Дължими Здравноосигурителни Вноски за Периодите на Неплатен Отпуск

Публикувано на: 19.02.2011





Разяснение Изх. № 35-22 от 18.02.2011 г. на НАП

Относно: Дължими Здравноосигурителни Вноски за Периодите на Неплатен Отпуск



Според изложеното в запитването в дружеството има постоянно служители, които ползват неплатен отпуск. Част от служителите работят в други държави, членки на Европейския съюз като същите ще предоставят документи за здравна осигуреност от съответната държава-членка. Други работят през този период в България, а трети не са осигурени на друго основание. Всички са подали молба за неплатен отпуск по собствено желание. Всички лица преди да излязат в неплатен отпуск са подали декларация /по образец на работодателя/, че по време на неплатения отпуск сами ще се осигуряват.


В тази връзка се поставят следните въпроси:

  1. Следва ли лицето да подаде декларация дали се осигурява на друго основание и къде да представи декларацията?
  2. Какво се разбира под друго основание и ако се осигурява следва ли работодателят да внася здравни вноски?
  3. Ако декларира, че не се осигурява, трябва ли да внася месечната здравна вноска и тогава работодателят да я превежда на НАП?
  4. Тъй като дружеството е бюджетна организация на държавна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетен кредит и като такъв няма право да трансферира осигурителни вноски, те се трансферират от Министерството на здравеопазването, което е първостепенен разпоредител, как да се постъпи в случай, че неосигурените лица не желаят да преведат дължимите здравноосигурителни вноски?
  5. Ако дружеството е превело към НАП здравни вноски на дадено лице и след това лицето представи документ, че е било здравно осигурено, или пък откаже да му се удържат внесените вече вноски, как да се процедира в такива случаи?

Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закон за здравното осигуряване (ЗЗО ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 9/2011 г.) изразяваме следното принципно становище:

За периода на неплатен отпуск следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО. Съгласно същата за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.

От горецитираната разпоредба е видно, че чрез работодателя се внасят здравноосигурителните вноски само за лицата в неплатен отпуск, които нямат друг доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски. Липсата на друг доход, върху който да се внасят здравноосигурителните вноски, се декларира пред работодателя.

Следователно за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Под друго основание следва да имате предвид изброените в чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО.

Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз, считано от 1 януари 2007 г., в чл. 33 на ЗЗО е направено допълнение - създадена е нова ал. 2, съгласно която не са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.

Координационните правила се съдържат в Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност, Регламент № 574/72 за определяне на реда и процедурните правила за прилагане на Регламент № 1408/71 и заместващите ги Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, в сила от 01.05.2010 г.

За коригиране на здравноосигурителния статус на лице, което е било или се осигурява по схема за социална сигурност в друга държава-членка, следва да се представи документ в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, удостоверяващ периодите му на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на регламентите в областта на социалната сигурност.

В случай на неплатен отпуск по желание на работника, който не е осигурен на никое от посочените по-горе основания, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски, тъй като не получава възнаграждение от което те да бъдат удържани. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Ако работникът не внесе сумите за здравни осигуровки, съгласно действащата нормативна уредба работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.

Ако дружеството е превело към НАП здравни вноски на дадено лице и след това се установи, че същото е било здравно осигурено на друго основание, тогава внесените здравноосигурителни вноски се явяват внесени без правно основание, т.е същите са недължимо платени.

В тази връзка разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. След постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия. Преценката относно дължимостта на осигурителните вноски се осъществява от органа по приходите на компетентната ТД на НАП, в която са направени на базата на нормативните актове по осигурителното законодателство.



Коментари

Свързани документи със ЗЗО

-->