Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Калкулиране на ДМС като елемент на брутното трудово възнаграждение

Публикувано на: 20.05.2013





РЕШЕНИЕ ОТ 19.07.2012 Г. ПО ГР. Д. № 16672/2011 Г., ІІ Г. О., 63-ТИ С-В НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

СУМИТЕ ЗА ДМС ПОДЛЕЖАТ НА КАЛКУЛИРАНЕ КАТО ЕЛЕМЕНТ В БРУТНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО ПО ЧЛ. 177 КТ.

Чл. 177 КТ


С. РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 63-ти състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Бъчева

и при участието на съдебен секретар Юлияна Янчева, като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 16672/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове, предявени от Н. Л. Ш.-Г. против Агенция по вписванията: по чл. 177, ал. 1 КТ - за заплащане на сума в размер на 1328,27 лв. (нетен размер), за която сума твърди, че представлява остатък до пълния дължим размер на възнаграждение за платен годишен отпуск, ползван в периода 01.10.2010 г. - 08.11.2010 г., от която сума: 1039,34 лв. - за месец октомври 2010 г., 288,93 лв. - за месец ноември 2010 г., при становище, че неправилно изплатените й възнаграждения по чл. 177, ал. 1 КТ са били определени, без в базата на изчисленията да бъде включена получена сума за ДМС (както иначе било сторено, след увеличение с ДМС, при определяне на възнаграждението за платен отпуск за последните два дни от месец септември 2010 г., тъй като сега се претендира възнаграждение за част от целия период на ползван платен отпуск, който период в цялост е бил 29.09.2010 г. - 08.11.2010 г.); както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение в размер на 56,78 лв. за забава в периода 15.11.2010 г. - 18.04.2011 г. относно плащането на сумата от 1328,27 лв., както и законната лихва върху сумата от 1328,27 лв. за забава за периода от датата на завеждане на исковата молба (20.04.2011 г.)до окончателното изплащане. Твърди се, че суми за ДМС са били получавани всеки месец, като изплащането им е ставало през месеца, следващ този, за който са определени.

От името на ответника исковете се оспорват с довод, че изплащаните суми за ДМС не са възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и поради това не подлежат на съобразяване като елемент от брутното трудово възнаграждение при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ за ползван платен годишен отпуск. В отговора не е напълно ясно заявено, но са развити съображения, от които може да се заключи, че според агенцията-ответник ищцата не е имала право да получи суми за ДМС (не е уточнен периодът, който се има предвид, л.18 от делото), тъй като фактически ищцата не е била работила, а липсата на отработено време препятства възможността по отношение на нея да бъде отчетен критерия "показани компетентности", който чл. 12, т. 3 от Наредба № 2 от 5 ноември 2004 г. за условията и реда за начисляване и разходване на средствата за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от агенцията по вписванията предвижда да бъде взет предвид при определяне на индивидуалния размер на материално стимулиране (ДМС).

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че към момента на приключване на съдебното дирене Н. Ш.-Г. работи по трудово правоотношение с Агенция по вписванията на длъжност "длъжностно лице по регистрацията".

От страна на ответника няма изрично заявено твърдение за това, че през последния пълен отработен месец преди ползването на отпуска ищцата не е получавала или че не е имала право на ДМС, поради което доводите на ответника с оглед условията за заплащане на суми - ДМС, в т.ч. чл. 12, т. 3 от Наредба № 2 от 5 ноември 2004 г., се възприемат от съда като доводи, с които ответникът насочва спора към въпроса дължи ли се ДМС за месец, през който служителят не изпълнява трудовите си функции, респ. дължи ли се на служителя ДМС за времето, през което ползва платен годишен отпуск, които доводи съдът намира за несъстоятелни. Нормата на чл. 12, т. 3 от Наредба № 2 от 5 ноември 2004 г., критерият "показани компетентности" и факта "отработено време" нямат отношение към настоящия спор, тъй като база за определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ, който е спорният въпрос по делото, не е времето на ползване на отпуска, а е месец, предхождащ ползването на отпуска, съгласно изричната норма на чл. 177, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Относно спорния въпрос - дали сумите за ДМС се включват в брутното трудово възнаграждение, което да служи за база при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ, съдът намира, че сумите за ДМС подлежат на съобразяване. Вярно е, че в чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) сумите за ДМС не са сред изрично регламентираните възнагражденията, които се включват като елемент в брутното трудово възнаграждение, както е и вярно, че са възможни различни тълкувания дали сумите за ДМС са плащания с постоянен характер. При тълкуване по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове обаче, с оглед целта на закона, следва, че сумите за ДМС подлежат на калкулиране като елемент в брутното трудово възнаграждение, при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ. Ако не бе така, то би била излишна нормата на чл. 17, ал. 2 НСОРЗ, която предвижда, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск.

По тези съображения, от предложените от вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза два варианта за изчисляване на възнаграждението по чл. 177 КТ, съдът възприема изчисленията с включване на изплатена сума за ДМС в размера на брутното трудово възнаграждение за месец юли 2010 г., който месец страните не спорят, че е последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни. При негово изслушване в съдебно заседание на 02.03.2012 г., вещото лице изяснява, че е извършило проверка и е установило с положителност, че през всички месеци, без спорния период, агенцията-ответник е начислявала суми за ДМС на ищцата, от което следва, че и за месец юли 2010 г., (месецът, служещ за база при определяне на възнаграждението), ищцата е имала право на ДМС и независимо дали е получила такава сума през месец юли 2010 г., по изложените по-горе съображения във връзка с чл. 17, ал. 2 от НСОРЗ сумата за ДМС за месец юли подлежи на съобразяване като част от размера на БТВ, с оглед което подлежи на изчисляване възнаграждението. При този вариант на изчисления вещото лице установява и съдът възприема, че като възнаграждения по чл. 177 КТ:

  • за месец октомври 2010 г. се следват 2158,69 лв., изплатени са 1239,17 лв., при което остават дължими 919,52 лв.;
  • за месец ноември 2010 г. (6 дни) се следват 569,74 лв., изплатени са 338 лв., при което остават дължими 231,74 лв.

Общият размер на неизплатения остатък от възнаграждения по чл. 177 КТ за периода 01.10.2010 г. - 08.11.2010 г. възлиза на сумата от 1151,26 лв. Обезщетението за забава в периода 15.11.2010 г. - 18.04.2011 г. относно изплащането на сумата от 1151,26 лв. възлиза на сумата от 38,18 лв.

От страна на ищеца не е предприето изменение в размер на исковете, поради което предявеният иск по чл. 177, ал. 1 КТ - за заплащане на остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск, ползван в периода 01.10.2010 г. - 08.11.2010 г., ще бъде уважен частично - за сумата от 1151,26 лв., като за разликата над 1 151,26 лв. до пълния претендиран размер от 1328,27 лв. ще бъде отхвърлен; предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забава в периода 15.11.2010 г. - 18.04.2011 г. ще бъде уважен частично - за сумата от 38,18 лв., като за разликата над 38,18 лв., лв. до пълния претендиран размер от 56,78 лв. ще бъде отхвърлен.

При този изход на спора претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски е частично основателна - за 563,38 лв. (от общо 650 лв. разноски за адвокатско възнаграждение), както е частично основателна и претенцията на ответника за разноски - за 31,51 лв. юрисконсултско възнаграждение (от следващо се по чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждение в размер на 223,10 лв.)

В тежест на ответника е да заплати в полза на бюджета на съда държавни такси в размер на 103,13 лв., от която сума: 53,13 лв. - за иска по чл. 177, ал. 1 КТ; 50 лв. - за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ


РЕШИ:

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА с ЕИК131282355, с адрес: гр. С., кв. "Г. М.", ул. "Е. Б." № 20, да заплати на Н. Л. Ш.-Г. с ЕГН XXXX и адрес: гр. С., кв. "Драгалевци", ул. "В. З." № 3Б, бл. 2, ап. 6, на основание чл. 177, ал. 1 КТ сума в размер на 1151,26 лв. (хиляда сто петдесет и един лева и 26 ст.), представляваща нетен размер на неизплатен остатък до пълния дължим размер на възнаграждение за платен годишен отпуск, ползван в периода 01.10.2010 г. - 08.11.2010 г., от която сума: 919,52 лв. - за месец октомври 2010 г., 231,74 лв. - за 6 дни от месец ноември 2010 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 38,18 лв. (тридесет и осем лева и 18 ст.) - обезщетение за забава в периода 15.11.2010 г. - 18.04.2011 г. относно плащането на сумата от 1151,26 лв.; законната лихва върху сумата от 1151,26 лв. лв. за забава в периода от датата на завеждане на исковата молба (20.04.2011 г.)до окончателното изплащане, както и 563,38 лв. (петстотин шестдесет и три лева и 38 ст.) - сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Л. Ш.-Г. против Агенция по вписванията искове: по чл. 177, ал. 1 КТ - за разликата над 1151,26 лв. до пълния претендиран размер от 1328,27 лв.; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 38,18 лв. до пълния претендиран размер от 56,78 лв.

ОСЪЖДА Н. Л. Ш.-Г. с ЕГН XXXX и адрес: гр. С., кв. "Драгалевци", ул. "В. З." № 3Б, бл. 2, ап. 6, да заплати на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА с ЕИК131282355, с адрес: гр. С., кв. "Г. М.", ул. "Е. Б." № 20, сума в размер на 31,51 лв. (тридесет и един лева и 51 ст.) - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА с ЕИК131282355 и адрес: гр. С., кв. "Г. М.", ул. "Е. Б." № 20, да заплати в полза на С. РАЙОНЕН СЪД сума в размер на 103,13 лв. (сто и три лева и 13 ст.) - държавни такси.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъденото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ.

Решението може да бъде обжалвано пред СГС с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Делото да се докладва след влизане в сила на решението - в случай на неплащане на присъдените в полза на СРС разноски, за служебно издаване на изпълнителен лист.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->