Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Съотношение между разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от Кодекса на труда

Публикувано на: 15.07.2011





Практика чл. 328 КТ

Решение № 1219 от 31.10.2003 г. по гр. д. № 3455/2001 год.., III гр. о. на ВКС 


Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 10 от 2003 г.


Съотношението между разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ се характеризира с различен обем на променените изисквания за заемане на съответна длъжност, което индивидуализира фактическите състави като различни основания за уволнение. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, а разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ засяга всички останали изисквания за изпълнение на длъжността-трудов стаж, компютърна грамотност, прекарани курсове, школи, владеене на чужди езици и пр. Изменението на изискванията в последната хипотеза включва условията извън посочените в чл. 328, ал. 1, т. 6 кт или разликата между двете основания за уволнение е в съдържанието на изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция-по т.б обема на изискванията е по-малък, защото засяга единствено образованието или квалификацията, а по т. 11 обема на изискванията е много по-широк, тъй като третира всички останали изисквания извън образованието или квалификацията. Общото между двете основания за уволнение - по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 кт е изискването промяната в условията за заемане на длъжността да е настъпила след сключване на трудовия договор.


Чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ

Чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ

Чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ


Докладчик съдия С. Ч. Производството е по касационна жалба на А. с. п. - гр. С подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК против въззивно решение № 5/25.07.2001 г. по гр. д. № 1363/2000 г. на Х окр. съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения по чл. 2186, ал. 1, б. "в" ГПК, иска са отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или произнасяне по същество за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.С решението обжалвано пред настоящата инстанция са уважени исковете на С.С. против О. С. С. П. - гр. Х., чийто правоприемник е касатора за отмяна на заповед № 13/16.08.1999 г. на ръководителя на службата, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ относно прекратяване трудовото правоотношение, за възстановяване на С. С. на заеманата преди уволнението длъжност "социален работник" към О. С. С. П. Х. и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ до размер на сумата 993,18 лв. със законната лихва върху тази сума от 11.11.1999 г. до окончателното изплащане на задължението. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че районният съд е разгледал непосочено в заповедта за уволнение фактическо основание, а именно регламентираното в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ основание. Освен това съдебният състав е изложил съображение за това, че работодателят бил приложил състав на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, защото въвел като причини за прекратяване на трудовия договор в акта си по чл. 328, ал. 1 КТ промяна на изискванията за изпълнение на длъжността относими към чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Обоснован е довод, че липсата на образование и квалификация се квалифицира по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а не по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Въззивната инстанция е приела, че сключването на допълнително споразумение между страните на 15.06.1999 г. за процесната трудова функция след издаването на заповед № 5/16.02.1999 г. на зам. министъра на труда и социалната политика съдържаща квалификационните изисквания за длъжността "социален работник" означавало, че работодателят бил приел, че въззивницата отговаря на изискванията.Решението е правилно.С. С. е заемала длъжността "социален работник" в О. С. С. П - гр. Х. по безсрочен трудов договор от 16.06.1999 г. В споразумение № 62/15.06.1999 г., приложено към личното й. трудово досие е отразено изменение на съществен елемент от съществуващото между страните договорно правоотношение изразяващо се в промяна на длъжността - от зав. "ЛС, АСЧ и деловодство" на социален работник. При проследяване на трудовите договори, приложени в личното трудово досие на С. С. се установява, че от 21.06.1993 г. същата е започнала работа като специалист ЛС, АСЧ и деловодство и е изпълнявала тази трудова функция по безсрочно трудово правоотношение до 15.06.1999 г. като през посочения период е изменян единствено размера на трудовото възнаграждение и от 16.06.1999 г. след изменение на заеманата длъжност по реда на чл. 119 КТ упражнява новата трудова функция "социален работник" на безсрочен трудов договор. Твърденията поддържани в касационната жалба за промяна на изискванията относно процесната длъжност се подкрепят от установените по делото доказателства, но при съществуващите между страните отношения работодателят не е имал законно основание да прекрати трудовото правоотношение. Така по делото при двуинстанционното разглеждане са били доказани следните факти: притежавано от С. С. средно общо образование и квалификация "Машинопис"; издадена заповед № 5/16.02.1999 г. на зам. министъра на труда и социалната политика за въведени квалификационни изисквания за заемане на длъжности в системата на социалното подпомагане, като за процесната длъжност изискуемите условия са - висше, полувисше или средно специално образование и специалност (квалификация) "социални дейности, социална педагогика, социално дело, социален работник"; прекратяване трудовото правоотношение с ответницата по касация С. С. на 12.08.1999 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при посочени в заповед № 13/16.08.1999 г. причини - промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, утвърдени със заповед № 5/16.02.1999 г. Изложените обстоятелства действително определят разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ като съответстваща на описания в заповедта за уволнение фактически състав за прекратяване на трудовия договор с ищцата, защото е налице препращане в обстоятелствената й част към заповед № 5/16.02.1999 г., която съдържа променените условия за заемане на процесната трудова функция, а същите засягат образованието и квалификацията. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, а разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ засяга всички останали изисквания за изпълнение на длъжността - трудов стаж, компютърна грамотност, прекарани курсове, школи, владеене на чужди езици и пр.

Въззивният съд е изложил неправилно разбиране за съотношението между двата фактически състава - чл. 328, ал. 1, т. 6 и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Изменението на изискванията в последната хипотеза включва условията извън посочените в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ или разликата между двете основания за уволнение е в съдържанието на изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция - по т. 6 обема на изискванията е по-малък, защото засяга единствено образованието или квалификацията, а по т. 11 обема на изискванията е много по-широк, тъй като третира всички останали изисквания извън образованието или квалификацията. Въпреки това както се посочи по-горе работодателят не е имал законно основание да уволни ищцата, защото и в двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ за законосъобразното прекратяване на трудовия договор е необходимо промяната в изискванията да е настъпила след сключването му. Разглежданият случай не е такъв, тъй като към момента на заемане на процесната длъжност вече са действали изискванията въведени със заповед № 5/16.02.1999 г. на зам. министъра на труда и социалната политика, налице е следователно както правилно е приела и въззивната инстанция съгласие на съконтрагентите да създадат, а те са го и осъществили трудово правоотношение. Разглежданият случай не попада под действието на приложения от работодателят фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, защото нормата предполага промяна на изискванията за заемане на длъжността - образование или квалификация да е настъпила след сключването на трудовия договор между страните. Отношенията между ищцата и касатора са относими към друга хипотеза - начална липса на предпоставки за заемане на съответната трудова функция, която е извън предметния обхват на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Ето защо правилни са крайните изводи на въззивната инстанция за незаконност на извършеното уволнение съответно правилни са и следващите от тях доводи за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->