Miglena  Dimitrova Miglena Dimitrova Потребител

Удуржане на данък и осигуровки от хонорар на чуждестранно физическо лице



Здравейте!

Физическо лице, което има постоянно пребиваване (жителство) в Испания, идва в България и изнася лекции, за които му се плаща хонорар.

Трябва ли фирмата, която го наема му изплати цялата сума, или трябва да му удържи данъци и осигуровки?

Благодаря предварително!





Отговори

  • Здравейте,

    ЗДДФЛ дефинира чуждестранните физически лица, съгл. чл.5 като лица, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
    Разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ урежда кои доходи са от източник в Република България, а в чл. 37 от същия закон са регламентирани тези, които се облагат с окончателен данък.
    Размерът на окончателния данък е 10 на сто (чл. 46 от ЗДДФЛ), а съгласно чл. 65 ал. 1 от същия закон данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице, платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато платецът на дохода е задължен да удържа и внася данък за доходите по чл. 37 и 38 от ЗДДФЛ, същият има и задължение за подаване на данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
    По-дълъг срок за внасяне на данъка е предвиден в нормата на чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ, която указва, че когато доходите по чл. 37 от същия са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл. 46 се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода.
    На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
    След присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. за българската осигурителна система стават задължителни правилата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71. Съобразно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 наетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по социалноосигурителната схема само на една държава членка с цел да не се припокриват приложимите национални законодателства, както и да се избегнат усложненията, които биха могли да произтекат от това.За правилното определяне на приложимата социалноосигурителна схема съобразно разпоредбите на посочените регламенти е необходимо да се изследват всички съотносими обстоятелства за всеки отделен случай, а именно: дали лицето има статут на наето или самостоятелно заето лице, дали упражнява трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави - членки, къде пребивава и на територията на коя държава - членка полага труд и др. Следва да се има предвид, че за целите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 лицата, които работят без трудово правоотношение, се считат за “самостоятелно заети лица”. Също за удостоверяване на обстоятелството, че лицето е подчинено на определено осигурително законодателство, се издават някои от следните Е-формуляри – Е101, Е102, Е103. Освен това с издаването на формуляра компетентната институция на съответната държава членка удостоверява, че осигурителното законодателство на тази държава остава приложимо спрямо трудовоактивното лице.


    Поздрави,
    Хубевина Илиева



  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи със ЗДДФЛ

-->