Задай въпрос тук
Георги Димитров Георги Димитров Kreston BulMar обработка на заплати - Управляващ съдружник

Осигуряване на управител, който е гражданин на държава членка на ЕИП

Публикувано на: 20.09.2013



От присъединяването на нашата страна към Европейския съюз все по-често се случва чуждестранни лица, граждани на ЕС, да откриват юридически лица, които да извършват дейност в България. В тази връзка се поставят и много въпроси относно статута на чуждите граждани у нас, как биват третирани те според нашето и европейското законодателство и най вече, как следва да се осигуряват те, по реда на КСО, ЗЗО и т.н. В Европейския съюз се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки. Тези правила са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. С първият (основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координация на системите за социална сигурност, а втория (регламент по прилагане) съдържа процедурни правила за прилагане на основния регламент. Считано от: 01.05.2010 г. двата регламента се прилагат пряко и с приоритет в случаите, когато има противоречие с националните законодателства на държавите членки. Тези два регламента се прилагат на територията на всички държави членки на ЕС. Определяне на приложимото законодателство е основен принцип установен с основния регламент. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава членка. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна. Основно правило при определяне на приложимото законодателство е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на територията на която полагат труда си. В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени и правила за определяне на приложимото законодателство за лицата, които извършват дейност в две или повече държави членки.

При определяне на приложимото законодателство за полагащите труд е от основно значение те да бъдат определени като заети или самостоятелно заети лица в съответната държава членка. В тази връзка лицата, извършващи дейности, за които са задължително осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване, се считат за заети лица, когато извършват тези дейности на територията на р. България. Това са лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества. Тези лица са задължително осигурени за Общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Тоест лицата са осигурени за всички социални рискове. Осигуряването за тях, възниква от деня на започване на трудовата дейност и продължава до прекратяването и. Тъй като изпълнителите по договори за управление и контрол се считат за осигурени лица по смисъла на КСО, те ще бъдат заети лица по отношение на България с оглед определяне на приложимото законодателство. В случай, че същото лице извършва и друга дейност в друга държава членка, като заето или самостоятелно заето лице е възможно да възникнат две хипотези:

В случай, че дейността на територията на другата държава е дейност като заето или като самостоятелно заето лице, може да възникне ситуация, при която лицето извършва дейност в две или повече държави членки. При такава ситуация лицето е длъжно да уведоми компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Дефиниция на пребиваване, за целите на прилагане на основния регламент е въведена в чл. 1(й) от него. Пребиваване е мястото, където лицето обичайно пребивава. То се определя въз основа на центъра на жизнените интереси на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат следните критерии:

  1. Продължителност и непрекъснато пребиваване на територията на съответната държава/и членка/и
  2. Положението на лицето включително – естеството на упражняваната дейност и по специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и постоянния характер на дейността; - семейното положение на лицето; - източника на доходи, когато става въпрос за студенти; - жилищното положение на лицето; - държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Когато пребиваването не може да се установи според горните критерии се взема предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване.

Компетентната институция на държавата членка по пребиваване на лицето определя, спрямо него, приложимото законодателство. Тъй като е възможно това да бъде законодателството на друга държава членка, различна от България, регламента предвижда, че това първоначално определяне е временно. В този случай институцията, извършила определянето, информира институциите на всички държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност или при необходимост се свързва с тях, за да се постигне взаимно съгласие за приложимото законодателство. В случай, че в срок от 2 месеца от информирането, някоя от информираните институции, на другите държави членки, не изрази друго мнение, временно-определеното приложимо законодателство става окончателно.

В следствие на определянето на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която са дължими задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство е Формуляр А1. Удостоверението се издава след поискване от лицето или от неговия работодател. Издаването на удостоверение може да се извърши единствено от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо, независимо дали е определено като временно или окончателно.

В заключение ще кажем, че компетентна по определяне на приложимото законодателство за р. България е Национална агенция по приходите (НАП).



Коментари

Свързани документи с КСО