Инструкция на НАП за Прилагане на Параграф 19 В от ПЗР на ЗЗО

Публикувано на: 01.01.2006





Инструкция № 1 от 1 Януари 2006 г. за Прилагане на § 19в от Преходните и Заключителните Разпоредби на Закона за Здравното Осигуряване


В сила от 01.01.2006 г.

Обн. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2006г.



     чл. 1. С тази инструкция се уреждат редът и начинът за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2004 г. и не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса по чл. 4, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване за съответната календарна година.

     чл. 2. Лицата по чл. 1 представят в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес молба-декларация по образец съгласно приложението.

     чл. 3. (1) Молбата-декларация се подава лично, по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, по електронен път или от упълномощено лице.

          (2) Молба-декларация по електронен път може да се подава от лица, притежаващи удостоверение за универсален електронен подпис, издадено от доставчик на удостоверителни услуги, регистриран съгласно чл. 34 от Закона за електронния документ и електронния подпис или при спазване на процедурата по чл. 44 от същия закон.

     чл. 4. (1) В молбата-декларация се вписват:

               1. трите имена и единният граждански номер на лицето;

               2. данните от документа за самоличност - номер, дата и място на издаване, постоянен адрес;

               3. адресът за кореспонденция в Република България.

          (2) Когато молбата-декларация се подава от упълномощено лице, в нея се вписват и данните по ал. 1 на упълномощеното лице.

     чл. 5. (1) Лицата удостоверяват периодите на пребиваване извън страната с един от следните документи:

               1. копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната;

               2. удостоверение от съответната районна дирекция на вътрешните работи;

               3. документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, преведен по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

          (2) Когато молбата-декларация се подава от упълномощено лице, освен документа по ал. 1 се прилага и копие от пълномощното.

     чл. 6. Изборът на изпълнител на медицинска помощ се удостоверява от районната здравноосигурителна каса по искане на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, където е подадена молбата-декларация. Районната здравноосигурителна каса дава информация на териториална дирекция на Националната агенция за приходите дали лицето е избрало изпълнител на медицинска помощ и кога е направен изборът.

     чл. 7. (1) Ако условията по § 19в от Закона за здравното осигуряване са налице, длъжностното лице от териториална дирекция на Националната агенция за приходите отразява в допълнителния регистър за документно доказана здравна осигуреност периодите, през които лицето няма задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски.

          (2) Съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите писмено уведомява лицата за причините, поради които не отговарят на условията на § 19в от Закона за здравното осигуряване.

          (3) При несъгласие с констатираните обстоятелства лицата могат да се обърнат към съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за изясняване на обстоятелствата по чл. 5 и към съответната районна здравноосигурителна каса за изясняване на обстоятелствата по чл. 6.

     чл. 8. След завръщане в страната лицата по чл. 1 възстановяват здравноосигурителните си права по реда, определен в чл. 40а от Закона за здравното осигуряване.



Преходни и заключителни разпоредби

     § 1. Инструкцията се издава на основание § 19в, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване.

     § 2. Инструкцията влиза в сила от 1 януари 2006 г.


Приложение към чл. 2


Национална Агенция по Приходите




ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГР. ............................................................




ЕИК по БУЛСТАТ

1

3

1

0

6

3

1

8

8























МОЛБА-ДЕКЛАРАЦИЯ

по §19в от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване


От .....................................................................................................................................,


ЕГН          

Документ за самоличност (номер, дата и място на издаване, постоянен адрес)

...........................................................................................................................................

...........................................................................................................................................

Адрес за кореспонденция в България ...........................................................................

...........................................................................................................................................

Декларацията се подава от упълномощено лице:

От .....................................................................................................................................

ЕГН / ЛНЧ / Служебен № от регистъра на НАП          

ЛК № ..............................., изд. от ............................................. на ...............................

Адрес за кореспонденция: ..............................................................................................

МОЛЯ да ме освободите от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите, през които съм пребивавал повече от 183 дни извън страната през една календарна година.

ДЕКЛАРИРАМ, че:

1. Пребивавал съм извън страната за периода от:

2000 г. - ...........................................................................................................................

2001 г. - ...........................................................................................................................

2002 г. - ...........................................................................................................................

2003 г. - ...........................................................................................................................

2004 г. - ...........................................................................................................................

(вписват се периодите от дата и месец до дата и месец, през които лицето е пребивавало извън страната)

2. Направил съм избор на изпълнител на медицинска помощ (личен лекар)

ДА, на ........................... (месец, година)

НЕ.

Известно ми е, че за неверни данни нося отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.


(дата) .................... Подпис: ....................


Предоставените от Вас данни са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и нормативните актове, регламентиращи защитата на информация, и се обработват само във връзка с осъществяването на установените със закон функции на Националната агенция за приходите. Повече подробности за ангажиментите на Националната агенция за приходите в качеството й на администратор на лични данни можете да намерите на интернет адрес: www.nap.bg и на информационните табла в териториалните дирекции. Адрес на Централното управление на Националната агенция за приходите: София, бул. Дондуков 52.



2009.02.02 Разяснение на НАП Здравно Осигуряване на Пенсионер по Трудов Договор - ЗЗО


Разяснение Изх. № 2-128 от 02.02.2009 г. на НАП


Относно: Здравноосигурителни Вноски за Периодите на Неплатен Отпуск на Работещ по Трудово Правоотношение, Пенсионер



Съгласно изложената в писмото фактическа обстановка в дружеството Ви работи по трудово правоотношение пенсионер, който се намира в продължителен неплатен отпуск по негово желание. В тази връзка поставяте въпроса: как следва да се определят здравнооосигурителните вноски през този период ?

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б "б" от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.

На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО , здравноосигурителните вноски за пенсионерите са за сметка на републиканския бюджет и се определят върху доход - размерът на пенсията или сборът от пенсиите, без добавките към тях и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

От горното следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания предвидени в закона. Поради това, че за пенсионерите е предвидено в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, задължително и независещо от други обстоятелства здравно осигуряване на сметка на републиканския бюджет за периодите на неплатен отпуск здравноосигурителни вноски не се дължат.


2009.02.16 Разяснение на НАП Здравно Осигуряване при Неплатен Отпуск - ЗЗО


Разяснение Изх. № 5-23-22-131 от 16.02.2009 г. на НАП


Относно: Здравното Осигуряване на Лицата в Неплатен Отпуск



Фактическа обстановка: поради намаляване обема на работата служители от фирма "Х" подават молби за неплатен отпуск. След изтичане срока на отпуска същите не се явяват на работа.


Въпрос: Работодателят дължи ли здравноосигурителни вноски след изтичане срока на отпуската.


Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.

В случай, че трудовото правоотношение не бъде прекратено, а времето на отсъствието на Вашите служители бъде оформено като неплатен отпуск по тяхна молба по реда на чл. 160 от Кодекса на труда, здравната вноска времето на неплатения отпуск ще бъде изцяло за сметка на лицата.

Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда неплатен отпуск се разрешава от работодателя по искане на работника или служителя. От цитираната разпоредба е видно, че единствената форма, под която може да се ползва и съответно разрешава неплатен отпуск на законно основание, е искането на работника или служителя, което в практиката се осъществява чрез подаване на молба. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗЗО се определя за чия сметка е здравноосигурителната вноска в случай, че лицето е в неплатен отпуск и не подлежи на осигуряване на друго основание в зависимост от това каква е причината, поради която е разрешен неплатеният отпуск. Когато причината за искането на работника или служителя да ползва неплатен отпуск е свързана с обстоятелства, касаещи организацията на работния процес от страна на работодателя, то това следва да се посочи в молбата на лицето, а в последствие и в заповедта на работодателя.

Здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, когато са налице безспорни доказателства, че неплатеният отпуск е разрешен поради производствена необходимост или престой.

Предвид гореизложеното за "безспорни доказателства", че причината за поискването и съответно разрешаването на неплатения отпуск, поради производствена необходимост и престой, се приемат молбата на лицето и заповедта на работодателя, в които е вписано това обстоятелство.

В случай на неплатен отпуск по желание на работника, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски, тъй като не получава възнаграждение от което те да бъдат удържани. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Ако работникът не внесе сумите за здравни осигуровки, съгласно действащата нормативна уредба работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.

В конкретния случай, доколкото е ясно от изложената в писмото Ви фактическа обстановка, служителите не се подали молби за ползване на неплатен отпуск и няма основание, на което работодателят да начислява и внася здравноосигурителни вноски.

Следва да имате предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентна да дава становища относно трудовото законодателство.

За отговор на въпросите, касаещи прилагане на разпоредби от Кодекса на труда следва да се обърнете към ИА " Главна инспекция по труда".


2010.05.20 Писмо МТСП Здравно Осигуряване при Непл. Отпуск за Геледане на Дете - ЗЗО


Писмо Изх. № 94сс-179 от 20.05.2010 г. на МТСП


Относно: Неплатен Отпуск в Размер на 6 Месеца за Отглеждане на Дете до 8-Годишна Възраст



Лицата, които ползват неплатен отпуск за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от КТ са здравно осигурени изцяло за сметка на работодателя.

Съгласно чл. 167а, ал. 1 КТ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите, ако работи по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. При неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ законът въвежда принципа на индивидуалното право на всеки един от родителите на детето да ползва този вид отпуск, ако работи по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.

Отпускът може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни (чл. 167а, ал. 6 КТ).

Според чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата, най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в която се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това.

Времето, през което се ползва отпускът по чл. 167а, ал. 1 КТ, се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8). Това време се признава и за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване).

Лицата, които ползват неплатен отпуск за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда, са здравно осигурени изцяло за сметка на работодателя (чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за здравното осигуряване).



Коментари

Свързани документи със ЗЗО

-->