Задай въпрос тук
Георги Димитров Георги Димитров Kreston BulMar обработка на заплати - Управляващ съдружник

Видове задължително осигурени лица

Публикувано на: 10.12.2012



У нас има два вида – задължително и доброволно. Доброволното се осъществява въз основа на застрахователни договори. Задължителното е дейност по набиране, управление и разходване на средствата от задължителни здравно осигурителни вноски. Набирането на задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната Агенция за Приходите (НАП) а управлението и разходването на средствата се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Основните нормативни актове, които имат отношение към задължителното здравно осигуряване, са Закон за здравното осигуряване, Кодекс за социалното осигуряване, Закон за бюджета на ДОО (ЗБДОО) за съответната година и Закон за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за съответната година. Минималните осигурителни доходи на лицата са определени в ЗБДОО (приложение 1 към закона) а размера на осигурителната вноска за здравно осигуряване е определена в ЗБНЗОК. Основният нормативен документ разбира се е Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), в който е определен кръга на задължително осигурените лица както и техните права и задължения.

Видове осигурени лица

Задължително здравно осигурени са – всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. – българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят в Р. България. – чужди граждани или лица без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. България, освен ако друго не е предвидено в международен договор по който Р. България е страна. – Лицата със статут на бежанец, хуманитарен статут или на които е предоставено убежище. – Чуждестранните студенти и докторанти, приети на обучение във висши училища или научни организации у нас. – Всички, извън гореописаните, лица, за които се прилага законодателството на Р. България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност в рамките на европейската общност.

Не са задължително здравно осигурени лицата, които според правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка на ЕС. В тази връзка трябва да кажем, че компетентна институция, по установяване на приложимото законодателство е НАП.

Възникване на задължението за осигуряване

За различните осигурени лица задължението за осигуряване възниква от определен, според техния вид, момент. За българските граждани то възниква с влизането в сила на ЗЗО а за новородените от датата на раждането. За чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната – от датата на получаване на разрешението. За бежанците и лицата, на които е предоставено убежище – от датата на откриване на производство по предоставяне на статут на бежанец или на право убежище. За чужденците приети на обучение у нас – това е датата на записването във висше училище или научна организация. За останалите лица – от датата на възникване на основанието за осигуряване.

Ако например израелски гражданин, получил разрешение за продължително пребиваване в Р. България, сключи трудов договор с български работодател, той няма да е задължително здравно осигурен. Това е така тъй като задължително здравно осигурени са лицата с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване у нас.

Друг пример може да бъде даден с хърватски гражданин с разрешение за продължително пребиваване в Р. България, сключил трудов договор с български работодател. В този случай трябва да се вземе предвид, че между Р. България и Хърватия има действаща, от 01.10.2004 г, спогодба за социално осигуряване, която обхваща и здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. Така хърватският гражданин става задължително здравно осигурен, когато извършва труд по трудов договор с български работодател и е получил разрешение за продължително пребиваване в България. Същото би било в сила и за сръбски гражданин при същите условия тъй като все още е в сила, действащата от 01.09.1958 г, конвенция по социално осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, която обхваща и здравните грижи в обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Не можем обаче, да кажем същото за граждани на Руската федерация, с която Р. България има действаща спогодба от 20.03.2010, в която не са засегнати здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. По тази причина за тези лица следва да се приложи общия ред за здравно осигуряване на чужди граждани, т.е. за да имат права и задължения по здравно осигуряване, същите трябва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България.

Могат да бъдат дадени още много примери, затова в заключение ще кажем, че възникването на задължението трябва да бъде определяно индивидуално за всеки отделен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства – гражданин на коя държава е лицето, – какъв е статута на лицето в Р. България, – има ли спогодба между Р. България и страната на която е гражданин, – държавата, на която е гражданин членка ли е на ЕС и, има ли становище на компетентна институция относно приложимо законодателство.



Коментари

Свързани документи с КСО