Осигуряване и Данъчно Облагане на Чужденци

Публикувано на: 25.09.2012





Разяснение Изх. № 26-М-53 от 13.03.2012 г. на НАП

Относно: Запитване, Касаещо Прилагането на Данъчното и Осигурителното Законодателство


Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № ………………………г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), изразявам следното становище:

І. По отношение на определяне на приложимото законодателство и внасяне на задължителните осигурителни вноски:

За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (в сила от 01.05.2010 г.)

Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.

Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка се прилага законодателството на тази държава-членка.

В конкретния случай, поради недостатъчната фактическа обстановка, изложена в запитването, се разглежда единствено хипотезата, при която цитираните в писмото Ви италиански граждани извършват трудова дейност единствено на територията на Република България. При това положение за лицата е приложимо българското законодателство и задължителните осигурителни вноски се дължат в България.

При условие, че лицата полагат труд на територията и на други държави–членки за един или повече работодатели или като самостоятелно заети лица, при определяне на приложимото законодателство се прилагат различни разпоредби от Дял II на Регламент № 883/2004 в зависимост от различните хипотези.

По отношение на българския гражданин, ако същия полага труд само в България за българското дружество – той не попада в обхвата на координационните регламенти, поради липсата на трансграничен елемент и за него се прилага изцяло националното законодателство.

ІІ. По т. 6 от запитването Ви, касаещо прилагането на данъчното законодателство, моля да имате предвид следното:

С оглед на конкретно зададения от Вас въпрос, следва да се отбележи, че редът за данъчно облагане на доходите, получени по договори за управление и контрол, от източник в Република България, е пряко свързан с квалифицирането на получателя им като местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) или като чуждестранно физическо лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ. В този смисъл, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходи, придобити от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).

По смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

  1. което има постоянен адрес в България, или
  2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
  3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

За целите на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната, като периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България (чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ).

За целите на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната, като при тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице това, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната (чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ)..

От друга страна, чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ, доходи от източник в Република България са възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. Следва да се има предвид, че правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква „з" от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.

Поради изложената непълна фактическа обстановка в запитването Ви, както и поради липсата на писмени документи, не можем да изразим конкретно становище по статута на лицата, получаващи възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия, но според гореизложеното по повод данъчното облагане са възможни две хипотези:

При първата хипотеза, ако лицето бъде счетено за местно лице, по отношение облагането му с данък ще са приложими разпоредбите на чл. 24 от ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 26, буква „з" от ДР на ЗДДФЛ. В този аспект, облагаемият доход за доходите от трудови правоотношения се определя по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа - по реда на чл. 25 от ЗДДФЛ.

При втората хипотеза, ако лицето бъде счетено за чуждестранно лице, по отношение облагането му с данък ще са приложими разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ, според които с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ, се облагат възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Ставката на окончателния данък по чл. 37 е 10 на сто (чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).

На основание чл. 65 от ЗДДФЛ данъкът за дохода по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието. Когато доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл. 46 от закона се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в тримесечен срок, определен по реда на чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ.

Предприятията, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.

Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното лице се издава удостоверение за платен данък от ТД на НАП, където е подадена декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон.

По силата на чл. 37, ал. 7 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък доходите, освободени от облагане по чл. 13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ (чл. 37, ал. 8 от ЗДДФЛ).

Необходимо е изрично да се подчертае, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила. Ако със страната, от която е конкретното физическо лице, Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), същото следва да докаже основание за прилагането й по реда на раздел III от глава шестнадесета от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.



Коментари

Свързани документи с КСО

-->