Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Непредставяне на Трудова Книжка

Публикувано на: 23.07.2012





Решение № 2232 от 10.01.2006 г., ІІІ г. о. на ВКС

Изискването за Мотивиране на Заповедта за Уволнение Обуславя Необходимостта от Точно Посочване в Какво се Състои Нарушението със Съществените му Белези от Обективна и Субективна Страна. Това е Необходимо за Определяне на Самия Предмет на Съдебния Контрол.

След Като При Постъпването си на Работа Служителят не е Предоставил Трудовата си Книжка на Работодателя, Която е Останала При Предишен Негов Такъв, то за Работодателя му не е Възникнало Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ да я Предаде Незабавно След Вписване на Уволнението. Обстоятелството, че без да е Бил Длъжен/ Няма Данни за Загубване на Трудовата Книжка по Вина на Работодателя - чл. 350, ал. 2 КТ/ е Издал Служебно Нова Трудова Книжка на 10.12.1996 г./ т.е.. След Уволнението/, Която се е Опитвал да Върне на Ищеца е Ирелевантно за Спора.

 

     чл. 187, т. 3, 7 и т. 10 КТ 

     чл. 226, ал. 2 КТ 

     чл. 350, ал. 1 КТ



СГС е оставил в сила решение от 20.04.1999 г. по гр. дело № 7811/1997 г. на СРС в частта, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ на А. М. Сп., чийто наследници са касаторите Н.В.Сп., Д. Асп. М. и Н. А. М., срещу Окр. сл. сл., гр. П., за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № 1849/05.12.1996 г. на директора на НСл. Сл. и за присъждане обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 100 лв. По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК е отменил първоинстанционното решението в частта, с която е присъдено обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ за сумата 150 лв. - обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода 04.12.1996 г. - 20.04.1999 г. и е отхвърлил иска. Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е издадена от лице, което не е страна по трудовото правоотношение и това е достатъчно за неговата незаконност. По делото е установено, че ищецът при постъпването си на работа при ответника не е представил трудовата си книжка, а изготвената впоследствие такава не е потърсена. 

               1. По жалбата на Окр.сл. сл., град П.. Основателен е доводът на касатора за необоснованост на извода, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца негов работодател е била Р. сл. сл. - П., а не Н.Сл. Сл. По делото е установено от трудов договор от 15.09.1995 г., че работодател на ищеца по трудовото правоотношение е била Н.Сл. Сл. С процесната заповед за дисциплинарно уволнение това трудово правоотношение е прекратено от директора на Н.Сл. Сл. именно в качеството му на субект на дисциплинарната власт. Тези обстоятелства не са били и спорни между страните. Неоснователни са и поддържаните в хода на производството доводи от ищеца относно неизпълнение процедурата по чл. 193 КТ. В случая е безспорно установено от показанията на свидетелите Пл. Б. и Ст. П., че преди налагането на наказанието дисциплинарно уволнение работодателят е поискал от ищеца обяснения за извършеното нарушение. След като работодателят е изпълнил задължението си да поиска обяснения, то не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ. Ищецът не е дал писмени обяснения по повод на нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание по негово собствено желание. Това е станало в рамките на дисциплинарното производство. Дадена е възможност на ищеца, като подлежащ на уволнение, да се защити. Заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Тази разпоредба е императивна и неспазването на посочената в нея форма и съдържание на заповедта има за последица незаконност на уволнението. Изискването за мотивиране на заповедта за уволнение обуславя необходимостта от точно посочване в какво се състои нарушението със съществените му белези от обективна и субективна страна. Това е необходимо за определяне на самия предмет на съдебния контрол. Освен това изискването за мотивиране на заповедта за уволнение не е самоцелно. То се основава на принципа за равнопоставеност на страните по гражданското правоотношение, респ. в гражданския процес. Липсата на посочените по-горе данни би поставило работника или служителя в положение на неравнопоставеност и процесуална изненада. Ето защо смисълът на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги прецени, както и да организира евентуалната си съдебна защита. В разглеждания случай заповедта съдържа изчерпателни данни в какво точно се състои нарушението от обективна и субективна страна. Посочено е, че за периода септември - ноември 1996 г. ищецът като помощник следовател при изпълнение на служебните си задължения, с цел да набави за себе си или за другиго облага е принудил чрез заплаха частно лице от град Перник да извърши и претърпи действия, противни на волята му и с това причинил на лицето имотна вреда в размер на 67 000 лв. С тези действия е злоупотребил с доверието и е уронил доброто име на Националната следствена служба. Заповедта, с която ищецът е бил дисциплинарно уволнен, съдържа всички необходими данни за нейната законност. В нея има описание на нарушенията според оценката на работодателя. Посочен е и периодът на извършване. Самият ищец е знаел конкретната причина за дисциплинарното си уволнение. По този начин не е била възпрепятствана и съдебната защита на правата му.

Процесната заповед е издадена за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, а именно за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието, изразяващи се в посочените по-горе действия. За същото и за други такива деяния ищецът е бил и осъден с влязла в сила присъда по нохд № 174/1997 г. на Пернишкия районен съд. По начало дисциплинарното нарушение "злоупотреба с доверието на работодателя" се изразява в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или служителя, или за трето лице. Това нарушение е съставомерно когато има преднамерено, умишлено извличане на облага. Дисциплинарното нарушение "уронване доброто име на предприятието" е формално и при него не е необходимо да има някакъв неблагоприятен резултат. То е съставомерно независимо от формата на вината. Чрез него работодателят се злепоставя пред трети лица. Безспорно е установено по делото от посочената по-горе присъда извършването на дисциплинарните нарушения. Те с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Ето защо работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение. В разглеждания случай - работникът е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. 

               2.По жалбата на Н.В.Сп., Д. Асп. М. и Н. Асп. М. Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За основателността на иска е необходимо и достатъчно кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от КТ. На обезщетение подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. В случая не са установени по безспорен начин всички тези предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Безспорно е установено по делото, че при постъпването си на работа при ответника наследодателят на ищците не му е предоставил трудовата си книжка, която е останала при предишен негов работодател. Ето защо и за работодателя му не е възникнало задължението по чл. 350, ал. 1 КТ да я предаде незабавно след вписване на уволнението. Обстоятелството, че без да е бил длъжен/ няма данни за загубване на трудовата книжка по вина на работодателя - чл. 350, ал. 2 КТ/ е издал служебно нова трудова книжка на 10.12.1996 г./ т.е. след уволнението/, която се е опитвал да върне на ищеца е ирелевантно за спора. В тази част обжалваното решение е в съответствие с материалния закон.

Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение в частта относно исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението трябва да се отхвърлят предявените искове за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение и за присъждане обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 100 лв. В останалата обжалвана част решението трябва да остане в сила.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->