Данъчни Облекчения, Представляващи Минимална или Регионална Държавна Помощ по ЗКПО

Публикувано на: 13.12.2011





Статус на процедурата: актуална


Нормативна уредба

Договор за създаване на Европейската общност, подписан в Рим на 25 март 1957, изменен от Амстердамския договор (Договор за ЕО)

Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (Регламент (ЕО) № 1998/2006)

Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 година относно общата организация на пазарите на рибни продукти и аквакултури (Регламент (ЕО) № 104/2000)

Регламент (ЕО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 година относно държавните помощи за въгледобивната промишленост (Регламент (ЕО) № 1407/2002)

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)

Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Закон за държавните помощи (ЗДП)

Правилник за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ)

Наредба № Н-4 от 21 декември 2007 г. за прилагане на система Интрастат (Наредба № Н-4 от 21 декември 2007 г.)

Закон за задълженията и договорите (ЗЗД)

Заповед № ЗМФ – 200 от 4 март 2009 г. на основание чл. 183, ал. 1 и 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (Заповед № ЗМФ-200 от 4 март 2009 г.)

Указание на Министъра на финансите – УК-1 от 19 февруари 2009 г. относно прилагането на данъчното облекчение по чл. 189а от Закона за корпоративното подоходно облагане (УК-1 от 19 февруари 2009 г.)

Писмо изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП относно: извършване на последващ контрол от органите по приходите във връзка с предвидените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчни облекчения, представляващи минимални или регионални държавни помощи (писмо с изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП)

СС № 18 – Приходи (СС № 18)


Юридическа характеристика

Преотстъпването от облагане с корпоративен данък е институт, който създава отклонение от общия режим на облагане с корпоративен данък. Целта е да се даде правна възможност на определени от закона лица да не внасят изцяло или частично определения от закона корпоративен данък. Като такава тази възможност създава отклонение от общите пазарни правила и с оглед на това ЗКПО ясно и изчерпателно урежда както лицата, които имат право на преотстъпване на данък, така и условията, които трябва да са налице, за да може да се ползва преотстъпване. Тези условия трябва да съответстват на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО, доколкото общо установеното правило за предоставянето на държавна помощ е несъвместимо с Общия пазар, освен в изрично предвидени случаи, като за данъчните облекчения по ЗКПО.

Настоящата процедура има за цел да посочи реда и условията за преотстъпването на корпоративен данък по ЗКПО, представляващо минимална или регионална държавна помощ.


Основни понятия и легални дефиниции, използвани в настоящата процедура

"Преотстъпване на корпоративен данък" е правото на данъчно задължено лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума му и се разходват за цели, определени със закон (чл. 166 ЗКПО). Понятието е общо, родово и референтно към него е това за намаляване на корпоративния данък, което означава възможността на лицето да го внесе частично, редуциран със суми и по ред, предвиден от ЗКПО.

За разлика от намаляването, преотстъпването изцяло позволява на лицето да не внася в пълен размер сумите за корпоративен данък, определен по ЗКПО. ЗКПО обаче не е достатъчно прецизен и макар заглавието на глава двадесет и втора ЗКПО да използва термините преотстъпване и намаляване като две различни понятия, то в текстовете на нормите те често се употребяват като синоними.

"Минимална помощ" е помощта по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договор за ЕО (§ 1, т. 31 ДР ЗКПО).

"Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани (§ 1, т. 8 ДР ДОПК).

"Методи за определяне на пазарните цени" са:

                    а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;

                    б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;

                    в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;

                    г) методът на транзакционната нетна печалба;

                    д) методът на разпределената печалба (§ 1, 10 ДР ДОПК).

"Предприятие в затруднение" е предприятие, за което е налице един от следните критерии:

- за дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество – когато регистрираният му капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;

- когато собственият капитал на търговеца - сборът от основния и допълнителния капитал, капиталовите резерви и печалбата - намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;

- налице са условията на ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 607а ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, като съгласно дефиницията на чл. 608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

Не е нужно да е открито производство по несъстоятелност, достатъчно е само да е налице неплатежоспособност на търговеца, но по аргумент на по-силното основание ще е налице предприятие в затруднение винаги, когато е открито производство по несъстоятелност.

- налице са условията на ТЗ или на законодателството по мястото на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност (§ 1, т. 30 ДР ЗКПО).

"Голям инвестиционен проект" е първоначална инвестиция, която включва приемливи разходи за материални и нематериални активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло, когато приемливите разходи превишават левовата равностойност на 50 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото. Първоначалната инвестиция, свързана с голям инвестиционен проект, трябва да се осъществи за период 3 години. Голям инвестиционен проект не може да се разделя на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите в ЗКПО (§ 1, т. 48 ДР ЗКПО).

"Производствена дейност" за целите на чл. 184 ЗКПО е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация и биологична трансформация на живи животни или растения (§ 1, т. 28 ДР ЗКПО).


Осъществяване на процедурата


І. Общи правила при преотстъпване на корпоративен данък

Когато преотстъпването представлява минимална или регионална държавна помощ. На първо място следва да отбележим, че данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно данъчно облекчение през една и съща година.

               1. Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ

Практически определението за минимална помощ е дадено в чл. 188, ал. 1 ЗКПО. Съгласно тази норма данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава левовата равностойност на 200 000 евро, а за данъчно задължените лица в сектор шосеен транспорт – левовата равностойност на 100 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото. Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз. В сумата на получените минимални помощи се включва и намаленият или преотстъпеният корпоративен данък на данъчно задълженото лице за последните три години, включително корпоративният данък, който подлежи на намаление или преотстъпване за текущата година. В сумата на получените минимални помощи не се включва преотстъпеният корпоративен данък, когато същия представлява държавна помощ за регионално развитие и за него са изпълнени условията на чл. 189 ЗКПО.

Данъчно задълженото лице декларира размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три години, включително текущата, в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък (чл. 188, ал. 4 ЗКПО).

На лице са ограничения при ползването на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, с оглед данъчно задължените лица. То не се прилага по отношение на:

- данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в сектор рибарство и аквакултури съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури;

- данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора ЕО;

- данъчно задължени лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за ЕО;

- данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в отрасъл въгледобив съгласно Регламент (EО) № 1407/2002;

- предприятия в затруднение;

- инвестирането в товарни автомобили, когато те се предоставят на данъчно задължено лице, осъществяващо шосейни превози на товари за други лица, или се предоставят срещу възнаграждение;

- инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки (чл. 182, ал. 2 ЗКПО).

Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне някое от условията по чл. 182, ал. 1 ЗКПО през периода на извършване на съответната първоначална инвестиция (чл. 182, ал. 3 ЗКПО).

               2. Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие

Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица трябва да изпълнят следните десет условия, за да е налице предоставяне на държавна помощ за регионално развитие:

- преотстъпеният корпоративен данък трябва да се инвестира в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция;

- първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът;

- първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в общини, в които за годината на преотстъпване има безработица със или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период;

- дейността, свързана с първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната община за период от поне 5 години след годината на завършване на първоначалната инвестиция; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на 5-годишния срок с годишните данъчни декларации;

- поне 25 на сто от стойността на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да е финансирана със собствени или привлечени средства от данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени или привлечени средства преотстъпеният корпоративен данък, както и други средства, в които има какъвто и да е елемент на държавна помощ;

- материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица и нематериалните активи следва да са амортизируеми активи (т.е. да са данъчни дълготрайни нематериални активи по смисъла на чл. 51, ЗКПО). Що се отнася до обстоятелството, че активите следва да са придобити по пазарна цена. Съответно дали активите са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица ще се изследва чрез използване на методите за определяне на пазарните цени;

- стойността на приемливите разходи за нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция, не трябва да превишава 50 на сто от сумата на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция.

- нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в дейността на данъчно задълженото лице и да са включени в активите му за период от поне 5 години;

- преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, определена към 31 декември на годината на преотстъпване; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на първоначалната инвестиция е референтният лихвен процент за годината на преотстъпване, определен от Европейската комисия (ЕК);

- прогнозният размер на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък.

Преотстъпеният корпоративен данък се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на ЕК или получила разрешение по чл. 9 ЗДП за същата първоначална инвестиция, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ (чл. 188, ал. 2 ЗКПО).

Изисквания към данъчно облекчение, представляващо регионална държавна помощ, когато то е предоставено по повод осъществяването на голям инвестиционен проект.

От легалната дефиниция на термина голям инвестиционен проект, става ясно, че първоначалната инвестиция, свързана с него, трябва да се осъществи за период 3 години. Голям инвестиционен проект не може да се разделя на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите на ЗКПО.

В случаите, когато данъчно облекчение е предоставено за голям инвестиционен проект, който е получил помощ от всички източници, чиято обща стойност превишава левовата равностойност на 37,5 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, данъчното облекчение може да бъде ползвано за съответната година само при наличието на определени условия. Сумата е 37,5 млн. евро, доколкото съгласно общите изисквания за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, поне 25 на сто от стойността на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да е финансирана със собствени или привлечени средства от данъчно задълженото лице (арг. чл. 189, ал. 1, т. 5 ЗКПО). Следователно общата сума от помощта и собствените и привлечени средства ще надхвърли 50 млн. евро и ще е налице голям инвестиционен проект по смисъла на § 1, т. 48 ДР ЗКПО. Съответно ако не е спазено изискването 25 на сто от стойността на активите да е финансирана със собствени или привлечени средства, то няма да е налице изпълнение на общите изисквания за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, и съответно въобще инвестиционния проект няма да ползва преотстъпване. Сумата от 37,5 млн. евро от получени помощи е съответния минимален праг, при чието надхвърляне при големи инвестиционни проекти освен общите изисквания за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие следва да са изпълнени и следните условия:

- данъчно задълженото лице да е уведомило органа по приходите за проекта най-късно преди започване на изпълнението му;

- да е получено положително решение от ЕК вследствие на уведомление, направено по реда на чл. 88, ал. 3 от Договора за ЕО. Министърът на финансите уведомява ЕК по реда и процедурите, установени в ЗДП. Данъчно задълженото лице е длъжно да предостави на министъра на финансите необходимата информация за изпращане на уведомление до ЕК. Съответно стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, с оглед определяне спазването изискването 25 на сто от стойността на активите да е финансирана със собствени или привлечени средства, се определят към датата на уведомяване на ЕК (чл. 189, ал. 3 ЗКПО).

В случаите, когато помощта от всички източници за голям инвестиционен проект, като обща стойност не превишава левовата равностойност на 37,5 млн. евро за да се ползва данъчното облекчение, следва да е спазен коригираният таван за регионална помощ за големи инвестиционни проекти, както е определен в Решението на ЕК за одобряване на Карта на националната регионална държавна помощ (чл. 189, ал. 4 ЗКПО). В този случай стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят към датата, на която започва изпълнението на проекта.

Принципно всички лица могат да ползват данъчни облекчения, които са регионална държавна помощ. Разпоредбата на чл. 182 ЗКПО обаче определя изчерпателно лицата, който нямат право да ползват данъчни облекчения, които са регионална държавна помощ.

Ограничения при ползването на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, с оглед лицата. Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, които:

- извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна, рибовъдство, както и производство на селскостопански продукти, посочени в Приложение 1 към Договора за ЕО, за съответната дейност, или

- са в производство по ликвидация или в производство по оздравяване, или

- се определят като предприятия в затруднение.

Забележка: По аргумент на по-силното основание предприятие в затруднение е и предприятието, спрямо което е открито производство по несъстоятелност.

Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне някое от условията по чл. 182 ал. 1 ЗКПО през периода на извършване на съответната първоначална инвестиция (чл. 182, ал. 3 ЗКПО).


ІІ. Видове данъчни облекчения, представляващи минимална или регионална държавна помощ

               1. Данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната

Съгласно чл. 184 ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва изцяло на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени определени условия. Видно от определението на термина производствена дейност, това е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация и биологична трансформация на живи животни или растения. Определението също внася неяснота доколкото пояснителния текст "биологична трансформация на живи животни или растения" е от такъв характер, че сам по себе си се нуждае от поясняване, което обаче не е направено. Не е пояснен и използвания термин "ишлеме", който се използва в различни нормативни актове, но без необходимата яснота, какво се влага в понятието и съответно за целите на тези нормативни актове. Така в чл. 382, ал. 1, т. 1, б. "б" ППЗМ "ишлемето" се определя като договор за изработка по поръчка, което е очевидно абсурдно доколкото не е възможно един договор да е за поръчка и изработка едновременно, още повече, че това не е и вярно, доколкото при ишлемето се работи с материали на поръчващия. В Наредба № Н-4 от 21 декември 2007 г. се приема по-широко като обработка на стоки по договор. В СС № 18 ишлемето се приема съвсем общо като преработка. Недопустимо е в законодателството да се използват термини, в тяхната масова транскрипция, особено когато за целта има съответните законова терминология, дадена от ЗЗД. Вероятно под "ишлеме" се има предвид, доколкото в гражданския оборот това понятие се използва за обозначаване на договори за поръчка, при които довереникът осъществява действия съгласно поръчката и с материали на доверителя.

Когато лицето извършва и производствена и непроизводствена дейност, следва лицето да осигури надлежна информация за размера на корпоративния данък, дължим само в резултат на извършваната производствена дейност, в т.ч. производство на ишлеме. В случаите, когато се формира финансов резултат от продажба на активи, които не са създадени (придобити) за осъществяваната производствена дейност на данъчно задълженото лице, за него се прилага общия ред за облагане по ЗКПО. Изключение от това правило е продажбата на дълготрайни активи, с които се осъществява дейността, за която се преотстъпва корпоративен данък, когато това е направено с цел освобождаване от морално или физически остарял актив и модернизиране на дейността. Финансовият резултат от продажбата на тези активи се включва във финансовия резултат от производствената дейност и определеният данък подлежи на преотстъпване.

За да ползва преотстъпване по този ред следва да са налице едновременно следните условия:

- данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период. Общините с безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в Държавен вестник. За 2009 г. тези общини са определени със Заповед № ЗМФ-200 от 4 март 2009 г. на министъра на финансите.

Ако общината отпадне от обхвата на общините с висока безработица лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък, не губи правото си на преотстъпване. Правото на преотстъпване се запазва през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която общината отпадне от списъка, ако са налице останалите условия за преотстъпване (чл. 185, ал. 1 ЗКПО).

Това правило важи и в случаите, когато данъчно задължено лице е отговаряло на условията да ползва облекчението в предходната година преди общината да отпадне от обхвата на общините с висока безработица, но не е осъществявало производствена дейност през този период поради извършването на подготвителни работи. Следва лицето да започне производствена дейност през следващата година, т.е. годината на отпадане на общината от списъка на общините с висока безработица. В този случаи правото на преотстъпване на данъка възниква от годината на започване на производствената дейност и се запазва през следващите 4 последователни години при спазване на останалите условия за преотстъпване (чл. 185, ал. 2 ЗКПО). Целта е да се отчетат случаите, в които данъчно задължено лице е планирало производствената си дейност, вземайки предвид обстоятелството, че общината е включена в списъка на общини с висока безработица и то е имало право на преотстъпване на данък. По този начин се осигурява относителна стабилност при ползването на преотстъпването.

Следва да се има предвид, че всички производствени обекти, за всички производствени дейности на лицето, трябва да се намират в административните граници на общини с висока безработица. Не е необходимо обаче седалището и адресът на управление да са в такъв район.

В случаите, когато търговската дейност на лицето е пряко свързана с производствената, а именно, когато данъчно задълженото лице реализира произведената от него продукция чрез търговски обекти (собствени или наети), които са извън районите с висока безработица, то същото може да се възползва от условията за преотстъпване на корпоративния данък, доколкото всички активи за всички производствени дейности са в райони с висока безработица. Това важи и в случаите, когато лицето извършва както производствена, така и непроизводствена дейност и обектите, свързани с непроизводствената дейност, се намират в общини, в които няма висока безработица.

Също така, когато всички обекти и активи на лицето, свързани с извършването на производствена дейност, се намират в административните граници на няколко общини и всяка от тях е с висока безработица, за лицето възниква право на преотстъпване на корпоративния данък. Също така трябва да са изпълнени условията по:

- чл. 188, ал. 2 ЗКПО – в случаите на минимална помощ. Данъкът следва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът. Съответно размерът на преотстъпения данък, инвестиран в активи, се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на ЕК или получила разрешение по чл. 9 ЗДП за тези активи до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ, публикувана в Официален вестник, бр. С 73 от 30 март 2007 г. (чл. 188, ал. 3 ЗКПО);

- чл. 189 ЗКПО – случаите на държавна помощ за регионално развитие (чл. 184, т. 2 ЗКПО).

               2. Инвестиционен данъчен кредит

Това данъчно облекчение е уредено от чл. 186 ЗКПО, но предвид обстоятелството, че то е ограничено само за корпоративния данък за 2007 г. и има еднократно действие, което вече се е осъществило настоящата процедура само маркира съществуването на това облекчение, без да го анализира в подробности. Съответно с ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1 януари 2010 г. нормата е отменена.

               3. Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители

С измененията в ЗКПО, публикувани в ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1 януари 2010 г. корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Видно е, че за да се ползва това данъчно облекчение е необходимо да са изпълнени няколко условия:

На първо място следва лицето да е регистрирано като земеделски производител.

На второ място облекчението е допустимо да се ползва само за данъчната печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Легална дефиниция на понятието непреработена растителна и животинска продукция дава § 1, т. 27 ДР ЗКПО. Съгласно тази норма непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност. В сила от 1 януари 2010 г. разпоредбата е изменена, като е допълнено изискването продукта да е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност, което е ново изискване.

На трето място следва кумулативно да са изпълнени следните условия:

- преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Сградите и машините следва не само да са нови, но и да не заместват съществуващи такива. Преотстъпването не е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в сгради и земеделска техника, които заместват съществуващи;

- новите сгради и новата земеделска техника са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;

- производство на непреработена растителна и животинска продукция трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;

- преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите - закупените нови сгради и нова земеделска техника.

За ползването на преотстъпването има и две ограничения:

Първото ограничение е, че преотстъпването не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение. Дефиниция на понятието предприятие в затруднение дава § 1, т. 30 ДР ЗКПО.

На второ място корпоративен данък не се преотстъпва, когато лицето е получило други помощи по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти за закупените нови сгради и нова земеделска техника.

По повод ползването на данъчното облекчение за земеделски производители следва да се има предвид, че възможността да се ползва облекчението ще зависи от положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2011 г., преотстъпването може да се приложи и за 2010 г. Преотстъпване на авансови вноски за данъка на земеделските производители обаче не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.

Следва също да се има предвид, че срокът на ползване на това данъчно облекчение е ограничен съгласно § 43 ПЗР ЗКПО до 31 декември 2013 г.

               4. Данъчното облекчение за извършвана дейност в селското стопанство, преработвателната промишленост, производството, високите технологии и инфраструктурата в сила от 1 януари 2010 г. е отменено. Главните причини са две - Република България е подала нотификация за облекчението пред ЕК, но решение на ЕК така и нямаше, както и че всъщност в ЗКПО съществува подобно данъчно облекчение, което е в сила и се прилага от предприятията.

ІІІ. Ползване на данъчни облекчения по ЗКПО

Данъчните облекчения се ползват чрез декларирането им в годишна данъчна декларация. Преотстъпеният и намаленият корпоративен данък се декларират в нея. На основание чл. 170 ЗКПО, когато на данъчно задължено лице се преотстъпва или намалява корпоративен данък на различни основания по реда на глава двадесет и втора ЗКПО, в годишната данъчна декларация лицето задължително декларира поредността, в която е ползвало различните основания за преотстъпване или намаляване на корпоративния данък.

Ползването на данъчно облекчение е правна възможност на данъчно задълженото лице. Не е възможно органът по приходите, в хода на административното производство, след като констатира, че не са налице условията за ползване на данъчно облекчение, а е имало възможност да ползва друго, служебно да приложи второто, за което лицето има право.

В тази връзка следва да се има предвид писмо с изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП. Съгласно него за реализирането на това право е необходимо изрично волеизявление на лицето, като формата му не е обвързана с годишна данъчна декларация по ЗКПО. В случай, че волеизявлението не е направено чрез годишна данъчна декларация, същото може да бъде писмен документ в свободна форма, включително с възражение по ревизионен доклад или жалба срещу ревизионен акт.

Недостатъчно внимателния прочит на това писмо създава впечатление, че лицето във всеки един момент може чрез документ в свободен текст да се възползва от правната си възможност за преотстъпване на корпоративен данък. Това обаче не е така. Писмо с изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП касае случаите, в които лицето отправя такова искане до органа по приходите в хода на ревизионно производство за установяване на данъчните задължения по ЗКПО за данъчния период, в който лицето е пропуснало да се възползва от правната си възможност да иска преотстъпване на данъка. С оглед на това, когато е налице такова волеизявление органът по приходите следва да изясни обективно всички факти и обстоятелства, свързани с волеизявлението на субекта.

Подлежи са дискусия въпросът, че формата на волеизявлението за ползване на преотстъпване не е обвързано с годишна данъчна декларация по ЗКПО, както се твърди в писмото на изпълнителния директор на НАП. Наистина не е изрично изписано, че ползването на преотстъпване се извършва посредством подаване на декларация. Това обаче не е и нужно. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗКПО лицето определя данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с ГОДИШНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ по образец. Ясно е, че ползването на преотстъпване на корпоративен данък пряко влияе върху тези величини и следователно то се осъществява чрез подаването й. Съответно промени на подадени декларации се извършват по реда на чл. 104 ДОПК, съгласно който след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като промените се извършват с нова декларация. Подадена след изтичането на този срок декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.

Все пак въз основа на писмо с изх. № 20-00-74 от 26 януари 2009 г. на НАП се дава възможност на данъчно задължените лица да декларират ползване на преотстъпване на корпоративен данък в хода на ревизионно производство, което е благоприятно за данъчно задължените лица и следва да се има предвид.


Резултат от процедурата

Осъществяване на процедурата позволява извършване на освобождаване, преотстъпване или намаляване на корпоративен данък при спазване изискванията на ЗКПО, което от своя страна води до правилното формиране и определяне на дължимия данък. Това е от изключителна важност с оглед планирането и осъществяването на дейността на търговеца, доколкото неправилното им ползване в последващ момент би довело до възникване на непредвиден разход в стопанската дейност на лицето, което ще има неблагоприятни последици за предприятието.


Примерни образци, документи и формуляри

Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък



Коментари

Свързани документи със ЗКПО

-->