Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Уволнение по чл. 328 от Kодекса на Tруда

Публикувано на: 01.10.2012





Решение от 17.04.2012 г. по гр. Д. № 2875/2012 г. на СГС





СГС, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:…………………………………………………………………………………………………………………...

при секретар Б. Ш., като разгледа докладвано от съдия Н. в. гр. д. № 2875/2012 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:


Производство по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК, образувано по въззивна жалба от 06.01.2012 г. на ДФ З., град С. - ответник, против решение от 23.12.2011 г., постановено по гражданско дело № 26949/2011 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 63 състав, с което са уважени предявените против него от М.Н.Н. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ.


С въззивната жалба ответникът изразява недоволство от решението, тъй като неправилен е изводът на районния съдия, че датата на прекратяване на ТПО е 02.05.2011 г., тоест датата, на която е връчена уволнителната заповед лично на ищеца, на твърдение, че е 24.11.2010 г. - датата, когато Е.Р. се е явила да заеме предишната си длъжност, като поддържа, че уволнението е законно, тъй като е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Счита, че законосъобразно е прекратено с ищеца ТПО, независимо, че уволнителната заповед му е връчена след 24.11.2010 г. Второто оплакване е за неправилност извода на съда, че уволнението е незаконно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, на твърдение, че процесното основание, въз основа на което е направено уволнението, не попада в приложното поле на чл. 333, ал. 1 КТ. Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.


На жалбата е депозиран писмен отговор на 14.02.2012 г. от ищеца, като жалбата се оспорва изцяло като неоснователна и необоснована, като счита, че решението е правилно с искане за оставянето му в сила, на съображения с отговора, а именно, че твърдението на ответника, че ТПО е прекратено на 24.11.2010 г. е несъстоятелно, при липса на отделно предизвестие за прекратяване на ТПО, то първи акт на работодателя е заповедта за прекратяване на ТПО от 02.05.2011 г., като заповедта е връчена на 02.05.2011 г. и лично на 04.05.2011 г., от който момент действа и нейният ефект за преценка на основания по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Излага, че, видно от доказателствата по делото, ТПО с възстановения служител е прекратено към 14.04.2011 г. и следователно към 02.05.2011 г. един от елементите на закона вече липсва - не съществуват конкурентни права, изискуеми се по чл. 328 КТ, поради това правилно съдът е приел прекратяване на ТПО да е незаконосъобразно и го е отменил, като ищецът бъде възстановен на предишната работа. Конкретно се позовава на липсата на писмено предизвестие, поради което процедурата по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ е незаконосъобразна и опорочена на това само основание. Счита оплакването за неправилност на извода на съда по чл. 333, ал. 1 КТ за несъстоятелно - при наличие на законно започнало и разрешено ползване на отпуск за временна неработоспособност е необходимо, за да се прекрати ТПО, получаване на разрешение на ИТ, каквото не е получено от ответника, няма и събрани в посоката доказателства. Поддържа правилност, обоснованост и законосъобразност на решението, иска се оставянето му в сила, след оставяне на въззивната жалба без уважение, претендират се и разноски за пред въззивен съд.

Страните пред въззивен съд други/нови доказателствени искания не заявяват и доказателства не представят - разпореждане на въззивен съд от 27.02.2012 г., както и протокол от открито съдебно заседание от 11.04.2012 г., последният, по аргумент от чл. 152 ГПК, с пълна доказателствена сила.


Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:


Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, следва разглеждането й по същество.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените от М.Н.Н. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ срещу ДФ З., град С., като основателни: признал е за незаконно и е отменил уволнението, извършено със заповед № 2632/23.11.2010 г. на ответника, възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност началник сектор обществени поръчки в отдел правен при ответника, осъдил е ответника за сумата от 4427.28 лева, обезщетение за оставане без работа поради уволнението за съответните периоди, със законна лихва от датата на предявяване на иска 23.06.2011 г. до окончателното изплащане, с отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата над тази сума до пълен предявен размер от 9118.50 лева, осъден е ответникът за разноски на ищеца в размер на сумата от 248.55 лева, ищецът на ответника в размер на сумата от 421.47 лева, ответникът е осъден за държавна такса в размер на 100 лева и 177.09 лева съответно, с постановяване на предварително изпълнение на решението в частта за присъждане обезщетение.


С исковата молба от 23.06.2011 г. за съвместно разглеждане са предявени искове при условия на обективно съединяване с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ от М.Н.Н. ***.


Ищецът М.Н.Н. е предявил иск за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за отмяната му, за възстановяване на длъжността, която е заемал преди уволнението, както и за обезщетение за времето, през което е останал без работа, за период и сума, посочени с исковата молба, на твърдение, че ТПО с ответника е прекратено на 04.05.2011 г., когато заповедта му е връчена, а не на 23.11.2010 г., когато е издадена, като исковата молба е писмено уточнена.


Депозиран е на 20.10.2011 г. отговор на исковата молба от страна на ответника, с който се оспорват исковете като неоснователни и недоказани, на същите твърдения като с жалбата, с посоченото долу изключение.


Изготвен е от районния съдия подробен доклад по делото на 21.10.2011 г., изцяло в съответствие с изискванията на чл. 140 вр. чл. 146 ГПК, включително по ал. 4 на последната правна норма - съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими, като, наред с това, са обявени за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че между тях е съществувало ТПО, което е било прекратено поради възстановяване на работа на лицето Е.Р.


С молба от 03.11.2011 г. ищецът не оспорва доклада, прави доказателствени искания, които са произнесени от районния съдия с разпореждане от 04.11.2011 г.


В открито съдебно заседание на 08.11.2011 г. районният съдия е докладвал делото, когато страните изрично са заявили, че възражения по доклада нямат, на 18.11.2011 г. приети са писмени доказателства, без оспорване, допуснато е исканото изменение на иска по отношение размер от 8514 лева на 9118.50 лева, направена е констатация по трудова книжка на ищеца, на 13.12.2011 г. приета е справка от НАП без оспорване, страните изрично са заявили, че нямат други доказателствени искания.


От събраните по делото доказателства се установява безспорно следното:


На основание чл. 272 ГПК съдебният състав препраща към мотивите на Софийски районен съд по отношение на установената по делото фактическа обстановка.


Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Следователно, настоящият съдебен състав следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост, спазване на императивните материално правни разпоредби, а по отношение на правилност - само на основанията и в обхвата, в който решението е обжалвано от ищеца, тоест в рамките на конкретните оплаквания.


Постановеното решение е валидно и е допустимо.


Същото е и правилно - релевираните с въззивната жалба конкретни оплаквания и възражения са неоснователни, с посоченото долу изключение.


Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие по чл. 328 КТ, ал. 1, т. 8, е възможно, когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.


На първо място, по оплакването с жалбата, че неправилен е изводът на районния съдия, че датата на прекратяване на ТПО е 02.05.2011 г., тоест датата, на която е връчена уволнителната заповед лично на ищеца, на твърдение, че е 24.11.2010 г. - датата, когато Е.Р. се е явила да заеме предишната си длъжност, като се поддържа, че уволнението е законно, тъй като е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и се счита, че законосъобразно е прекратено с ищеца ТПО, независимо, че уволнителната заповед му е връчена след 24.11.2010 г.


Въпросът е правен и е досежно това кога е прекратено процесното ТПО - на 24.11.2010 г., когато лицето, заемало процесната длъжност, се е явило да я заеме като предишна своя такава след възстановяване като незаконно уволнен служител, или датата на връчване на уволнителната заповед на ищеца, доколкото безспорни са данните и доказателствата по делото, че предизвестие за такава към ищеца да е отправено няма.


Отговорът в случая, е, че релевантна е датата на връчване на уволнителната заповед на ищеца.


Уволнителната заповед е издадена на 23.11.2010 г., в нея е посочено за правно основание за прекратяване на ТПО с ищеца това по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ с фактическо такова: поради възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност, считано от 24.11.2010 г., като е връчена при отказ на ищеца на 02.05.2011 г. и лично на 04.05.2011 г. При така посоченото правно и фактическо основание, прекратяването на трудовия договор от страна на работодателя е с предизвестие, разпоредбата на чл. 327 КТ не е приложима, а при липса на предизвестие от работодателя, прилага се разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ - обезщетение за неспазено предизвестие - страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, поради което оплакването на ищеца по този повод с отговора на въззивната жалба несъстоятелно се преценява. В самата уволнителна заповед, т. 2 обезщетения, е визирано изрично: на лицето по чл. 220 КТ да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на БМТВ за срок от един месец. Предизвестието е необходим реквизит при прекратяване на конкретното ТПО с ищеца от страна на работодателя на посоченото основание от последния по чл. 328 КТ - а именно ал. 1, т. 8, като при безсъмненото му неспазване работодателят дължи обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, каквото е и отразено да е изплатено в самата процесна уволнителна заповед. Ще рече, щом няма предизвестие, като същевременно е изплатено от работодателя обезщетение за неспазване на такова на ищеца в процесния казус - не се и оспорват от страните тези обстоятелства, то волята на работодателя да прекрати ТПО с ищеца е достигнала до втория на датата на връчване нему на уволнителната заповед - на 02.05.2011 г., когато му е връчена при отказ, доколкото несъмнено прекратяване на трудов договор с ретроактивно действие не може да има, аргумент за което в правната норма на чл. 335, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 КТ, когато ТПО се прекратява без предизвестие, при изискуемо се такова, както е по чл. 328 КТ от страна на работодателя, ползващ възможността, давана му от ал. 1 на чл. 220 КТ за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, трудовият договор се прекратява писмено от момента на получаване на писменото изявление - в случая на работодателя - за прекратяване на договора, от страна на получаващия го - в случая ищеца; формата и моментът на прекратяване на трудовия договор са регламентирани изрично и императивно от законодателя и този регламент каквото и да било тълкуване не търпи. Затова, първото конкретно оплакване с въззивната на ответника жалба е неоснователно. И Определение № 37/23.01.2008 г. по гр. д. № 4114/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.


При това положение, тъй като законосъобразността на уволнението се цени към датата 02.05.2011 г. в дадения казус, когато трудовият договор се прекратява, то към този момент следва обследване наличие на предпоставки на сложен по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ фактически състав.


При приложението на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ има непротиворечива и утвърдена практика на съдилищата. По въпроса дали ищецът е заемал същата длъжност, от която възстановената от съда служителка е била незаконно уволнена, е въпрос на доказване на конкретни факти. Данните и доказателствата по делото удостоверяват следното - към процесната дата 02.05.2011 г. не е налице основание за прекратяване на ТПО с ищеца, както е посочено с уволнителната му заповед - по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и поради възстановяване на незаконно уволнена служителка, заемала преди това същата длъжност, а именно Е.Р., доколкото няма спор между страните досежно факта, че, действително като възстановено с нея ТПО с работодателя, е прекратено на 14.04.2011 г. и към 02.05.2011 г. такова ТПО не съществува, като първи изискуем се елемент на сложен фактически състав, който при тази липса е непълен и поради изисквания за кумулативност на неговите предпоставки явява се неосъществен. След като на 02.05.2011 г. на длъжността на ищеца не е имало възстановена незаконно уволнена служителка Е.Р., то уволнението на ищеца на посоченото основание - правно и фактическо - с процесната уволнителна заповед е незаконосъобразно. И Определение № 780/15.07.2009 г. по гр. д. № 867/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. "При наличие на повече от един такъв работник или служител и при спор точно кой е заемал преди това същата длъжност обаче е в тежест на работодателя да докаже точно кой работник или служител е бил възстановен на процесната длъжност. 3а да е законно уволнението на това основание възстановеният на предишната работа трябва да се е явил, за да е заеме и длъжността трябва да е била заета, т. е. на работното място на незаконно уволнения работник или служител трябва да има нов човек. При конфликта на интереси между двамата работници или служители законодателят дава предимство на незаконно уволнения.", според Определение № 426/16.04.2010 г. по гр. д. № 1850/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, тоест в дадения случай към 02.05.2011 г. процесната длъжност на ищеца трябва да е била заета от незаконно уволнената Е.Р., за да е законно уволнението на самия ищец по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, но това несъмнено не е така - към 02.05.2011 г. длъжността на ищеца не е заета от Е.Р., поради безспорния по делото факт, че между същата и работодателя ТПО е прекратено на 14.04.2011 г., обективно календарно времево предшестваща дата тази на 02.05.2011 г., което води до неминуем извод, че в случая не се наблюдава и не е налице предвиденият законов конфликт на интереси между двама служители на работодателя - ищеца и лицето Е.Р. - последната е с прекратено ТПО с работодателя на ищеца и за работодателя в тази насока не е възникнало основание за прекратяване на ТПО с ищеца по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, което прави уволнението на посоченото основание незаконосъобразно, водещо до отмяната му като такова и възстановяване на ищеца на процесната длъжност - тоест уважаване на претенциите му против ответника по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 2 КТ, като основателни. При това положение, целеният от ищеца резултат е постигнат, поради което не е било необходимо обследване на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, по аргумент от чл. 147 ГПК, което районният съдия не е и сторил - изложението е само за пълнота в контекста - което е изрично посочено, а второто оплакване с въззивната жалба за неправилност на извода на районния съд, че уволнението е незаконно, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, на твърдение, че процесното основание, въз основа на което е направено уволнението, не попада в приложното поле на чл. 333, ал. 1 КТ, попада под забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК - с отговора на исковата молба от 20.10.2011 г. ответникът не е посочил по смисъла на ал. 1, т. 5 от чл. 131 ГПК сред възраженията си срещу иска такова, свързано с разпоредбата на чл. 333 КТ, респективно обстоятелства, на което то да се основава, поради което ангажира се в този аспект негативният ефект на чл. 133 ГПК за ответника, със съответната рефлексия върху доводите в същия аспект на ищеца с отговора на въззивната жалба. Конкретно уважаването на втория обективно съединен конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е предпоставено не само от отмяната на уволнението, но и от наличието в правната сфера на работника или служителя на субективното преобразуващо право да бъде възстановен на преди заеманата длъжност. Целта на защитата е да се възстанови трудовото правоотношение такова, каквото е било по съдържание към момента на уволнението. По изложените по-горе съображения съдът намира, че щом към момента на процесното уволнение между страните е съществувало трудово правоотношение и възстановяване на трудовото правоотношение следва да настъпи. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа в ДФ З., град С., се явява основателен и следва да бъде уважен.


Поради основателност на главния иск обусловена е и основателността на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ до размера, приет и от районния съдия, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - в отхвърлителната част жалба не е депозирана пред въззивен съд, поради което в тази част решението не е и предмет на въззивното обжалване.


Съобразно чл. 269 изречение второ ГПК, въззивният съд се произнася по останалите въпроси - извън тези по изречение първо - като е ограничен от посоченото в жалбата, като ограниченият въззив не би могъл да бъде преодолян чрез нови доводи и оплаквания с въззивната жалба, още по-малко с незаявени такива, предвид императивната разпоредба на чл. 269, изр. второ ГПК.


Незаконността на процесното уволнение на посоченото основание е без съмнение по делото установен и доказан от ищеца факт.


При тези изводи съдът намира, че не следва да обсъжда неотносими доказателства и доводи, направени на тяхна основа.


По останалите въпроси, поставени от ищеца с жалбата, доколкото доводите му се навеждат едва пред въззивната съдебна инстанция, налице е забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК, поради което отговори на тези въпроси не следва да бъдат дадени с настоящето решение.


Други доказателства от значение за делото няма представени, не са заявени други доказателствени искания.


Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 предложение последно ГПК.


С оглед изхода на спора, във въззивното производство разноски не се следват на ответника, а макар и своевременно инвокирани с отговора на жалбата от ищеца, последният не представя доказателства по делото за реално сторване на такива, поради което съдът не му присъжда разноски за пред въззивната съдебна инстанция.

Така мотивиран, Софийски градски съд


РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.12.2011 г., постановено по гражданско дело № 26949/2011 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 63 състав, в обжалваните части.


РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Данни за делото в http://legalacts.justice.bg



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->