Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Определяне на брутното трудово възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.117 от КТ

Публикувано на: 20.05.2013





РЕШЕНИЕ ОТ 19.04.2012 Г. ПО ГР. Д. № 8795/2011 Г., Г. О., 65-ТИ С-В НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 177, АЛ. 1 КТ, ЗА ВРЕМЕТО НА ПЛАТЕНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК РАБОТОДАТЕЛЯТ ЗАПЛАЩА НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, КОЕТО СЕ ИЗЧИСЛЯВА ОТ НАЧИСЛЕНОТО ПРИ СЪЩИЯ РАБОТОДАТЕЛ СРЕДНОДНЕВНО БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПОСЛЕДНИЯ КАЛЕНДАРЕН МЕСЕЦ, ПРЕДХОЖДАЩ ПОЛЗУВАНЕТО НА ОТПУСКА, ПРЕЗ КОЙТО РАБОТНИКЪТ ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ Е ОТРАБОТИЛ НАЙ-МАЛКО 10 РАБОТНИ ДНИ. ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ СЛУЖИТЕЛЯТ ИМА ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗВАНИЯ ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК, ЧИЙТО РАЗМЕР СЪЩО СЕ ОПРЕДЕЛЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ПОЛУЧЕНОТО СРЕДНОДНЕВНО БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПОСЛЕДНИЯ КАЛЕНДАРЕН МЕСЕЦ, ПРЕЗ КОЙТО СЛУЖИТЕЛЯТ Е РАБОТИЛ НАЙ-МАЛКО 10 РАБОТНИ ДНИ - ЧЛ. 224 КТ.

Чл. 177, ал. 1 КТ

Чл. 224 КТ


С. РАЙОНЕН СЪД, ГО, 65 състав, в публичното заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

при участието на секретаря Ваня Радославова, като разгледа гр. д. № 8795 по описа на СРС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 177 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът М. Б. М. твърди да е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността "Лекар - главен асистент" в Клиника по УНГ болести, отделение "Детска хирургия", което правоотношение е прекратено със заповед № 25/21.01.2011 г. и заповед № 54/08.02.2011 г., считано от 21.01.2011 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Претендира частично неизплатено обезщетение за 60 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в размер на сумата от 6500,00 лв. и мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода 21.01.2011 г. - 28.02.2011 г. в размер на сумата от 120,00 лв. Претендира също частично неизплатени възнаграждения за използван платен годишен отпуск през периода мес.01.2008 г. - мес.01.2011 г. в размер на сумата от 11 366,00 лв. и мораторна лихва за периода 03.02.2008 г. - 28.02.2011 г. в размер на сумата от 2190,00 лв. Претендира и законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът УМБАЛ "Царица Й. - ИСУЛ" ЕАД срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че е изплатил на ищеца дължимите му се възнаграждения и обезщетения, а претендираната от него разлика е неоснователна, тъй като сочените от ищеца допълнителни трудови възнаграждения, които е получавал, не са с постоянен характер. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди фактическите твърдения на страните и събраните по делото доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. - чл. 224 КТ; за заплащане на възнаграждения за използван платен годишен отпуск - чл. 177 КТ и за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл. 224 КТ и възнагражденията по чл. 177 КТ - чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 177 КТ и чл. 224 КТ:

От представените по делото трудов договор № 2-145/01.10.2002 г., допълнителен трудов договор № 1035/25.07.2002 г. и допълнителни споразумения се установява, че считано от 01.10.2002 г. страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността "Лекар - главен асистент", Клиника по УНГ болести, Отделение по детска оториноларингология в ответното дружество.

Видно от представените по делото заповед № 25/21.01.2011 г. и заповед № 54/08.02.2011 г., трудовият договор на ищеца с ответника е прекратен на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 21.01.2011 г. Със заповед № 39/28.01.2011 г. е определено на ищеца да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни за 2009 г., 8 работни дни за 2010 г. и 4 работни дни за 2011 г., както и на основание чл. 221, ал. 1 КТ да се удържи от трудовото възнаграждение на ищеца сумата от 1010,50 лв., представляваща обезщетение за "дисциплинарно уволнение" в размер на БТВ за срок от дени месец.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. При прекратяване на трудовото правоотношение служителят има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, чийто размер също се определя въз основа на полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който служителят е работил най-малко 10 работни дни - чл. 224 КТ.

Страните по делото не спорят, че през процесния период ищецът е ползвал платен годишен отпуск в посочените от него дни и размери, както и че на същия се дължи обезщетение за 60 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Спорът единствено е за размера на дължимите се на ищеца възнаграждение за времето на платения годишен отпуск и обезщетение за неизползването му, като ищецът твърди, че в базата, въз основа на която се изчислявани процесните възнаграждения и обезщетение, на се включени получаваните от него допълнителни възнаграждения за нощен труд, извънреден труд, допълнително финансово възнаграждение, платени медицински услуги и др. допълнителни възнаграждения, включени в БТВ.

Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ сочи, че БТВ за определяне на обезщетенията по този раздел на КТ /Други видове обезщетения/ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно БТВ.

Съгласно чл. 17 Наредба за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват: основната работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ. Съгласно нормата на чл. 20 от цитираната наредба в брутното трудово възнаграждение извън случаите по чл. 177 и чл. 228 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в КТ.

Видно от представеното по делото извлечение от заповед № РД 02-42/22.01.2010 г. на изп. директор на ответното дружество, считано от 01.01.2010 г. на ищеца е определено основно месечно възнаграждение в размер на сумата от 745,00 лв.

По делото са представени Вътрешни правила за определяне на средствата за работна заплата и заплащане труда на персонала, утвърдени от изпълнителния директор на ответника. В чл. 26 - 29 от цитираните правила са посочени следните допълнителни трудови и други възнаграждения: за продължителна работа; за времето, през което специалиста се намира на работа на мястото, избрано от него на разположение на болницата извън нейната територия; за отработен нощен час; за по-висока лична квалификация на лице с научна степен; за работа през официални празнични дни; за работа в почивни дни; за работа при осъществяване на спешна и неотложна медицинска помощ; за извършени оперативни, анестезиологични и инвазивно-диагностични, рентгено-контрастни дейности; за извършвана реанимационна дейност; за лекар, изпълняващ длъжността "административен асистент"; допълнително финансово възнаграждение /ДФВ/ за постигнати резултати в зависимост от финансово-икономоческото състояние на болницата и съгласно методика; допълнително възнаграждение за извършени платени здравни услуги; за постигнати добри годишни резултати от дейността на болницата. Представена и Методика за определяне на средствата и разпределение на допълнително финансово възнаграждение /ДФВ/ на персонала в УМБАЛ "Царица Й. - ИСУЛ" ЕАД. В методиката е посочено, че ДФВ е с непостоянен характер и зависи от финансовото състояние на болницата, като средствата за разпределяне на ДФВ се определят след осигурена издръжка на болницата, включително трудови възнаграждения на персонала и се разпределя на клиниките, които имат положителна разлика между 50 % от приходите /по договор със СЗОК, МЗ - за дейност и собствени приходи - платени амбулаторни и хоспитализирани пациенти/ и разходите /преди преразпределението/ за работна заплата и осигуровки за месеца/тримесечието.

Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, за процесния период на ищеца за изплатени възнаграждения за ползван платен годишен отпуск в общ размер на сумата от 7583,11 лв., като в базата за определяне на възнагражденията са включени: основното трудово възнаграждение, ДТВ за ТСПО, нощен труд, за бърза медицинска помощ и за хирургически труд до 01.03.2008 г., но не са включени платени здравни услуги /избор на лекар/, ДФВ /клинична пътека/ и хирургически труд. Вещото лице сочи още, че на ищеца е начислено и изплатено обезщетение за 60 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 2945,83 лв., което обезщетение е изчислено на база БТВ, получено от ищеца за мес.12.2010 г., като са включени следните елементи: основна работна заплата, ДТВ за ТСПО, нощен труд и бърза медицинска помощ, но не са включени сумите за хирургически труд, платени здравни услуги и ДФВ, както и сумите за "СБКМ" и "Храна".

При тези данни, съдът намира предявените искове за неоснователни.

Получаваните от ищеца суми "СБКМ" и "Храна" не са част от работната заплата, т.е. нямат характер на допълнителни трудови възнаграждения по смисъла на чл. 17 Наредба за структурата и организацията на работната заплата и не се включват в базата за определяне възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 КТ. Настоящият съдебен състав намира, че получаваните от ищеца допълнителни трудови възнаграждения за нощен труд, дежурства в събота и неделя, хирургичен труд, ДФВ и платени медицински услуги не са с постоянен характер по смисъл на чл. 17, ал. 1, т. 3 Наредба за структурата и организацията на работната заплата и също не се включват в базата за определяне възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 КТ.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Доколкото съдът не достигна до такъв извод, то и тези искове следва да бъде отхвърлени, като неоснователни.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски за в размер на сумата от 853,72 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът


РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. М., ЕГН XXXX, адрес: гр. С., ул. "Ц. С." № 7, вх. Б, срещу УМБАЛ "Царица Й. - ИСУЛ" ЕАД, ЕИК 831605806, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Б. м." № 8, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 6500,00 лв., представляваща обезщетение за 60 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., с правно основание чл. 177 КТ за заплащане на сумата от 11 366,00 лв., представляваща възнаграждение за използван платен годишен отпуск през периода мес.01.2008 г. - мес.01.2011 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 120,00 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода 21.01.2011 г. - 28.02.2011 г., сумата от 2190,00 лв., представляваща лихва забава върху възнаграждението за ползван платен годишен отпуск за периода 03.02.2008 г. - 28.02.2011 г.

ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН XXXX, адрес: гр. С., ул. "Ц. С." № 7, вх. Б, да заплати УМБАЛ "Царица Й. - ИСУЛ" ЕАД, ЕИК 831605806, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Б. м." № 8, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 853,72 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->