Задай въпрос тук
Георги Димитров Георги Димитров Kreston BulMar обработка на заплати - Управляващ съдружник

Определяне на осигурителния доход на лица работещи по трудови договори

Публикувано на: 24.07.2013



Правилното определяне на осигурителния доход е от изключително значение не само за изчисляването на осигурителните вноски за осигурените лица, но и за последващо определяне на обезщетенията, които осигурените лица ще ползват от държавното обществено осигуряване (ДОО). При определянето му е нужно да се спазват разпоредбите на Закона за бюджета на ДОО, за съответната година, Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ).

Какво е осигурителния доход

ОД е дохода, върху който се изчисляват осигурителните вноски за: ДОО, Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и за Здравно осигуряване (ЗО). Внесените осигурителни вноски се натрупват в специални фондове и се разходват за изплащането на различни обезщетения при настъпването на определен социален риск. Държавното обществено осигуряване всъщност е съвкупност от фондове, които покриват различни рискове. От фонд Пенсии се покриват социалните рискове: Инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Фонд Общо заболяване и майчинство (ОЗМ) покрива рисковете: Временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете. От фонд Трудова злополука и професионална болест (ТЗПБ) се изплащат обезщетенията при инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност поради трудова злополука или професионална болест. И последния, но не на последно място, фонд Безработица, от който се изплащат обезщетенията за безработица.

Кой за какво се осигурява

В зависимост от вида на трудовото правоотношение, работещите лица могат да бъдат осигурени за всички, или само за някои социални рискове.

Осигурените за всички социални рискове са:

  • Наетите на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа месечно, с изключение на морските лица;
  • Лицата включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта;
  • Работещите по втори или допълнителен трудов договор.

Осигурени за някои социални рискове са:

  • Наетите на работа за не повече от 5 работни дни или 40 часа месечно при един или повече работодатели но при всеки от тях за не повече от 5 работни дни или 40 часа месечно. – Тези лица не се осигуряват във фонд Общо заболяване и майчинство и фонд Безработица
  • Лицата включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта – Тези лица по принцип са осигурени за всички социални рискове, както съм посочил по-горе. Когато обаче в програмата, в която са заети, е изрично предвидено, те не се осигуряват за безработица.

Определяне размера на осигурителния доход

Когато говорим за осигурителен доход, на първо място винаги е неговият размер. Той е определен в Закона за бюджета на ДОО (в случая ще говорим за 2013 година) в два аспекта – Минимален и максимален размер на осигурителния доход. Така определения доход не може да бъде по-голям от Макс ОД и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход по приложение 1 на ЗБДОО за всеки един от месеците на календарната година.

Минимален осигурителен доход

Минималния осигурителен доход (МОД) се определя по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение номер 1 към ЗБДОО. В приложението МОД е определен за отработен пълен месец при законоустановеното работно време. При определяне на МОД обаче, трябва да имаме предвид, че той се определя пропорционално на отработените дни, за които е изплатено възнаграждение, което е елемент на осигурителния доход. Тук е мястото да кажем, че възнагражденията и доходите, които са елементи на осигурителния доход са посочени изчерпателно в НЕВДОВ. Друго основно правило при определяне на МОД е, че в него не се включват изплатените суми от средствата за социалните разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.

Пример 1:
Възнаграждението на лицето е 350 лв за отработен пълен месец, МОД за длъжността, определен според приложение 1 на ЗБДОО-2013, е 430 лв и на същото лице са изплатени 100 лв от средствата за социалните разходи, върху които се дължат осигурителни вноски. В този случай осигурителния доход на лицето ще бъде 430 лв а върху 100-те лв от средствата за социалните разходи, осигурителни вноски ще се дължат отделно.

Пример 2:
В месеца има 20 работни дни а лицето е отработило 10 от тях. Възнаграждението е 175 лв за отработения половин месец, МОД за длъжността, определен според приложение 1 на ЗБДОО-2013, е 430 лв за пълен месец. В този случай осигурителния доход на лицето, за половин месец ще бъде изчислен пропорционално по следния начин: 430 / 20 х 10 = 215 лв.

Пример 3:
В месец 04.2013 – работни дни 22; МОД за месеца: 430 лв. Лицето е отработило 5 работни дни и е било в болнични 1 ден, който е с възнаграждение от работодателя. През останалото време е било в неплатен отпуск. Минимален осигурителен доход = 430 / 22 * 6 = 117.27

По подобен метод се определя и МОД при непълно работно време, пропорционално на отработените часове с възнаграждение и часовете, които съответстват на дните по чл. 40 ал. 5 от КСО

Пример 4:
04.2013 – работни часове 176; МОД за месеца: 430 лв. Лицето е отработило 21 работни дни при непълно работно време (4 часа дневно) и е било в болнични 1 ден, който е с възнаграждение от работодателя.

Общо отработени часове за месеца = 21 * 4 = 84
Часове съответстващи на дните по чл. 40 ал. 5 от КСО = 1*4= 4
Минимален осигурителен доход = 430 / 176 * 88 = 215 лв

Максимален осигурителен доход

Максималния осигурителен доход (МаксОД) за 2013 година е определен в размер на 2 200 лв. За разлика от МОД, за МаксОД не се прилага пропорционалност.

Пример 1:
В месеца има 20 работни дни а лицето е отработило 15 от тях. Възнаграждението за 15 отработени дни е в размер на 2 500 лв. В този случай осигурителния доход на лицето, независимо, че са отработени само част от работните дни в месеца, ще бъде равен на Макс ОД или 2 200 лв. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО ограничава внасянето на осигурителни вноски върху доход по голям от максималния за съответния месец. Същата разпоредба определя и последователността на доходите при определяне на осигурителния доход, когато едно лице има доходи на различни основания. Тя е следната:

  • Доходи от трудови или служебни правоотношения, доходи на управители и прокуристи на ЕТ или търговски дружества и други доходи от трудови правоотношения
  • Осигурителен доход като ЕТ, собственици или съдружници е търговски дружества, свободни професии, земеделски и тютюнопроизводители
  • Доходи от работа по извънтрудово правоотношение

Пример 2:
Лице полага труд по трудов договор и по договор за допълнителен труд при друг работодател. Брутото му възнаграждение по основния ТД е 1 600 лв. Бруто възнаграждение по допълнителния ТД е 1 000 лв. Осигурителния доход ще бъде ограничен до 2 200 лв в следната последователност:

  • Осигурителен доход по основен ТД = 1 600 лв
  • Осигурителен доход по допълнителен ТД = 600 лв

Пример 3:
Лице полага труд по трудов договор и по договор за управление и контрол на търговско дружество. Брутото му възнаграждение по основния ТД е 1 600 лв. Бруто възнаграждение по ДУК е 1 000 лв. Осигурителния доход ще бъде ограничен до 2 200 лв в следната последователност:

  • Осигурителен доход по основен ТД = 1 600 лв
  • Осигурителен доход по ДУК = 600 лв

Пример 4:
Едно лице полага труд по трудов договор, по договор за управление и контрол и по граждански договор в един и същи месец. Възнаграждение по основния ТД е 1 200 лв. възнаграждение по ДУК е 1 000 лв. Възнаграждение, след приспадане на НПР по ГД е 145 лв. Осигурителния доход ще бъде ограничен до 2 200 лв в следната последователност:

  • Осигурителен доход по основен ТД = 1 200 лв
  • Осигурителен доход по ДУК = 1 000 лв
  • Осигурителен доход по граждански договор = 0 лв (няма)

Какво включва осигурителния доход

ОД включва всички доходи и възнаграждения за календарната година:

  • изплатени,
  • начислени и неизплатени,
  • неначислени
  • всички други доходи от трудова дейност на лицето
  • възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО.

Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които е положен труда. При изплащане на допълнителни възнаграждения имащи характер на месечна премия например: тринадесета заплата, коледна или великденска заплата и други подобни възнаграждения, се отнасят за месеца, в който са изплатени. При изплащане на годишни премии, отнасящи се за резултати за цялата година или за определен период от нея, те следва да се разпределят пропорционално за месеците, за които се отнасят.

И накрая, но не на последно място, трябва да припомним за една сравнително скорошна промяна на чл. 4 от НЕВДОВ (в сила от 01.01.2013 г), която гласи: Когато лицето работи по допълнителен, втори трудов договор, договор по чл. 114 от Кодекса на труда или без трудово правоотношение, то е длъжно да декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите.



Коментари

Свързани документи с КСО