СИДДО - Арабска Република Египет




Спогодба Между Република България и Арабска Република Египет за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване на Отклонението от Облагане с Данъци Върху Доходите

                               (Ратифицирана със Закон, Приет от 39-то НС на 10.09.2003 г. - ДВ, бр. 84 от 2       3. 09.2003 г.)

Oбн., ДВ, бр. 60 от 9.07.2004 г., в сила от 11.05.2004 г.



         Правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите, се договориха, както следва:


Член 1

Обхват по отношение на лицата

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.


Член 2

Данъци, за които се прилага спогодбата

         1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на всяка дог варяща държава или на нейни органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.

         2.  За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху отделни елементи на дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, както и данъците върху прираста на имуществото.

         3.  Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са по-специално:

                а) за Египет:

                               (i) данъкът върху доходите от недвижимо имущество (включително поземленият данък и данъкът върху сградите);

                               (ii) унифицираният данък върху дохода на физическите лица;

                               (iii) данъкът върху печалбите на дружествата;

                               (iv) вноската за развитие на финансовите ресурси на държавата;

                               (v) допълнителните данъци, които се налагат като процент от посочените данъци или по друг начин (по-нататък наричани "египетски данък");

                б) за Република България:

                               (i) данъкът върху дохода на физическите лица;

                               (ii) корпоративният подоходен данък;

                               (iii) патентният данък (по-нататък наричани "български данък").

4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на тази спогодба като допълнение или вместо съществуващите данъци.  Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.


Член 3

Общи определения

         1. По смисъла на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

                а)

                               (i) терминът "Египет" означава територията на Арабска република Египет, а когато е употребен в географски смисъл, включва териториалното море и всяка територия извън териториалните води, прилежаща към крайбрежната ивица, върху която Египет упражнява суверенни права в съответствие с египетското законодателство и международното право и която е или впоследствие може да бъде определена като територия, в която Египет може да упражнява права по отношение на морското дъно или подпочвеното пространство и техните природни богатства;

                               (ii) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя  упражнява своя  държавен суверенитет, а така също и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция  в съответствие с международното право;

                б) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават Египет или България според изискванията на контекста;

                в) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;

                г) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;

                д) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;

                е) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът или самолетът се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;

                ж) терминът "компетентен орган" означава:

                               (i) за Египет министъра на финансите или негов упълномощен представител;

                               (ii) за България министъра на финансите или негов упълномощен представител;

                з) терминът "национално лице" означава:

                               (i) всяко физическо лице, притежаващо гражданство на едната договаряща държава;

                               (ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто правен статут се основава на действащите закони в едната договаряща държава.

         2.  При прилагането на спогодбата по което и да е време от всяка договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.  Всяко значение, определено в прилаганото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.


Член 4

Местно лице

         1. За целите на тази спогодба понятието "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва тази държава или неин орган на местна власт.  Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.

         2.  Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя,  както следва:

                а)  то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки                                (център на жизнени интереси);

                б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;

                в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;

                г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.

         3.  Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно на двете договарящи държави, то се счита за местно лице само на държавата, по законите на която се определя неговият правен статут.

4. Ако правният статут на лице, което не е физическо лице, не може да се определи според разпоредбата на ал. 3, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат въпроса чрез взаимно споразумение.


Член 5

Място на стопанска дейност

         1. За целите на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.

         2.  Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

                а)  място на управление;

                б) клон;

                в) офис;

                г) фабрика;

                д) работилница;

                е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства;

                ж) ферма или плантация;

                з) помещения или складове, използвани като места за продажби;

                и) инсталация или съоръжение, използвани за изследване на природни богатства.

         3.  Терминът "място на стопанска дейност" включва също така:

                а)  строителна площадка, строителен или монтажен обект или сонда или кораб, използвани за изследване или извличане на природни богатства или свързаните с тях надзорни дейности, но само когато такава площадка, обект или дейности продължават за период, надвишаващ 183 дни във всеки 12-месечен период;

                б) предоставянето на услуги, включително консултантски услуги от предприятие чрез работници или друг персонал, нает от предприятието за тази цел, но само когато дейностите с такъв характер                                    (за същия или свързан обект) продължават в страната за период или периоди, надвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че изразът "място на стопанска дейност" не включва:

                а)  използването на съоръжения  единствено с цел складиране или излагане на стоки, принадлежащи на предприятието;

                б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране или излагане;

                в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработка от друго предприятие;

                г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация  за предприятието;

                д) поддържане на определено място изключително за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер, за предприятието;

                е) поддържане на определено място на дейност единствено за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 7, действа в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава, се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в първата договаряща държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, когато лицето:

                а)  има и обичайно упражнява в тази държава правото да сключва договори от името на предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място на стопанска дейност, съгласно разпоредбите на тази алинея; или

                б) не разполага с това право, но обичайно поддържа в първата посочена държава запаси от стоки, от които то редовно доставя стоки от името на предприятието.

         6. Независимо от предходните разпоредби на този член застрахователно предприятие на едната договаряща държава, с изключение на дейностите по презастраховане, ще се счита, че има място на стопанска дейност в другата договаряща държава, ако то събира застрахователни премии на територията на тази друга държава или застрахова рискове в нея чрез лице, различно от представител с независим статут, за когото се прилага ал. 7.

         7. Не се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото то извършва дейност в тази друга държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие  че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.  Все пак, когато дейностите на такъв представител са предназначени изцяло или почти изцяло за това предприятие, той няма да се счита за представител с независим статут по смисъла на тази алинея.

         8. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.


Член 6

Доходи от недвижимо имущество

         1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество              (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

         2.  Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държавата, в която се намира въпросното имущество.  Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация  за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси.  Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

         3.  Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

         4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.


Член 7

Печалби от стопанска дейност

         1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите му могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.

         2.  Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше отделно и независимо предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия  и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

         3.  При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.  Независимо от това такова приспадане няма да се допуска по отношение на суми, ако има такива платени       (освен при възстановяване на действителни разходи), от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някой от другите му офиси под формата на авторски или лицензионни възнаграждения, хонорари и други подобни плащания срещу правото на използване на патенти или други права или под формата на комисионна за извършване на специфични услуги или за управление или освен в случай на банкова дейност под формата на лихви срещу предоставен заем на мястото на стопанска дейност.  Също така няма да се вземат предвид начислените суми (различни от възстановяване на действителни разходи) от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някои от другите му офиси под формата на авторски или лицензионни възнаграждения, хонорари или други подобни плащания срещу използването на патенти или други права или под формата на комисионна за извършени специфични услуги или за управление или освен в случаите на банкова дейност под формата на лихви срещу предоставен заем на седалището на предприятието или на някой от неговите офиси.

         4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение; приетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член.

         5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.

         6. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.


Член 8

Международен транспорт

         1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби или самолети в международния  транспорт се облагат с данък само в тази държава.

         2.  Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.


Член 9

Свързани предприятия

         1. Когато:

                а)  предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или

                б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,

и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.

         2.  Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, тогава тази друга държава може да направи съответната корекция на размера на данъка, начислен върху тези печалби.  При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата.


Член 10

Дивиденти

         1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

         2.  Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на дивидентите.  Разпоредбите на тази алинея  не засягат данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

         3.  Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции, "жюисанс" акции или "жюисанс" права, минни акции, акции на основател или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим, като доходи от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

         4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база.  В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

         5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.


Член 11

Лихви

         1. Лихвите, възниквали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

         2.  Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 12,5 процента от брутната сума на лихвите.

         3.  Лихвите, възникнали в едната договаряща държава, са освободени от облагане с данък и в двете държави, ако лихвите са платени на:

                а)  другата договаряща държава, неин орган на местна власт или публичен законоустановен орган в нея;

                б) централната банка на другата договаряща държава.

         4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации.

         5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, намиращо се там, или извършва в тази друга договаряща държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

         6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава.  Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

         7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума.  В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.


Член 12

Авторски и лицензионни възнаграждения

         1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

         2.  Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 12,5 процента от брутния  размер на авторските и лицензионните възнаграждения.

         3.  Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за предоставено право на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и видеофилми или филми и магнетофонни записи, използвани за радио- или телевизионно излъчване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, компютърен софтуер, план, секретна формула или процес или за използването или предоставено право на използване на промишлено, търговско или научно оборудване или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

         4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база.  В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

         5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, тогава ще се счита, че те възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

         6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на авторските и лицензионните възнаграждения или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума.  В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.


Член 13

Печалби от прехвърляне на имущество

         1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

         2.  Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща  държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност                                (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

         3.  Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от прехвърляне на кораби или самолети, използвани в международния  транспорт, или на движимо имущество, предназначено за използването на такива кораби или самолети, се облагат само в тази договаряща държава.

         4. Печалбите от прехвърляне на акции или дялове от капитала на дружество, имуществото на което се състои, пряко или непряко, главно от недвижимо имущество, разположено в едната договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази държава.

         5. Печалбите от прехвърляне на акции или дялове, различни от тези, посочени в ал. 4, които представят участие от поне 15 процента в дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази държава.

         6. Печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в предходните алинеи, могат да се облагат с данък в договарящата държава, от която доходът произхожда.


Член 14

Независими лични услуги

         1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава във връзка с професионални услуги или други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава освен при наличие на следните обстоятелства, когато такъв доход може да се облага с данък и в другата договаряща държава:

                а)  ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за целите на извършваната от него дейност; в този случай само такава част от доходите може да се облага в тази друга договаряща държава, каквато е причислима към тази определена база; или

                б) ако престоят на лицето в другата договаряща държава е за период или периоди, възлизащи на или надвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период; в този случай само такава част от доходите, която произхожда от неговата дейност в тази друга държава, може да се облага в тази друга държава.

         2.  Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.


Член 15

Доходи от трудово правоотношение

         1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19 и 20, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата държава.  Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.

         2.  Независимо от разпоредбата на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:

                а)  получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и

                б) възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и

                в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, която работодателят притежава в другата държава.

         3.   Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд на борда на кораб или самолет, използвани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага с данък само в тази договаряща държава.


Член 16

Директорски възнаграждения и възнаграждения на висши служители с ръководни функции

         1. Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

         2.  Заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на висш служител на ръководна длъжност в дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.


Член 17

Художествени изпълнители и спортисти

         1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или музикант или спортист от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

         2.  Когато доходи от личната дейност на художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия  художествен изпълнителен или спортист, а от друго лице, тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения  изпълнител или спортиста.


Член 18

Пенсии и анюитети

         1. Като се има предвид разпоредбата на ал. 2 на чл. 19, пенсии и други подобни възнаграждения, платени на местно лице на едната договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, се облагат с данък само в тази държава.

         2.  Независимо от разпоредбите на ал. 1 пенсии и други подобни плащания, извършени по обществена схема, която е част от системата за обществено осигуряване на едната договаряща държава или неин орган на местна власт, се облагат с данък само в тази държава.

         3.  Терминът "анюитет" означава определена сума, която се изплаща периодично в определено време пожизнено или в течение на определен или определим период от време в изпълнение на задължение за пълно и съответно възстановяване на извършените плащания в пари или в тяхна равностойност.


Член 19

Държавна служба

         1. Заплати, надници и други подобни възнаграждения, различни от пенсия, изплатени от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт, на физическо лице за извършени услуги на тази държава или орган, се облагат с данък само в тази държава.

         2.  Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:

                               а)  е гражданин на тази държава;

                               б) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.

         3.  

                а)  Всяка пенсия, изплатена от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местната власт, на физическо лице във връзка с услуги, предоставени на тази държава или орган, се облага с данък само в тази държава.

                б) Такава пенсия обаче се облага само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази държава.

         4. Разпоредбите на чл. 15, 16, 17 и 18 се прилагат и по отношение на възнаграждения и пенсии за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или неин орган на местна власт.


Член 20

Студенти и стажанти

Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в тази държава, при условие че плащанията са от източници извън тази държава.


Член 21

Преподаватели и научни работници

         1. Местно лице на едната договаряща държава, което по покана на университет, колеж или друга институция за висше образование или научни изследвания в другата договаряща държава пребивава в тази друга държава единствено с цел преподаване или изследователска дейност в такава институция за период не повече от две години, се освобождава от облагане с данък в тази друга държава за възнаграждението си от това преподаване или изследователска дейност.

         2.  Разпоредбите на ал. 1 няма да се прилагат по отношение на възнаграждения, получени за научни изследвания, които не са предприети в обществен интерес, а основно за облагодетелстване на някое частно лице или лица.


Член 22

Други доходи

         1. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2, елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава независимо от това къде са възникнали, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава.

         2.  Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6, когато получателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или осъществява в тази друга държава независими лични услуги чрез постоянна база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се получават доходите, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база.  В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

         3.  Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба и които възникват в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.


Член 23

Методи за премахване на двойното данъчно облагане

Двойното данъчно облагане ще се избягва, както следва:

         1. В Египет:

                               (i) Когато местно лице на Египет получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в България, Египет ще допусне като приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в България.  Това приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка върху дохода, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към дохода, който може да бъде обложен в България.

                               (ii) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на тази спогодба доходи, получени от местно лице на Египет, са освободени от облагане в Египет, Египет може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалия доход на това местно лице да вземе предвид и освободения доход.

         2.  В България:

                               (i) Когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Египет, България ще освободи от облагане с данък този доход в съответствие с разпоредбите на букви  ii) и iii).

                               (ii) Когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 на тази спогодба могат да се облагат с данък в Египет, България ще допусне, като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Египет.  Такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е свързана с тези дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от Египет.

                               (iii) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на тази спогодба доходи, получени от местно лице на България, са освободени от облагане с данък в България, България може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалите доходи на това местно лице  да вземе предвид освободените доходи.

         3.  За целите на приспадане от данъка върху дохода в едната договаряща държава ще се счита, че данъкът, платен в другата договаряща държава, включва данъка, който би бил платен в тази друга договаряща държава, но е бил намален или отменен в тази договаряща държава в съответствие със законовите й разпоредби за стимулиране на инвестициите.


Член 24

Равенство в третирането

         1. Националните лица на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени при същите обстоятелства националните лица на тази друга държава, и по-специално във връзка с качеството им на местни лица. Независимо от разпоредбите на чл. 1 тази разпоредба ще се прилага и по отношение на лица, които не са местни на едната или двете договарящи държави.

         2.  Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност.  Тази разпоредба няма да се счита за задължаваща едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични отстъпки, облекчения и намаления за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.

         3.  Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания, извършени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определянето на облагаемите печалби на това предприятие ще се изключват от облагане при същите условия както, ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава.

         4. Предприятия  на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава.


Член 25

Процедура на взаимно споразумение

         1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своя случай пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е по ал. 1 на чл. 24, пред компетентния орган на тази договаряща държава, на която е национално лице.  Случаят трябва да бъде представен в срок от три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.

         2.  Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно, и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие с тази спогодба.

         3.  Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на тази спогодба.  Те също така могат да се консултират взаимно за избягване на двойното данъчно облагане по случаи, които не са предвидени в тази спогодба.


Член 26

Размяна на информация

         1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за изпълнение на разпоредбите на тази спогодба или на националните законодателства, по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата и по-специално за предотвратяване на данъчни измами или укриване на данъци.  Обменът на такава информация не е ограничен от чл.            1.  Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава.  Ако обаче информацията се счита за поверителна в изплащащата държава, тя ще се разкрива само на лица или органи                                        (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, както и за решаването на жалби във връзка с данъците, предмет на спогодбата.  Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели, но могат да предоставят информацията на съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.

         2.  Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:

                а)  да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;

                б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по обичайна административна процедура на тази или на другата договаряща държава;

                в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).


Член 27

Членове на дипломатически представителства и консулски служби

Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства и на консулските служби, предоставяни съобразно общите норми на международното право или разпоредбите на специални споразумения.


Член 28

Влизане в сила

         1. Тази спогодба влиза в сила от датата на получаване на второто съобщение, потвърждаващо изпълнението на законовите процедури за влизането й в сила в двете договарящи държави.

         2.  След влизането в сила на тази спогодба нейните разпоредби ще се прилагат от следния начален момент:

                а)  по отношение на данъците, удържани при източника, за сумите, изплатени или начислени на или след първия ден на януари на календарната година, следваща влизането й в сила; и

                б) по отношение на другите данъци за данъчните години или периоди, започващи на или след първия ден на януари на календарната година, следваща влизането й в сила.


Член 29

Прекратяване

         Тази спогодба се сключва за неопределен срок, но всяка договаряща държава може да отправи до другата договаряща държава писмено съобщение за прекратяване по дипломатически път не по-късно от 30 юни на всяка календарна година след изтичане на период от 5 години от датата на влизане в сила.

         В такъв случай спогодбата ще престане да действа:

                а)  по отношение на данъците, удържани при източника, за сумите, получени или начислени на или след първия ден на януари на годината, следваща тази, в която е направено уведомлението за прекратяване;

                б) по отношение на другите данъци за данъчните години, започващи на или след първия ден на януари на годината, следваща тази, в която е направено уведомлението за прекратяване.

         В удостоверение на горното долуподписаните, съответно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.

Съставена в два оригинални екземпляра в София на 5 юни 2003 г., всеки от които на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила.  В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.





Свързани документи със СИДДО

-->