Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Задължение за Внасяне на Осигуровки чл 7

Публикувано на: 20.10.2011





Решение № 8510 от 15.06.2011 Г. по Адм. д. № 13895/2010 г., VІ Отд. на ВАС


     чл. 7, ал. 1 КСО



Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.П. ЧЛЕНОВЕ:Р.П., Н.Г. участието на прокурора ТМ изслуша докладваното от съдията Р.П. по адм. д. № 13895/2010 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).Образувано е по касационна жалба на "ХХХХ" ООД, гр. София, против решение № 2613 от 26.07.2010 г. по адм. д. № 4220 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2000805052 от 06.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - град София, потвърден с решение № 477/06.04.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП в частта на начислените лихви за просрочие на задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, ЗОВ и фонд ГВРСН.Като пороци на съдебното решение са посочени нарушения на материалноправните норми на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2006 г. и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) не е взел становище.Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт № 2000805052/06.11.2008 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция на НАП - град София, потвърден с решение № 477/06.04.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП в частта за установените задължения на "ХХХХ" ООД, гр. София, за лихви за просрочие с общ размер Х лв. върху осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), здравни осигурителни вноски (ЗОВ) и фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите (ГВРС) за периода 01.09.2004 г. - 31.03.2008 г.Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 7, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за здравното осигуряване и чл. 20, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Съдът законосъобразно е приел, че осигурителните вноски са дължат от края на месеца, през който се извършва начисляването им. Изводите се основават на извършения подробен анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че процесните осигурителни вноски са били начислени и осчетоводени правилно, с оглед на което за начален момент на забавата е възприета т. нар. "дата на въвеждане".Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради материалноправни нарушения са неоснователни. Цитираната Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която е в сила от 01.01.2006 г., не съдържа материалноправни норми, регламентиращи изискуемостта на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО, ЗОВ и фонд ГВРС. Посочената от касатора Декларация по образец № 1 към чл. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., която осигурителят е длъжен да подаде до компетентната териториална дирекция на НАП, съдържа данни за осигурените лица: социалното, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и облагаемия им доход. Подаваната информация относно осигурените лица не се отразява върху задълженията на осигурителя да определи, начисли и внесе осигурителните вноски в установения от закона срок.Началният момент, от който задълженията за осигурителни вноски стават изискуеми, се определя съобразно материалноправните норми на чл. 7, ал. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване. Предвидено е внасянето на осигурителните вноски за сметка на осигурителите и за сметка на осигурените лица да се извършва едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Неизпълнението на задълженията на работодателя да начисли и/или плати в срок възнагражденията на наетите от него работници и служители не означава, че с оглед правилата по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО, действащи до 31.12.2006 г., той като осигурител не дължи осигурителни вноски за тези лица до датите на извършване на плащанията. От обстоятелството, че законодателят е свързал плащането на осигурителните вноски с плащането на трудовото възнаграждение, следва изводът, че стане ли изискуемо трудовото възнаграждение, става изискуемо и задължението за внасяне на осигурителните вноски (В същия смисъл решение № 11657 от 08.10.2009 г. по адм. д. № 7026/2009 г. на ВАС, VІ о., решение № 4601 от 01.04.2011 г. по адм. д. № 9530/2010 г. на ВАС, VІ о. и др.). Лихвите върху осигурителните вноски се дължат, считано от настъпване на изискуемостта на главниците по правилата на чл. 7, ал. 1 и 2 от КСО.Неоснователни са оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които са свързани с представените документи относно датите на изплащане на трудовите възнаграждения. Подадените от НОИ справки от персоналния регистър (регистрационни данни) за декларирания осигурителен доход и изчислените осигурителни вноски за всички ЕГН на осигурител "ХХХХ" ООД са приложени в административната преписка и за жалбоподателя не е съществувала пречка при проявена процесуална активност да се запознае с документите. С определение от съдебно заседание на 09.11.2009 г. Административен съд София - град е докладвал и приел ревизионната преписка. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно разпределяне на доказателствената тежест.Оспореният ревизионен акт е законосъобразен в частта за установените задължения за лихви върху задължителни осигурителни вноски и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,


РЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2613 от 26.07.2010 г., постановено по адм. д. № 4220 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град.


РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



Коментари

Свързани документи с КСО

-->