Здравноосигурителни Вноски за Периодите на Неплатен Отпуск на Служител с Два Трудови Договора

Публикувано на: 16.03.2011





Разяснение Изх. № 92-00-4 от 16.03.2011 г. на НАП

Относно: Здравноосигурителни Вноски за Периодите на Неплатен Отпуск



В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция "ОУИ" … 09.03.2011 г., Ви уведомяваме за следното:

Съгласно изложената фактическа обстановка, служител при ……… е в неплатен отпуск – по негово желание. Същият е започнал работа по трудово правоотношение при друг работодател, който го осигурява здравно. Интересувате се, на какво основание лицето се освобождава от дължимите 16.80 лв. месечни здравни вноски, след като това не е изрично посочено в закона.

При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище:

Работодателят осигурява работника на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с него. Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор и има сключен втори (допълнителен) трудов договор със същия или с друг работодател, той подлежи на осигуряване и по двата трудови договора върху сбора от осигурителните доходи, и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО - изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).

На лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор, месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, който от 01.01.2009 г. е определен на 2000 лв. Когато лицето работи по допълнителен или втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки един от договорите (чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). При определяне на месечния осигурителен доход, върху който се внасят здравноосигурителни вноски по всеки от договорите, трябва да се спазва следната поредност на доходите:

  • брутно трудово възнаграждение;
  • изплатени суми от средствата за социални разходи;
  • парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане или отглеждане на малко дете;
  • доход, върху който се дължат вноски за времето на неплатен отпуск.

Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" (доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) от ЗЗО, който гласи следното:

"За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася".

От цитираната разпоредба следва, че за периодите на неплатен отпуск определящо за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по този ред е лицето да не подлежи на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО - по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице - член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.

Обстоятелството, че лицето е осигурено на друго основание по трудово правоотношение със същия или с друг работодател, или липсата на друг доход, върху който да се внасят здравноосигурителни вноски, следва да се декларира пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.

На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно посочената разпоредба осигурителите са задължени да подават данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и за времето, през което работещите по трудови правоотношения лица се намират в законоустановен неплатен отпуск.

В случая, осигуряването на Вашия служител по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – по трудово правоотношение с друг работодател, е достатъчно основание, за да отпадне задължението за внасяне на здравнооосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск, ползван по основния трудов договор. Независимо, че за посочения период здравноосигурителни вноски от основния работодател …… не се дължат, следва да подавате данни с декларация образец № 1 за периода на неплатения отпуск, който се зачита за осигурителен стаж. При попълване на декларацията дните в неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж (до 30 работни дни през една календарна година – чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО) следва да отразите в т. 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж", в т. 15 "Ден, в който осигуряването е прекратено" трябва да се посочи последният ден в осигуряване, а полетата на т. 27 "Доход, върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване" и т. 28 – процент осигурителни вноски за здравно осигуряване върху сумата в т. 27 не се попълват.

Декларация образец № 1 за времето след 30-я работен ден в неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж по смисъла на КСО, се подава, когато лицето не е осигурено на друго основание и работодателят следва да го осигурява здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО. В тази хипотеза в полето на т. 12 "Вид осигурен" се попълва код 28 – за лица, които внасят само здравноосигурителни вноски. В този случай се попълват полетата на точки 2, 3, 4, 5(5.1, 5.2, 5.3), 67, 13, 14, 27 и 28 от декларацията.

Във Вашия случай, доколкото посочвате, че лицето е осигурено здравно от друг работодател, декларация образец № 1 за неплатения отпуск след 30-я работен ден не следва да подавате, тъй като за това време здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО не се дължат. Данните за здравното осигуряване на лицето за целия период на неплатения отпуск, включително този, който не се зачита за осигурителен стаж, ще постъпват в информационната система на НАП чрез декларация образец № 1, която е задължен да подава другият работодател съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – на база изплащаното от него трудово възнаграждение.



Коментари

Свързани документи със ЗЗО

-->