продажбата на дялове, тъй като документално доказаната цена на придобиване на недвижимия имот, предмет на апорта по смисъла на чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ е нула.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ /в редакция за ревизирания период/ не се смятат за доход, получените акции и дялове за направени непарични вноски в търговско дружество, т.е. не се смята за доход и разликата между стойността на получения дял /акции/ и цената на придобиване на апортираното имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ /редакция до отмяната с дВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е частта от непаричната вноска, вписана в учредителния договор, в дружествения договор или в устава на търговско дружество, съответстваща на продадените или на заменените акции и дялове - в случаите на направени непарични вноски в търговско дружество, т.е. при последваща продажба на дялове/акции/ записани срещу непаричната вноска, на облагане подлежи разликата /положителна/, между продажната цена на дяловете/акции и стойността на дяловете/акции, вписани в учредителния договор, дружествения договор или устава на търговското дружество. Разликата между стойността на придобиване на недвижимия имот и стойността на записаните дялове срещу непаричната вноска на същия имот възникнала към момента на апортирането не се смята за доход, т.е. не се включва в данъчната основа по ЗДДФЛ. В този смисъл са и указанията на МФ, ГДД - София дадени в разяснение от 16.05.2008 г., 02.04.2007 г., 30.06.2007 г.

При анализа на действащата правна уредба за процесната 2008 г., правилно АС е приел, че облагаемия доход на Ж., следва да се определи съгласно чл. 33, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ.

Неоснователен е довода в касационната жалба за наличие на симулативна сделка между Ж. и дружеството придобило дяловете му в „Б 77“ ООД, поради което следва да намери приложно поле разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ, препращаща към чл. 16 от ЗКПО. Разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО изисква наличие на привидна сделка, чрез която се прикрива друга сделка, като данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка, което не е установено в конкретния случай. В буква "Б" от Преамбюла на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.07.2008 г., както и в чл. 1 от същия, изрично е заявена волята на купувача, като предмета на сделката е точно очертан и в тази си част не е оспорен от процесуалния представител на касатора. Не са приложими и останалите хипотези на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО тъй като прехвърлянето на дружествените дялове е извършено по пазарна цена и в тази насока не е имало спор между страните, а останалите хипотези на чл. 16, ал. 2 са неприложими за конкретния случай.

С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на И.Ж.Ж., Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. П., при ЦУ на НАП следва да заплати сумата от 3 800 лева, направени разноски за настоящата инстанция.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС - първо отделение


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1214/23.08.2010 г., постановено по адм. д. № 1075/10 г., по описа на Административен съд гр. П..

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. П., при ЦУ на НАП да заплати на И.Ж.Ж., гр. П., сумата от 3 800 лева, направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не може да се обжалва.



Коментари

Свързани документи със ЗКПО

-->