Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

База за изчисляване на обезщетения по чл.222 от Кодекса на труда

Публикувано на: 20.05.2013





РЕШЕНИЕ № 847 ОТ 14.01.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1558/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

В БРУТНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ КАТО ОСНОВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПО ЧЛ. 222, АЛ. 3 КТ СЕ ВКЛЮЧВАТ ОСНОВНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ С ПОСТОЯНЕН ХАРАКТЕР - ПРЕДВИДИМИ И СИГУРНИ, ОПРЕДЕЛЕНИ В КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР И/ИЛИ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА В ПРЕДПРИЯТИЕТО И В ИНДИВИДУАЛНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР.

Чл. 222, ал. 3 КТ


Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и десетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1558 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] клон Р., представлявано от управителя Т. Г., приподписана от адв. В. П., против въззивното решение № 67 от 7 юли 2009 г., постановено по в.гр. д. № 132 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 57 от 23 март 2009 г., постановено по гр. д. № 1048 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г.

Касационният контрол е допуснат с определение № 839 от 16 юли 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос кои са допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд, целева награда и месечна премия, да се включат като елементи на последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, което служи за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.

По поставените въпроси касаторът сочи, че от целите, както и от начина на формиране на размера на месечната премия, е видно, че се касае не за допълнително трудово възнаграждение, защото тя се дължи в зависимост от резултатите и има наградителен и стимулиращ характер, а не възнаградителен, поради което месечната премия и целевата награда не са елементи от трудовото възнаграждение; изплатените суми за нощен труд не са елемент от трудово възнаграждение.

Ответникът М. Г. А. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Е., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че с новата ал. 2 на чл. 15 НСОРЗ е предвидено, че с постоянен характер са възнагражденията, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се основно трудово възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

С решението си въззивният съд приел, че нормата на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ не следва да се тълкува разширително, а и предвид вътрешните правила за организация на работната заплата, елементите на трудовото възнаграждение са така, както са посочени във фиша за получено трудово възнаграждение, което е по-благоприятен режим за работника; нощният труд, труда в официални празници, увеличеният нощен труд, целевата награда и месечната премия постоянно се начисляват и изплащат в ответното дружество.

По поставените въпроси след постановяване на определението за допускане на касационния контрол съдебната практика е уеднаквена с решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Така в решение № 540 по гр. д. № 895 за 2009 г. на ІV ГО (разрешението принципно следва да се отнесе и към базата за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ) се приема, че съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл. 15 НСОРЗ, като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно, в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от наредбата, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 от Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ) се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд по посочените критерии, а и защото отчитането им зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

Като е дал различно разрешение от посоченото, въззивният съд е тълкувал закона неправилно.

По касационните оплаквания:

Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на разликата над заплатеното обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения до пълния дължим размер според действително получаваното брутно трудово възнаграждение от ищеца за сумата от 1443,78 лева. Предявен е и иск по реда на чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода 1 октомври 2008 г. - 15 декември 2008 г. за сумата от 46,90 лева. Ответникът в касационното производство сочи в исковата си молба, че в изплатените му такива е включена само основната заплата и процент за прослужено време, като той е ощетен по този начин със сумата от 1443,78 лева, ведно с обезщетение за забава от 46,90 лева.

Касационната жалба е основателна.

По делото е установено, че трудовото правоотношение между страните във връзка с пенсионирането по втора категория труд е прекратено на 29 септември 2008 г., като в заповедта е посочено, че на работника следва да се изплатят шест брутни месечни заплати. В заплатата за последния пълен отработен месец са включени суми за основен труд, прослужено време, нощен труд, труд в официален празник, увеличен нощен труд, целева награда, ИДВ (обозначено във вътрешен акт на работодателя като месечни премии). В допълнителното споразумение между страните от 22 юли 2005 г., като допълнителни възнаграждения са посочени за продължителна работа по чл. 3 от НДДТВ (отм.), като размерът на основната работна заплата и формирането на брутното месечно трудово възнаграждение се извършва съгласно Правилника за заплащане на труда, Правилника за трудово представяне, системите на заплащане и Правилника за вътрешния трудов ред.

Според приетите от работодателя В. правила за организация на работната заплата, чл. 26, в дружеството се изплащат специфични допълнителни възнаграждения по системите за мотивация - комплексна оценка, целеви награди, месечни премии и ваучери за храна, други бонуси. Уредено е още, че в базата за изчисляване на платен отпуск, освен начисленията с постоянен характер - основна работна заплата и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, се включва и месечната премия, но при изплащане на обезщетения по КТ се включват начисленията само с постоянен характер - чл. 26, ал. 2. Според чл. 28 от Вътрешните правила, в брутното трудово възнаграждение се включват всички елементи по последното получено от ищеца такова. В чл. 5, ал. 2 е посочено, че в средствата за работни заплати се включва и допълнителното материално стимулиране за постигнати резултати - наднормено възнаграждение и/или премиални възнаграждения по утвърдените системи за заплащане на труда.

От посочените правила и клаузите на индивидуалното трудово правоотношение следва да се направи извод, че при определяне на размера на брутното трудово възнаграждение с оглед заплащането на обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ следва да се вземат предвид само начисленията с постоянен характер. Извършените плащания за нощен труд, труд в официални празници и увеличен нощен труд нямат такъв характер, а зависят само от конкретно отработеното за съответния месец време. За заплащаните целева награда и месечна премия, които според заключението на съдебната експертиза, изслушано от първоинстанционния съд, са начислявани на ищеца постоянно, следва да се приеме, че те също, предвид своето естество, не могат да се отнесат към възнагражденията с постоянен характер. Ето защо предявеният иск е неоснователен, а работодателят правилно е определил елементите, които следва да бъдат включени в базата на трудовото възнаграждение, използвано за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.

Касаторът прави искане за разноски по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК за всички съдебни инстанции. Според данните по делото той е заплатил 88,88 лв. държавни такси и 150 лева по договор за правна защита и съдействие, или общо му се дължат 238,88 лева.

Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС


РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 67 от 7 юли 2009 г., постановено по в.гр. д. № 132 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. и вместо него


ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Г. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], [улица], против [фирма], клон Р., със седалище и адрес на управление в[населено място], бул. "Априлско въстание", № 68а, представлявано от управителя Т. Г., за заплащане на обезщетение поради прекратяване на трудовото му правоотношение в размер на 1443,78 лева и за заплащане на обезщетение за забава за периода 1 октомври 2008 г. - 15 декември 2008 г. в размер на 46,90 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на [фирма], клон Р., с посочен адрес, сумата от 238,88 (двеста тридесет и осем цяло и осемдесет и осем стотни) лева сторени разноски по делото.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->