Задай въпрос тук
Доника Маринова Доника Маринова Kreston BulMar директор одит

Дългоочаквано съдебно решение от самоосигуряващите се лица

Публикувано на: 04.11.2013



Във връзка със зачитането на осигурителен доход, в зависимост срока на плащане на осигурителните вноски


С едно изменение в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица с ДВ брой 2 от 08.01.2010г. възникна сериозен проблем за всички самоосигуряващи се лица, които внасяха осигурителните си вноски със закъснение. За този проблем самоосигуряващите се лица разбираха тогава, когато им се наложи да ползват отпуск поради временна неработоспособност или отпуск поради бременност и раждане или така да се каже, ползват болнични.

За да се добие представа за ефекта от този казус ще разгледам един пример със самоосигуряващо се лице, извършващо свободна професия, което внася ежемесечно осигурителните си вноски за всички осигурителни рискове върху реалният си месечен доход от 1 500 лв, спазвайки изискванията на Кодекса за социално осигуряване Лицето внася осигурителните си вноски редовно, но не всеки месец е правило плащанията към приходната агенция в законоустановения срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят осигурителните вноски (от 2013 срокът е 25-то число на следващият месец). В даден момент на това самоосигуряващо се лице му се налага да ползва отпуск поради временна неработоспособност.

Без да се изпада в подробности относно точното определяне на обезщетенията за временна неработоспособност, най-общо казано като база за изчисление се ползва осигурителният доход, върху който са внесени осигурителните вноски от самоосигуряващото се лице за определен период преди възникване на временната неработоспособност. За периода 01.01.2007-31.12.2010 се е ползвал осигурителният доход за последните 6 месеца преди временната неработоспособност, 01.01.2011 – 31.12.2011 – за последните 12 месеца, а от 01.01.2012 – за последните 18 месеца.

Текста на наредбата с изменението от 08.1.2010г. чл.3, ал.1 гласеше, че „За избран осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който са внесени осигурителни вноски до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Ако вноските са внесени след тази дата, за избран осигурителен доход се счита минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответния период.”

В този случай Наредбата, която е подзаконов акт и има за цел да определи само и единствено за реда, по който ще се внасят осигурителните вноски – срок за изпълнение, кръг лица, които могат да изпълнят задължението излиза извън приложното й поле и определя размерът на вноската на самоосигуряващите се лица в конкретно посочения случай. По този начин пропускането на определен срок е въздигнато от наредбата в основание за определяне на размера на дължимата вноска

Спазвайки текста на наредбата, при изчисляване на обезщетението на хипотетично разглежданото самоосигуряващо се лице, извършващо свободна професия, за месеците, за които е внесло осигурителните си вноски със закъснение, за осигурителен доход ще се счете минималният осигурителен доход от 420лв, а не 1500лв, дохода върху който са внесени реалните осигурителни вноски, макар със закъснение. Независимо, че законодателя е предвидил санкция за несвоевременно плащане на осигурителните вноски – основният лихвен процент плюс наказателна лихва от 10% ( до 01.01.2013 беше ОЛП + 20%) чрез тази наредба се позволяваше ощетяването на самоосигуряващите се лица.

Да видим ефекта от прилагането на тази наредба, в случай, че самоосигуряващото се лице през декември 2012 ползва отпуск поради временна неработоспособност и за последната календарна година е закъсняло с плащането на осигурителните вноски за 10 месеца.


При редовно плащане на осигурителните вноски

При закъсняло плащане на осигурителните вноски

Месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски

1 500

1 500

Общ осигурителен доход за изчисление на обезщетение за временна неработоспособност – 18 месеца

27 000лв.
(18 месеца * 1 500 лв)

16 200
(10 месеца *420 лв +8 месеца *1 500 лв)

Средномесечен осигурителен доход

1 500лв.

900 лв.

Едномесечно обезщетение за временна неработоспособност – 70% от средномесечния осигурителен доход

1 050лв.

630 лв.

Тази неправда породи особено много брожения сред самоосигуряващите се лица, на които се налагаше да ползват отпуск поради бременност и раждане, защото там ефекта от прилагането на тази разпоредба е съществен.

Така се достигна до решение на ВАС №8660 от 17 юни 2013 по административно дело №10332 от 2012г. С това решение ВАС обяви следната разпоредба за нищожна „Ако вноските са внесени след тази дата, за избран осигурителен доход се счита минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответния период.”.

Промяната в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица вече е факт е обнародвана в Държавен вестник брой 94, от 29.10.2013г.

Считано от 01.01.2013г. за осигурителен доход на самоосигуряващите се лица ще се приема сумата, върху която са направени осигурителните вноски, независимо дали са платени в срок или са просрочени.



Коментари

  • Да, но в НОИ пак си знаят една и съща песничка. Днес направих в сайта им справка за това какво се случва с болничния ми и видях, че имам изпратено писмо на 05.12.2013 "за отстраняване на нередности", а именно: да си коригирам Д1 за месеците, в които осигуровките са платени след 25-то число на следващия месец. И изплащането на болничния ми "изчаква" точно тази корекция.
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи с КСО