Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Облагане на Доходи на Физическо Лице и Регистрация по ЗДДС

Публикувано на: 22.07.2011





Решение № 7055 от 19.05.2011 г. по адм. д. № 14979/2010 г., І отд. на ВАС


    чл. 122 ДОПК



Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

З.Ш.

ЧЛЕНОВЕ:

М.З.

Е.М.

при секретар Б.П. и с участието на прокурора Е.М. изслуша докладваното от съдията Е.М. по адм. д. № 14979/2010

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц.И.А., чрез пълномощника си адв. Н., срещу Решение № 419/01.11.2010 г., постановено по адм. д. № 898/2009 г. по описа на АС гр. В.Т., с което е отхвърлена жалбата на Ц.И.А. от гр. В.Т. против Ревизионен акт № 0400900265/10.08.2009 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 485/05.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ при ЦУ на НАП - гр. В.Т., с който за данъчните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г. му е начислен ДДС общо в размер на 92 054.80 лева и лихви в размер на 33 876.13 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответникът по жалбата директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. В.Т., чрез процесуалния си представител юрк. Р., в писмен отговор излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира юриконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Производството пред АС е образувано по жалба на Ц.И.А., против Ревизионен акт № 0400900265/10.08.2009 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП – В.Т., потвърден с Решение № 485/05.11.2009 г. на директора на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП - гр. В.Т., с който за данъчните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г. на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3 от ЗДДС му е начислен данък в размер на 92 054.80 лева и лихви в размер на 33 876.13 лева.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия в хода на която не са допуснати нарушения на процедурата визирана в ДОПК.

От фактическа страна за установено съдът е приел, че ревизираното лице е реализирало облагаем оборот през 2004 г., който надхвърля 50 000 лева, поради което същото е следвало да се регистрира по ЗДДС през същия период, а считано от 01.01.2005 г. на основание чл. 132 от ЗДДС (отм.) да дължи и съответния ДДС за извършваните доставки до отпадане на основанието за това. Оборотът е формиран на база данните от подадената от лицето ГДД по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., поради което след влизане в сила на нормата на чл. 132 от ЗДДС от 01.01.2005 г. следва да се определят задължения по ЗДДС на лицето по реда на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС, съответно чл. 103, ал. 2 от ЗДДС. Общата стойност на облагаемите доставки са установени въз основа на подадените ГДД от ревизираното лице по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, съдържащи данни за приходите от дейността му като ЕТ с фирма "А-Ц.А.", земеделски производител и като собственик на недвижими имоти, които отдава под наем на ФЛ. Тъй като лицето не е представило всички счетоводни документи относно дейността му като ЕТ и такива за дейността си като земеделски производител, съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред и е уведомил за това жалбоподателя. След анализ на данните от ГДД и съпоставката им с документи от трети лица - ДФ "Земеделие", ОД "Земеделие", НСИ, МЗХ - Дирекция "Агростатистика", Агенцията по вписванията – В.Т. и др., приходният орган е определил общ размер на облагаемия оборот на лицето за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г. 460 274 лева, върху които след помесечно разпределение е установил задължения в процесния. Подробно съдът е обсъдил заключенията на приетите по делото съдебно счетоводни и агротехнически експертизи.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.), данъчнозадължени лица са всички лица, които извършват независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея. ФЛ, които осъществяват търговска дейност като ЕТ са задължените лица по смисъла на ЗДДС, като между персоналитета на ФЛ и ЕТ не съществува разлика. За посочената дейност лицето формира предприятие по смисъла на ЗСч и следва да води счетоводна отчетност. От заключението на ССЕ съдът е приел, че категоричен извод за редовността на воденото счетоводство от ЕТ не може да се направи, но между счетоводните регистри, отчитащи приходи има съответствие, поради което правилно е извършена ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК.

На следващо място съдът е приел, че ревизираното лице, освен дейност като ЕТ е развивало такава и като земеделски стопанин, която също е независима икономическа дейност, по смисъла на чл. чл. 3, ал. 2 ЗДДС (отм.) След като лицето осъществява такава дейност същото е данъчно задължено по смисъл на ЗДДС и следва да издава редовни отчетни документи и да води отчетност за целите на облагането си по ЗДДС. Дори да се приеме, че доколкото жалбоподателят не е предприятие, той не дължи счетоводно отчитане по правилата на ЗСч, то същият според съдът следва да разполага с документи, които позволяват определянето на дължимия ДДС - т.е. следва да издава и разполага с документи за приходите и разходите от дейността си. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 7 от ЗДДС (отм.), съгласно която нерегистрираните лица по този закон могат да не издават фактури, само ако за извършените от тях доставки се издава друг документ по силата на специален закон, издава се сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от ЗДДС. По делото за установено съдът е приел, че ревизираното лице не е издало както фактури, така и други документи, които специален закон изисква от него за реализираната селскостопанска продукция. Не са представени доказателства, че лицето е съставяло други документи, удостоверяващи вида, обема и приходите от дейността си като земеделски производител, което е установено и от заключението на агротехническата експертиза, поради което вещото лице е изготвило заключението си по статистически данни.

На следващо място съдът е приел, че правилно от органа по приходите е прието, че представлява независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и отдаването под наем на недвижими имоти от жалбоподателя. Тъй като от жалбоподателя са представените документи (разписки и разписки за наем) за пръв път едва в хода на съдебното обжалване и същите са своевременно оспорени като новосъздадени от ответника, и след като безспорно не са били представени в хода на ревизията, правилно от органа по приходите е прието че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК.

За безспорно установено съдът е приел, основанието за облагането на Ц. А. по ЗДДС, доколкото се установява и от икономическата експертиза по делото, че облагаемият оборот на лицето през 2004 г. надхвърля 50 000 лева, поради което същото е следвало да се регистрира по ЗДДС през същия период, а считано от 01.01.2005 г. на основание чл. 132 от ЗДДС (отм.) да дължи и съответния ДДС за извършваните доставки до отпадане на основанието за това. Заключението на вещото лице, че прагът за регистрация е достигнат от жалбоподателя към 31.08.2004 г., а не приетото от органа по приходите 31.07.2004 г., когато лицето е реализирало облагаем доход в размер на 56 088.04 лева, по същество не променя крайния извод, тъй като това обстоятелство не влияе върху задълженията му по ЗДДС, доколкото такива с РА за периода на 2004 г. не са установени, а съгласно чл. 132 от ЗДДС (отм.) в сила от 01.01.2005 г., такива задължения са определени след тази дата.

Относно размера на приходите на жалбоподателя като земеделски производител и приходите от отдаване под наем на недвижими имоти, съдът е приел, че от заключението на ССЕ се установява, че както размера на начисления ДДС, така и лихвите за забава са определени правилно в РА. На следващо място съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че приходите от отдаване под наем на недвижими имоти са СИО. Позовал се е на разпоредбите на СК, съгласно които, институтът на СИО е неприложим към паричните вземания на лицата, когато същите не са предмет на паричен влог, в това число и на доходите от наем на имущество, както и на обстоятелството, че посочените суми са декларирани в ГДД по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Последните са изготвени от жалбоподателя, подадени по надлежен ред и не са коригирани по съответния такъв, поради което същият е обвързан от данните в тях. За верността на съдържането им декларатора носи наказателна отговорност, като не са коригирани нито от данъчно задълженото лице, нито от приходната администрация по надлежния ред, поради което представляват стабилни актове, които служат за определяне на облагаемата основа на лицето за целите на прякото му облагане. Размерът на тази основа за целите на облагането по други закони съдът е приел, че не може да варира при условие, че се облагат едни и същи приходи като размери с различни данъци, на различно правно основание.

В тази насока съдът не е кредитирал заключението на агротехническата експертиза относно размера на приходите от дейността на лицето като земеделски производител, поради хипотетичния му характер и се основават на статистически данни, съществено различни от тези, които самото лице е декларирало пред други държавни органи, вкл. различните земеделски служби.

Решението е правилно, като постановено в съответствие с правилно установената фактическа обстановка.

Основните касационни доводи са свързани с възражения в първоинстанционното производство, които съдът подробно е обсъдил и изводите му се споделят от настоящият състав.

Не се оспорва обстоятелството, че касаторът е регистриран като земеделски производител и като ЕТ, като е получавал приходи от даване под наем на недвижими имоти.

Основният довод в касационната жалба е свързан с липса на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което и РА не се ползва с презумпция за вярност по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, приета от органа по приходите и съда като основание за започване на ревизия по особения ред, се прилага когато липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Както се посочи процесната ревизия е такава на ФЛ за всички видове осъществявана от него независима икономическа дейност, вкл. и като земеделски стопанин. След като за част от тази дейност липсват документи, които да позволяват определяне на облагаемата основа, което е безспорно установено в хода на ревизионното и съдебно обжалване, правилно АС е приел, че ревизията следва да се проведе по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обстоятелството, че липсват документи във връзка с независимата икономическа дейност на лицето, както и недостатъчни счетоводни документи относно дейността му като ЕТ се установява и от заключенията на агротехническата и икономическата експертиза. В конкретния случай основанието за провеждане на ревизия по особения ред не е това по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за нарушения във водената счетоводна отчетност, поради което и въпреки че лицето не е длъжно да води счетоводство за дейността си извън предприятието на търговеца, то предвид задълженията си по ЗДДС, като лице извършващо независима икономическа дейност е следвало по друг начин да документира приходите и разходите си, предвид основата за облагане с данък, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба.

Неоснователно е възражението в касационната жалба досежно неправилно определяне на облагаемия оборот на жалбоподателя като сбор от приходите му от дейността, осъществявана от него като ЕТ и като земеделски производител, както и неправилно определяне на размера на облагаемата стойност.

Безспорно установено е че за посочените в ревизионния акт периоди, жалбоподателят е извършвал дейност свързана със селското стопанство, поради което е данъчно задължено лице за плащането на ДДС, на осн. чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и за 2007 г. - на осн. чл. 3 от ЗДДС, като е извършвал и независима икономическа дейност - отдаване под наем на недвижими имоти.

Данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.) е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.) регламентира определението на понятието "независима икономическа дейност" и това е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия. Съгласно ал. 2 на същия член независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите.

Данъчно задължено лице за целите на ЗДДС, в случаите, когато физическото лице осъществява независима икономическа дейност, независимо в какво качество -търговец или друго (като земеделски производител в конкретния случай) е физическото лице и то е правния субект, чиято дейност подлежи на облагане.

На основание чл. 32 от ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.), облагаеми доставки е всички доставки на стока или услуга по смисъла на чл. 7 - 11, когато са извършени от данъчно задължено лице по този закон и са с място на изпълнение на територията на страната, както и износът по смисъла на чл. 14, извършен от ДЗЛ.

Предвид изложеното и на основание чл. 1 от ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.), в случаите при които данъчно задължено лице, независимо в какво качество (в качеството на едноличен търговец или в качеството на физическо лице на земеделски производител ), извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната в рамките на независима икономическа дейност, то тези доставки попадат в обрата на ЗДДС и за тях се дължи данък добавена стойност по общите правила на ЗДДС. За процесната 2007 г. е аналогична и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.

Досежно размера на оборотите правилно съдът е приел, че законосъобразно органа по приходите се е съобразил с данните на подадените по реда на чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) ГДД за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 г. год., декларации като се е позовал на формалната им доказателствена сила. От заключенията на ССЕ и съдебно - аграрни експертизи, правилно съдът е приел, че не е установена фактическа обстановка различна от тази приета от органите по приходите. В тази насока правилно съдът е приел, че за касатора е съществувала възможност да извърши промери в подадените ГДД по реда на чл. 61 от ДПК (отм.), аналогична чл. 104 от ДОПК при несъответствие с декларираните данни и обстоятелства. Такава процедура не е предприета от негова страна, поради което съдържанието на декларациите следва да се приеме за вярно. Тези изводи на съда досежно формалната доказателствена сила на подадените от касатора декларации по реда на чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) ГДД и по чл. 50 от ЗДДФЛ се споделят изцяло от настоящия състав.

Правилно съдът не е кредитирал допълнителната ССЕ, която е установила по нисък размер на установените вземания, но са използвани данните от съдебно-аграрната експертиза, относно разходната норма за засяване на обработваните площи със семена за посев и използвани количества за изхранване на животните, както и среден добив за селскостопанската продукция, различен от декларирания.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), не се облагат с данък доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители за непреработената растителна и животинска продукция, в това число за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Въпреки обстоятелството, че тези доходи са необлагаеми, лицата реализират такива доходи са длъжни да ги посочат в ГДД по чл. 41 от отм. ЗОДФЛ. Според чл. 4, ал. 2 от отм. ЗОДФЛ на облагане подлежи доходът, получен през данъчната година. Доходът се счита за придобит, в съответствие с условията на чл. 11, ал. 4 от отм. ЗОДФЛ. Разходи във връзка с използване на семена от предходната годи за посев и за изхранване на животните са приравнени на доставка на стока по смисъла на чл. 8. т. 5 от отм. ЗДДС и същите са облагаеми. В производството не са ангажирани доказателства за наличие на необлагаеми доставки по смисъла на чл. 51 от ЗДДС (отм.), поради което е неоснователен довода в жалбата в тази насока.

Като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба отменителни основания.

Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение на основание чл. 161, ал. 1, пр.3 от ДОПК,, тъй като такова е присъдено от АС.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 419/01.11.2010 г., постановено по адм. д. № 898/2009 г. по описа на Административен съд гр. В.Т.

Решението е окончателно и не може да се обжалва.



Коментари

Свързани документи със ЗДДС

-->