Данъчно и Осигурително Третиране на Възнагражденията Получавани от Съдружник в ООД

Публикувано на: 22.12.2011





Разяснение Изх. № 32-680 oт 15.09.2011 г. на НАП

Относно: Данъчно и Осигурително Третиране на Възнагражденията, Получавани от Съдружник в Търговско Дружество с Ограничена Отговорност



Постъпило е писмено запитване относно данъчното и осигурителното третиране на възнагражденията на съдружник в дружество с ограничена отговорност, който е и негов управител.

Съгласно изложеното в същото задълженото лице работи и съответно е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход по трудово правоотношение при работодател. Същевременно е съдружник в друго дружество с ограничена отговорност, което няма постоянна дейност и като такъв в нето получава възнаграждение. Допълнително при проведен телефонен разговор се уточнява, че като управляващ и представляващ на "………" ООД, гр. ……… лицето няма сключен договор за управление с дружеството и няма определено възнаграждение за тази си дейност. Дружеството няма целогодишна дейност и същият получава периодично възнаграждения за положен личен труд в дружеството.

Лицето счита, че при сключен с дружеството договор за управление и контрол или трудов договор следва да плаща данък и върху начислени, но неизплатени заплати в периодите, когато не работи дружеството, а това би довело до влошаване на неговата финансова стабилност. Във връзка с гореизложеното поставя въпросите какво е данъчното и осигурително третиране на получаваните от него възнаграждения от дружеството, в което е собственик като самоосигуряващо се лице и как следва да се попълни коректно декларация обр. 6?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 60/2011 г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 51/2011 г.) изразяваме следното становище:

По отношение управляващите собственици и съдружници в търговски дружества следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден особен ред за осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол в търговски дружества.

Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: Фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица". Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр.99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).

Поради включването от 01.01.2010 г. на неначислените възнаграждения в обхвата на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и даденото в тази връзка определение за "неначислени възнаграждения" в указание изх. № 24-00-10/10.03.2010 г. за допълнение на указание изх. № 24-00-7/25.02.2010 г. на изпълнителния директор на НАП (указанията са публикувани в сайта на НАП – www.nap.bg), следва да се подчертае, че не е непременно задължително възнаграждението да се дължи върху по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния договор, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.

Необходимо е да се уточни, че съдружник в ООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии) на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица - членове на неперсонифицирани дружества внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 8 от КСО).

Предвид гореизложеното след като лицето е осигурено на максималния месечен размер на осигурителния доход по трудово правоотношение, върху възнагражденията за положен личен труд в дружеството като самоосигуряващо се лице не дължи социални и здравни вноски в това си качество.

С промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г. се въведе нов ред за облагане на доходите, получени от съдружници за полагане на личен труд в дружествата, в които те са съдружници. Съгласно § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на "трудови правоотношения". Това означава, че облагането на доходите, получени от физически лица за положен личен труд по силата на правоотношения, попадащи в дефиницията на § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, се облагат по правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид новите разпоредби в закона, предвидени за авансовото и годишно облагане на този вид доходи.

По силата на чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване. Размерът на авансовия данък се определя като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Срокът за внасяне на авансовия данък е регламентиран в чл. 65, ал. 10 от закона до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Задължението за удържане и внасяне на данъка е на платеца на дохода.

Годишната данъчна основа на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване (чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ). На основание чл. 49, ал. 8 от същия закон при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на предходните алинеи не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби, т.е. работодателят няма задължение да прави годишно преизчисляване на данъка за тези доходи.

В тази връзка е и изменението на чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2 на ЗДДФЛ, с които разпоредби лицата, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби, са задължени да подават годишна данъчна декларация за тези доходи.

Във връзка с опасенията на лицето, че данъкът би се отразил върху финансовата стабилност на дружеството, обръщаме внимание на следното:

На първо място макар същият да се внася чрез дружеството, той се удържа от възнаграждението му, поради което носител на данъчната тежест е физическото лице.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че при авансовото и годишното облагане на доходите от трудови правоотношения е възприет принципа за облагане на придобит доход, като в чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ изрично е предвидено, че данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.

За определяне на датата на придобиване на дохода са въведени нормативни правила. По силата на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 на ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на плащането - при плащане в брой или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода - при безкасови плащания, ако не е предвидено друго в този закон. Следва да посочим, че по отношение на доходите от трудови правоотношения не са предвидени особени правила за определяне на датата на придобиване на дохода, т. е. прилагат се посочените разпоредби.

Следователно данъкът следва да се удържа от дружеството при изплащане на дохода на лицето в качеството му на съдружник.

Следва да се отбележи, че на основание чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-8 на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО за начисления месечен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ и начисления месечен данък дружеството следва да подава декларация образец № 1 като в т. 12 "Вид осигурен" се записва код 12, дните в осигуряване се записват в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж", в т. 31- начисления месечен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, т. 31А – начислен месечен данък. В този вид декларация обр. 1 не се подава за месеците, в които лицето няма възнаграждение за положен личен труд в дружеството и като самоосигуряващо се лице е декларирало прекъсване на дейността на основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Ако такова деклариране в необходимия 7-дневен срок от възникване на обстоятелството не е извършено, декларация образец № 1 се подава и за останалите месеци без попълнени данни в т. 31 и т. 31а.

За лицето като съдружник в търговско дружество, когато получи възнаграждение за положен личен труд в дружеството, за авансово удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ дружеството като осигурител следва да подаде декларация образец № 6 не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който същия е дължим, тъй като задължението за удържане и внасяне на данъка е на платеца на дохода.



Коментари

Свързани документи с КСО

-->