Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Елементи на брутното трудово възнаграждение

Публикувано на: 20.05.2013





РЕШЕНИЕ № 30 ОТ 02.02.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1768/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИТЕ В ЧЛ. 16, АЛ. 2 КТД ОТ 2004 Г. И В ЧЛ. 15, АЛ. 2 КТД ОТ 2006 Г. СУМИ ЗА КОМПЕНСАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ИНФЛАЦИЯТА, ИМАТ ОБЕЗЩЕТИТЕЛЕН ХАРАКТЕР И ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПО ЕСТЕСТВОТО СИ ЕДНОКРАТНИ ПЛАЩАНИЯ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ДОГОВАРЯНЕ, А НЯМАТ ХАРАКТЕР НА ОСНОВНО ИЛИ БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПО СМИСЪЛА НА НСОРЗ, ТЪЙ КАТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО ИМ Е ДА КОМПЕНСИРАТ НЕБЛАГОПРИЯТНИЯ ЕФЕКТ ОТ ИНФЛАЦИЯТА ВЪРХУ МАТЕРИАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ; ТЕЗИ СУМИ НЕ СА С ПОСТОЯНЕН ХАРАКТЕР И НЕ СА ЕЛЕМЕНТ ОТ ОСНОВНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ.

Чл. 245, ал. 1 КТ вр.

Чл. 59 КТ


Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1768 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. М. Г. със съдебен адрес в[населено място] - адвокати П., чрез процесуалния й представител адв. Б. П., против въззивното решение № 1108 от 18 юни 2009 г., постановено по в.гр. д. № 1314 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е отменено решение № 887 от 8 април 2009 г., постановено по гр. д. № 2724 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. в частта му, с която [фирма], е осъдена да заплати на Г. неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение поради неотчетена и неначислена инфлация за периода м. юли 2006 - м. декември 2007 г. и за разликата над 457,75 лева до размера от 1137,24 лева искът е отхвърлен, а в останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено, като се обжалва потвърдителната му част по отношение на отхвърляне иска на Г. за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за разликата от 457,75 лева до пълния предявен размер от 1309,11 лева за периода 1 юли 2005 г. - 30 юни 2006 г., както и за заплащане на допълнително трудово възнаграждение - клас в размер на 377,27 лева за периода 1 юли 2005 г. - 12 май 2008 г.

Касационният контрол е допуснат с определение № 875 от 3 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос дължи ли се начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение, както и върху допълнителното трудово възнаграждение (клас) при договореност в КТД.

По поставения въпрос касаторката сочи, че страните по КТД са договорили начисляване на инфлационни върху основното и върху допълнителното трудово възнаграждение (клас); промяната в основното трудово възнаграждение влече и промяна в класа; не следва да има изрична регламентация в КТД за начисляване на инфлация върху класа, защото той е производен на основната работна заплата.

Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], не дава отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. С писмени бележки се сочи, че договореното допълнително възнаграждение е с компенсаторен характер отчитащо инфлацията; основната работна заплата не се изменя, а тя е взета единствено за база при определяне на договореното допълнително възнаграждение с компенсаторен характер.

С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че изплащаните на касаторката допълнителни тримесечни трудови възнаграждения не са принципно различни от предвидените в чл. 15 КТД за 2006 г. компенсационни плащания, обвързани с процента на инфлацията, обявена от Н. - систематичното тълкуване на разпоредбата с тази на чл. 16, ал. 1 КТД води до извода, че предвиденото тримесечно компенсиране на работната заплата се извършва именно при формиране на окончателната индивидуална работна заплата, поради което за касаторката в пълна степен са компенсирани инфлационните проценти за периода 1 юли 2005 г. - м. декември 2007 г.; допълнителното възнаграждение (клас) се определя по чл. 12, ал. 1 НСОРЗ в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, поради което върху класа не следва да се начислява инфлация.

По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановяването на решение № 636 по гр. д. № 1766 за 2009 г. на ІІІ ГО. Касационният съд в процедурата по чл. 290 ГПК приема, че определените в чл. 16, ал. 2 КТД от 2004 г. и в чл. 15, ал. 2 КТД от 2006 г. суми за компенсации, свързани с инфлацията, имат обезщетителен характер и представляват по естеството си еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а нямат характер на основно или брутно трудово възнаграждение по смисъла на НСОРЗ, тъй като предназначението им е да компенсират неблагоприятния ефект от инфлацията върху материалното състояние на работниците; тези суми не са с постоянен характер и не са елемент от основното трудово възнаграждение на работника или служителя; по посочените КТД конкретният размер на основното трудово възнаграждение на работника се формира на база началната заплата за съответната длъжност и оценката на работника и служителя съгласно приетата в дружеството система за оценяване по работни места и структурни звена (чл. 14, ал. 1 КТД от 2004 г. и чл. 13, ал. 1 КТД от 2006 г.); сумите не се дължат постоянно, а са в зависимост от наличието на инфлация, поради което нямат характер и на допълнително трудово възнаграждение, представляващо компонент от брутното трудово възнаграждение; съобразно правилото на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, възприето и в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 КТД от 2004 г. и на чл. 18, ал. 1 КТД от 2006 г., договорената в КТД компенсация съобразно процента на инфлация не участва при формиране на размера на допълнителното възнаграждение за продължителна работа и осигурителен стаж.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло даденото тълкуване на поставения материалноправен въпрос. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е законосъобразно.

Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 245, ал. 1 вр. ал. 2 КТ, вр. чл. 59 КТ. В исковата си молба касаторката сочи, че работодателят не изпълнил договореностите в КТД от 2004 г. и КТД от 2005 г. относно компенсирането на работната заплата с процента на инфлация, начисляван върху основната заплата по трудов договор за съответния месец, което пък се отразява на допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време. Претенцията касае периода м. юли 2005 г. - 12 май 2008 г., когато трудовото правоотношение между страните било прекратено.

Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че определените в колективния трудов договор суми за компенсации, свързани с инфлацията, при действие на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не са част от основното трудово възнаграждение, не се включват в брутното трудово възнаграждение по чл. 3 и в допълнителното възнаграждение (клас) по чл. 12 НСОРЗ. Предвидените в двата КТД суми за компенсиране на неблагоприятния ефект от инфлацията не са елемент от основното трудово възнаграждение на работника. Начинът на формиране на основното трудово възнаграждение и компенсирането на инфлацията тримесечно води до извода, че тези начисления зависят от наличието на инфлация и не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ, което следва да се включи в брутното трудово възнаграждение. Начинът на формиране на допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12, ал. 1 НСОРЗ пък сочи, че начисленията за компенсиране на инфлацията също не влияят върху това допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.

При това положение, решението на въззивния съд в обжалваната му част, с която са отхвърлени исковете на касаторката с правно основание чл. 245, ал. 1, вр. ал. 2 и чл. 59 КТ, за заплащане на неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за процесния период, поради неотчетена и неначислена инфлация, е правилно и съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК, следва да бъде оставено в сила.

Ответникът претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се приеме, че предвид изхода на спора, касаторът дължи 150 лева.

Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1108 от 18 юни 2009 г., постановено по в.гр. д. № 1314 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване в[населено място], [улица] - адвокати П., да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Б. Д. Качувел разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->