Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Обезщетения по Кодекса на Труда

Публикувано на: 14.09.2012





Решение от 01.03.2012 г. по Гр. Д. № 1389/2011 г., Г. О., 59-ти С-в на СРС


С. районен съд, 59-ти с-в, в открито заседание на десети октомври, две хиляди и единадесета година

при секретаря Е.Д. като разгледа гр. д. № 1389 по описа на СРС за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 162, ал. 3, чл. 245, ал. 2, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от К. Д. С. срещу "Р." ООД.

С исковата си молба К. Д. С. поддържа, че е имал трудово правоотношение с ответното дружество, което е било прекратено, но "Р." ООД не заплатило трудови възнаграждение за периода м.07 - м.10.2010 г. в общ размер на 9 373,54 лв. и обезщетение за неизползван платен отпуск за 2010 г. в размер на 2 611,20 лв. за 17 дни. Иска да бъде присъдено обезщетение по чл. 162, ал. 3 КТ в размер на 322,56 лв. и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 6,75 лв. върху обезщетението по чл. 162, ал. 3 КТ за периода 01.11.2010 г. - 13.01.2011 г. Върху трудовите възнаграждения претендира присъждане на общо 333,26 лв. обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законовата лихва от първия ден на месеца, следващ месеца, през който се изплаща възнаграждението до 13.01.2011 г. Върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ претендира обезщетение за забавеното му плащане в размер на законовата лихва за периода 01.11.2010 г. - 13.01.2011 г. и в размер на 54,62 лв. Върху трудовите възнаграждения, обезщетението за неползван отпуск и обезщетението по чл. 162, ал. 3 КТ иска да бъде присъдена и законова лихва от 14.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумите Претендира и разноски

Ответникът "Р." ООД, редовно получил на 30.03.2011 г., чрез служител исковата молба в срока по чл. 131 ГПК не представя отговор, не изразява становище по доказателствата, не представя и не прави искане за събиране на доказателства.

С. районен съд, след като разгледа исковата молба, обсъди становищата на страните и събраните доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на трудово договор № 8 от 29.08.2007 г. (лист 4 от делото) К. Д. С. е имал трудово правоотношение с "Р." ООД за длъжността "ръководител отдел проектиране", което е било прекратено на 01.11.2010 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

По иска по чл. 128, т. 2 КТ.

С разпоредбата на чл. 128 КТ е установено по императивен начин основно задължение на работодателя - да изплаща на работника или служителя уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използвана работна сила.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза (л.56), която трябва да бъде кредитирана като обективна, компетентна и безпристрастно дадена се установи, че на ищеца е дължимо трудово възнаграждение в общ брутен размер на 12 458,67 лв. и нетен размер - 9 373,54 лв.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест ответното дружество е страната, която трябва да докаже изпълнението на задължението да заплаща в уговорените срокове и размери трудово възнаграждение. В производството това не е сторено.

Няма законово основание на работника/служителя да се присъжда нетна сума за трудово възнаграждение и/или обезщетение по КТ, а не брутно такова, тъй като според чл. 10, чл. 24, ал. 1, чл. 42 ЗДДФЛ, чл. 7, ал. 1 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗЗО удръжките за данъци и осигуровки се правят в момента на реалното изплащане на трудовото възнаграждение, респ. обезщетението. Преди момента на реалното плащане на възнаграждението/обезщетението задълженията за данъци и осигуровки не са дължими и затова не трябва да се вземат предвид и не бива с тях да се намалява дължимия на работника/служителя брутен размер на трудовото възнаграждение или обезщетение по КТ, но предвид диспозитивното начало в процеса на ищеца трябва да бъдат присъдени не 12 458,67 лв., а претендираните с исковата молба възнаграждения в общ нетен размер на 9 373,54 лв.

По претенцията по чл. 245, ал. 2 КТ.

Според сключения трудов договор трудовото възнаграждение се изплаща до 5 - то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението.

От съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общият размер на обезщетението за забавено изплащане на договореното трудово възнаграждение е в размер на 326,43 лв. и затова претенцията трябва да бъде уважена до този размер и отхвърлена над него и до пълния предявен размер от 326,51 лв.

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че на ищцата е дължимо обезщетение в размер на 2 611,20 лв. за 17 дни неизползван отпуск и затова претенцията трябва да бъде уважена именно за тази сума.

По изложените по-горе съображения трябва да бъде присъдена брутната сума, защото осигуровките са дължими едва в момента на изплащане на обезщетението (чл. 7 КСО, чл. 40 ЗЗО, чл. 42, ал. 5 и чл. 65 ЗДДФЛ).

По иска по чл. 162, ал. 3 КТ.

Когато работник/служител ползва отпуск поради временна нетрудоспособност на него се дължи обезщетение по чл. 162, ал. 3 КТ.

Представен е болничен лист № 4110677/07.10.2010 г., от който се установява, че на С. е разрешено ползване на отпуск за временна нетрудоспособност за периода 06 - 21.10.2010 г.(15 календарни, 10 работни дни). От съдебносчетоводна експертиза е видно, че размерът на обезщетението е 322,56 лв. (нетна сума) и 358,40 лв. - брутна сума. Искът трябва да бъде уважен изцяло и съгласно направеното в съдебното заседание на 10.10.2011 г. уточнение.

По претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Върху обезщетението по чл. 162, ал. 3 КТ се претендира обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 6,75 лв. за периода 01.11.2010 г. - 13.01.2011 г.

Върху претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ се претендира обезщетение в размер на 54,62 лв. и за периода 01.11.2010 г. - 13.01.2011 г.

За разлика от трудовото възнаграждение, за което е определен срок за изплащане (чл. 270 КТ) за изплащане на обезщетенията по КТ такъв не е предвиден и за да изпадне работодателят в забава е нужно да бъде поканен от работника/служителя. По делото не са представени доказателства, че ищецът е поканил ответника да му изплати обезщетенията по чл. 162, ал. 3 и по чл. 224, ал. 1 КТ и затова исковете съответно за 6,75 лв. и 54,62 лв. са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.

Претенцията за присъждане на лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на присъдените суми е основателна, защото исковата молба има характер на покана към ответника за заплащане на исковите суми и с получаването й го поставя в забава.

Основателно е искането за допускане на предварително изпълнение на решението в частите, с които е присъдено трудово възнаграждение и обезщетения във връзка с КТ за сумите 9373,54 лв. (чл. 128, т. 2 КТ), 2 611,20 лв. (чл. 224, ал. 1 КТ) и 322,56 лв. (чл. 162, ал. 3 КТ) и неоснователно за сумите представляващи лихва за забавено изпълнение на парично задължение за заплащане на трудовото възнаграждение (чл. 245, ал. 2 КТ) и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите. За разноски не се претендира предварително изпълнение, но и дори и да се претендираше искането щеше да е неоснователно.

По разноските.

Съразмерно с уважената част от исковете ответникът трябва да заплати на ищеца 696,61 лв. съдебни разноски.

Съразмерно с уважената част от исковете ответникът дължи на съда 199,03 лв. за приетата съдебносчетоводна експертиза, 50 лв. за иска по чл. 162, ал. 3 КТ, 104,45 лв. за иска по чл. 224, ал. 1 КТ, 50 лв. за иска по чл. 245, ал. 2 КТ и 374,94 лв. за иска по чл. 128, т. 2 КТ или общо 778,42 лв. съдебни разноски по гр. д. № 1389/2011 г.

Воден от това съдът

РЕШИ:

осъжда на основание чл. 128, т. 2 КТ "Р." ООД вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 130437544 и със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Г. И. № 37 да заплати на К. Д. С. от гр. С., ул. П. М. С. № 27, вх. А, ет. 6, ап. 15 и с ЕГН XXXX 9 373,54 лв. (девет хиляди триста седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки) нетно трудово възнаграждение за периода м.07 - м.10.2010 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение на парично задължени в размер на законовата лихва върху сумата 9 373,54 лв. от 14.01.2011 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 162, ал. 3 КТ 322,56 лв. (триста двадесет и два лева и петдесет и шест стотинки) нетно обезщетение за три дни временна нетрудоспособност през м.10.2010 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение на парично задължени в размер на законовата лихва върху сумата 322,56 лв. от 14.01.2011 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 245, ал. 2 КТ 326,43 лв. (триста двадесет и шест лева и четиридесет и три стотинки) обезщетение за забавеното изплащане на трудови възнаграждения в размер на законовата лихва от първия ден на месеца, следващ месеца, през който се изплаща трудовото възнаграждение до 13.01.2011 г. и ОТХВЪРЛЯ претенцията над присъдения и до пълния предявен размер от 326,51 лв., на основание чл. 224, ал. 1 КТ 2 611,20 лв. (две хиляди шестстотин и единадесет лева и двадесет стотинки) брутно обезщетение за неизползвани 17 дни платен годишен отпуск за 2010 г. ведно с обезщетение за забавено изпълнение на парично задължени в размер на законовата лихва върху сумата 2 611,20 лв. от 14.01.2011 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 696,61 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и една стотинка) разноски по гр. д. № 1389/2011 г. и ОТХВЪРЛЯ изцяло претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на 6,75 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху обезщетението по чл. 162, ал. 3 КТ и на 54,62 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за периода 01.11.2010 г. - 13.01.2011 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК "Р." ООД вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 130437544 и със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Г. И. № 37 да заплати по сметка на С. РАЙОНЕН СЪД 778,42 лв. (седемстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) съдебни разноски по гр. д. № 1389/2011 г. и 5 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде внесена доброволно.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частите, с които са присъдени на основание чл. 128, т. 2 КТ 9 373,54 лв., на основание чл. 224, ал. 1 КТ 2 611,20 лв. и на основание чл. 162, ал. 3 КТ 322,56 лв. и ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на предварително изпълнение на решението в частите, с които се иска допускане на предварително изпълнение на решението за присъдените лихва по чл. 245, ал. 2 КТ и обезщетения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Да се издаде изпълнителен лист за допуснатите до предварително изпълнение суми.

Решението подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок, а в частта за разноските и допуснатото, респ. - отхвърленото искане за допускане на предварително изпълнение - в едноседмичен срок, от връчването му на страната.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->