СИДДО - Китайската Народна Република




Спогодба Между Правителството на Народна Република България и Правителството nа Китайската Народна Република за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци Върху Дохода и Имуществото

(Ратифицирана с Указ № 361 на Държавния Съвет На НРБ От                2.04.1990 г. - ДВ, Бр. 31 От 17.04.1990 г. )

Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1990 г.  в сила от    24.05.1990 г.)



         Правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна Република, желаейки да разширяват и задълбочават икономическото сътрудничество между Народна република България и Китайската народна Република в съответствие с принципите за равенство и взаимна изгода посредством спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото се договориха, както следва:


Член 1

ПЕРСОНАЛЕН ОБХВАТ

Тази спогодба се прилага спрямо лицата, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.


Член                                                                                                                                                        2       

ДАНЪЦИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА СПОГОДБАТА

         1. Тази спогодба се прилага спрямо данъци върху дохода и имуществото, събирани от договарящата държава или от нейни местни органи независимо от начина, по който се събират.

         2. Като данъци върху дохода и имуществото се считат всички данъци върху общия доход и върху цялостното имущество, или върху елементи на дохода или на имуществото, включително и данъците върху печалбите от прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, както и данъците върху прираста на имуществото.

         3. Съществуващите данъци, по отношение на които се прилага спогодбата са:

                а) в Китайската народна република:

                                (i) данъкът върху личния доход;

                                (ii) данъкът върху печалбата на смесени предприятия с китайски и чужди инвестиции;

                                (iii) данъкът върху печалбата на чуждестранни предприятия; и

                                (iv) местният данък върху дохода (по-нататък наричани "китайски данък");

                б) в Народна република България;

                                (i) данъкът върху общия доход;

                               (ii) данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца;

                               (iii) данъкът върху печалбите; и

                               (iv) данъкът върху сградите;(по-нататък наричани "български данък").

         4. Тази спогодба ще се прилага също и спрямо всички идентични или подобни по съществото си данъци, които са въведени след датата на подписване на тази спогодба в допълнение или вместо съществуващите данъци, посочени в ал.       3.  Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, настъпили в техните данъчни закони, в рамките на един разумен период от време след тези изменения.


Член 3

ОБЩИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ

         1. По смисъла на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

                а) терминът "Китай" означава Китайската народна република, а когато е употребен в географски смисъл, означава цялата територия на Китайската народна република, включително нейното териториално море, спрямо което се прилагат китайските данъчни закони, както и всяка област извън териториалното море, върху която Китайската народна република упражнява суверенни права на разработване и използуване на природните ресурси на морското дъно и неговите недра и прилежащите над тях водни пространства съгласно международното право;

                б) терминът "България" означава Народна република България, а когато е употребен в географски смисъл означава територията, върху която тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права съгласно международното право.

                в) термините "договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават Китай или България, в зависимост от контекста;

                г)  терминът "данък" означава китайски или български данък в зависимост от контекста;

                д) терминът "лице" означава физическо лице или юридическо лице, включително и дружество, както и всяка друга общност от лица;

                е) терминът, "дружество" означава всяко корпоративно тяло или всяка единица, която се счита за корпоративно тяло за целите на облагането;

                ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;

                з) терминът "граждани" включва всички физически лица, притежаващи гражданството на едната договаряща държава, както и всяко юридическо лице, създадено или образувано в съответствие със законите на тази договаряща държава, включително и всяка организация без юридическа правосубектност, считана за целите на облагането за юридическо лице, създадена или образувана в съответствие със законите на тази договаряща държава;

                и) терминът "международен транспорт" включва всеки транспорт с кораб или самолет, извършен от предприятие, което има седалище на управление в едната договаряща държава, освен когато корабът или самолетът се използува единствено между пунктове в другата договаряща държава;

                к) терминът "компетентни органи" означава за Китай Министерството на финансите или негов упълномощен представител и за България - министъра на икономиката и планирането или негов упълномощен представител.

         2. При прилагането на тази спогодба от договаряща държава всеки неопределен в нея термин ще има значението, което му придава законодателството на тази държава за данъците, спрямо които се прилага спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.


Член 4

МЕСТНО ЛИЦЕ

         1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице" на едната договаряща държава означава:

                а) в случая с Китай - всяко лице, което съгласно законодателството на Китай подлежи на данъчно облагане там на основание своето местожителство, местопребиваване, седалище на управление;

                б) в случая с България - физически лица, които са граждани на България и юридически лица, които имат седалище на управление или са регистрирани там.

         2. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще определят по взаимно споразумение договарящата държава, на която това физическо лице ще бъде считано като местно лице за целите на тази спогодба.

         3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава то ще бъде считано за местно лице на договарящата държава, в която се намира седалището на неговото управление.


Член 5

МЯСТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

         1. За целите на тази спогодба, терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което предприятието извършва цялостно или частично стопанската си дейност.

         2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

                а) седалище на управление;

                б) филиал;

                в) бюро;

                г)  фабрика;

                д) ателие;  и

                е) мина, петролен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни ресурси.

         3. Терминът "място на стопанска дейност" обхваща също така:

                а) строителна площадка, строителен, монтажен или инсталационен проект или надзорни дейности свързани с тях, но само когато тази площадка, проект или дейности продължават за период повече от 6 месеца;

                б) извършването на услуги, включително консултантски услуги от предприятие на едната договаряща държава, посредством работници или друг нает персонал, в другата договаряща държава, когато тези дейности продължават за този проект или за свързан проект за период или периоди, ненадвишаващи повече от 6 месеца в рамките на всеки дванадесетмесечен период.

         4. Независимо от разпоредбите на ал. 1 - 3 терминът "място на стопанска дейност" не включва:

                а) използуването на материална база единствено с цел съхраняване, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

                б) поддържането на принадлежащи на предприятието стокови запаси единствено с цел съхранение, излагане или доставка;

                в) поддържане на принадлежащи на предприятието стокови запаси единствено с цел тяхното обработване от друго предприятие;

                г)  поддържане на определено място единствено с цел закупуването на стоки или събирането на информация за предприятието;

                д) временното поддържане на стокови запаси, изложени от предприятие на стоков панаир или изложба, които се продават след закриването им;

                е) поддържането на определено място единствено с цел извършването на всяка друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;

                ж) монтажни услуги, извършвани от предприятие на едната договаряща държава в другата договаряща държава във връзка с продажбата на машини и оборудване в тази друга договаряща държава;

                з) поддържане на определено място единствено с цел извършването на всяко съчетание от дейностите, посочени в букви "а" до "ж", при условие, че цялостната дейност на определеното място, произтичаща от това съчетание, е от подготвителен или спомагателен характер.

         5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и      2, когато лице, различно от представител с независим статут, за което се отнасят разпоредбите на ал. 6, действува в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава и има и обикновено упражнява правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в първата договаряща държава във връзка с всички дейности, които това лице предприема за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до тези, посочени в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място, място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.

         6. Не се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото то извършва стопанска дейност в тази друга договаряща държава посредством брокер, общ комисионер или всякакъв друг представител с независим статут при условие, че такива лица действуват в обичайните граници на тяхната дейност.

         7. Фактът, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава участвува в имуществото на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (посредством място на стопанска дейност или по друг начин), сам по себе си не превръща което и да е от дружествата в място на стопанска дейност на другото.


Член 6

         ДОХОД ОТ НЕДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО

         1. Доход, получен от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага в тази друга договаряща държава.

         2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество.  Терминът във всеки случай включва принадлежностите към недвижимото имущество, животни и оборудване, използувани в селското стопанство и дърводобива, права, по отношение на които се прилагат разпоредбите на законодателството относно поземлената собственост, плодоползуване на недвижимо имущество и права върху променливи или установени плащания за разработване или за правото на разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси.  Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

         3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и за доходи, получени от прякото използуване, отдаването под наем или ползуването под всякаква друга форма на недвижимо имущество.

         4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също и спрямо доход от недвижимо имущество, използувано за извършването на независими професионални услуги.


Член 7

ПЕЧАЛБИ ОТ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

         1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази договаряща държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност.  Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата договаряща държава, но само такава част от тях, каквато може да се отнесе към това място на стопанска дейност.

         2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка една договаряща държава към това място на стопанска дейност се причисляват печалбите, които то би получило, ако е различно и отделно предприятие, занимаващо се със същите или подобни дейности, при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

         3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се разрешават като отчисление разходите, които са направени за целите на стопанската дейност на мястото на стопанска дейност, включително извършените управленски и общоадминистративни разходи в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или където и да било другаде.

         4. Доколкото в едната договаряща държава е прието отнасяните към място на стопанска дейност печалби да се определят на базата на разпределението на общата печалба на предприятието между неговите различни подразделения, нищо в ал. 2 няма да възпрепятствува тази договаряща държава да определя печалбите, подлежащи на облагане, посредством възприето от нея разпределение.  Все пак, възприетият метод на разпределение следва да бъде такъв, че резултатът да е в съответствие със съдържащите се в този член принципи.

         5. Към мястото на стопанска дейност няма да се отнасят печалбите от обикновена покупка на стоки от мястото на стопанска дейност за предприятието.

         6. За целите на ал. 1 - 5 отнасяните към мястото на стопанска дейност печалби се определят посредством същия метод всяка година, освен ако не съществува основателна и достатъчна причина за обратното.

7. Когато печалбите съдържат видове доходи, които се разглеждат отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.


Член 8

МОРСКИ И ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ

         1. Печалбите от дейността на кораби и самолети в международния транспорт се облагат само в договарящата държава, в която се намира седалището на управление на предприятието.

         2. Ако седалището на управление на корабоплавателно предприятие се намира на борда на кораб, счита се, че то се намира в договарящата държава, където е разположено пристанището на домуване на кораба, а ако няма такова пристанище на домуване - в договарящата държава, на която лицето, използуващо кораба, е местно лице.

         3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също спрямо печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна транспортна агенция.


Член 9

ДИВИДЕНТИ

         1. Дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат само в тази друга договаряща държава.

         2. Все пак, такива дивиденти могат да се облагат в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите е местно лице, в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е техният действителен ползувател, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от общата сума на дивидентите.  Разпоредбите на тази алинея не засягат данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

         3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава приходи от акции или други права, с изключение на вземания за дълг, участие в печалби, както и доходи от други корпоративни права, които са подложени на същото данъчно третиране като приходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

         4. Разпоредбите на ал. 1 и    2 не се прилагат, ако действителният ползувател на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими професионални услуги чрез разположена там определена база и дяловото участие, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база.  В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 13.

         5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, извлича печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага какъвто и да е данък върху дивидентите, изплатени от дружеството, освен доколкото има дивиденти са изплатени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, заради което са изплатени дивидентите, действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от доходи, произхождащи от тази друга държава.


Член 10

         ЛИХВИ

         1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

         2. Все пак, такива лихви могат да бъдат облагани и в договарящата държава, от която те произхождат и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят на лихвите е действителният техен ползувател, наложеният данък няма да надвишава 10 процента от общата сума на лихвите.

         3. Независимо от разпоредбите на ал.            2, лихви, произхождащи от едната договаряща държава и получени от правителството на другата договаряща държава, неин местен орган или от централната банка, или от каквато и да е финансова институция, ръководена от това  правителство, или от всяко друго местно лице на другата договаряща държава по отношение на вземания за дълг, непряко финансирани от правителството на тази друга договаряща държава, неин местен орган и централната банка или всяка друга финансова институция, ръководена от това правителство, се освобождават от облагане в първата договаряща държава.

         4. Терминът "лихви", както е определен в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, осигурени или не с ипотека, носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника и по-специално доход от държавни ценни книжа и доход от облигации, включително премии и награди, свързани с такива ценни книжа и облигации.  Глоби за закъсняло плащане не се разглеждат като лихви по смисъла на този член.

         5. Разпоредбите на ал. 1,      2 и 3 не се прилагат, ако лицето, действително ползуващо лихвите, което е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност, или извършва в тази друга договаряща държава независими професионални услуги чрез разположена там определена база и задължението за дълг, във връзка с което се изплащат лихвите, е свързано действително с такова място на стопанска дейност или определена база.  В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 13.

         6. Счита се, че лихвите произхождат от едната договаряща държава, когато платец е правителството на тази договаряща държава, неин местен орган или местно лице на тази договаряща държава.  Въпреки това, когато лицето плащащо лихвите, независимо дали е или не е местно лице на едната договаряща държава, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението, за което се плащат лихвите и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, счита се, че такива лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определена база.

         7. Когато, поради наличието на особени отношения между платеца и действителния ползувател на лихвите, или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, отнасяща се към вземането за дълг, за което е платена, надвишава сумата, която би била уговорена между платеца и действителния ползувател при липсата на такива отношения, разпоредбите на този член се прилагат само спрямо последната сума.  В този случай надвишаващата част от плащането подлежи на облагане съгласно законодателството на всяка една от договарящите държави, като се вземат предвид и другите разпоредби на тази спогодба.


Член 11

АВТОРСКИ И ЛИЦЕНЗИОННИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

         1. Авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.

         2. Все пак, тези авторски и лицензионни възнаграждения могат също да бъдат облагани в договарящата държава, от която те произхождат и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е действителният ползувател на авторските и лицензионни възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава:

                а) 7 процента от общата сума на авторските и лицензионни възнаграждения в случаите на ползуване, или на право на ползуване на промишлено, търговско или научно оборудване;

                б) 10 процента от общата сума на авторските и лицензионни възнаграждения във всички останали случаи.

         3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използуван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени срещу отстъпване на ползуването или правото на ползуване, на всяко авторско право върху литературно, художествено или научно произведение, включително кинематографски филми и филми или ленти за радио или телевизионни предавания, всеки патент (авторско свидетелство), ноу-хау, търговска марка, дизайн или модел, план, секретна формула или процес за използуването, или правото на ползуване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

         4. Разпоредбите на ал. 1 и    2 не се прилагат, ако действителният ползувател на авторските и лицензионни възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата държава, от която произхождат авторските и лицензионни възнаграждения, посредством намиращо се там място на стопанска дейност, или извършва в тази друга договаряща държава независими професионални услуги посредством разположена там определена база, и правото или собствеността, във връзка с които се плащат авторските и лицензионни възнаграждения, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база.  В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 13.

         5. Счита се, че авторските и лицензионни възнаграждения произхождат от едната договаряща държава, когато платец е правителството на тази договаряща държава, неин местен орган или местно лице на тази договаряща държава. Въпреки това, когато лицето, плащащо авторските и лицензионни възнаграждения, независимо дали е или не е местно лице на едната договаряща държава, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за плащане на авторските и лицензионни възнаграждения и тези възнаграждения произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, счита се че тези авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определена база.

         6. Когато, поради наличието на особени отношения между платеца и действителния ползувател или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионни възнаграждения, платена за ползуването, правата или информацията, надвишава сумата, която би била уговорена между платеца и действителния ползувател при липсата на такива отношения, разпоредбите на този член се прилагат само за последната указана сума.  В този случай, надвишаващата част от плащането подлежи на облагане съгласно законодателството на всяка от договарящите държави, като се вземат предвид и другите разпоредби на тази спогодба.


Член 1  2

ПЕЧАЛБИ ОТ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИМУЩЕСТВО

         1. Печалби, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.

         2. Печалби от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанския актив на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо към определена база, с която местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава с цел извършването на независими професионални услуги, включително печалби от прехвърлянето на такова място на стопанска дейност (отделно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да бъдат облагани в тази друга договаряща държава.

         3. Печалби от прехвърляне на кораби или самолети, използувани в международния транспорт или на движимо имущество, принадлежащо към експлоатацията на такива кораби или самолети, се облагат само в договарящата държава, в която се намира седалището на управление на предприятието.

         4. Печалби от прехвърлянето на дял от акции от капиталовия фонд на дружество, чието имущество пряко или косвено се състои главно от недвижимо имущество, намиращо се в едната договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази договаряща държава.


Член 13

ДОХОДИ ОТ НЕЗАВИСИМИ ПРОФЕСИОНАЛНИ УСЛУГИ

         1. Доход, получен от местно лице на едната договаряща държава за професионални услуги или други дейности от независим характер, се облага само в тази договаряща държава освен при наличието на една от следните предпоставки, когато такъв доход може също да бъде обложен в другата договаряща държава:

                а) ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава с цел извършването на неговата дейност;  в този случай, само частта от дохода, която може да бъде отнесена към тази определена база, може да бъде обложена в тази друга договаряща държава;

                б) ако неговият престой в другата договаряща държава продължава за период или периоди надвишаващи в съвкупност 183 дни в една календарна година; в този случай, само такава част от дохода, която е получена от дейностите, извършени в тази договаряща държава, може да бъде обложена в тази друга договаряща държава.

         2. Терминът "професионални услуги" включва по-специално независима научна, художествена, артистична, образователна или преподавателска дейност, както и независимата дейност на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и счетоводители.


Член 14

ДОХОДИ ОТ ЗАВИСИМИ ПРОФЕСИОНАЛНИ УСЛУГИ

         1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 15, 17, 18, 19 и                 20, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава за трудова дейност, могат да се облагат само в тази държава, освен ако трудовата дейност се извършва в другата договаряща държава.  Ако трудовата дейност се извършва там, получените възнаграждения могат да се облагат в тази друга държава.

         2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за трудова дейност, извършена в другата договаряща държава, се облага само в първата държава, ако:

                а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни за съответната календарна година; и

                б) възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава; и

                в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата договаряща държава.

         3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и      2, възнаграждения, получени за работа по трудов договор на борда на кораб или самолет, използуван в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облагат само в договарящата държава, в която се намира седалището на управление на предприятието.


Член 15

ДИРЕКТОРСКИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

         Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава, в качеството му на член на управителния съвет на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.


Член 16

ДЕЙЦИ НА ИЗКУСТВОТО И СПОРТИСТИ

         1. Независимо от разпоредбите на чл. 13 и 14, доход, получен от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на деец на изкуството, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или музикант, или в качеството му на спортист, от неговите лични дейности като такъв, упражнявани в другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга договаряща държава.

         2. Когато доход от извършени лични дейности на деец на изкуството или спортист в качеството му на такъв, се получава не от самия деец на изкуството или спортиста, а от трето лице, независимо от разпоредбите на чл. 7, 13 и 14, този доход може да бъде обложен в договарящата държава, в която се извършват дейностите от дееца на изкуството или спортиста.

         3 Независимо от разпоредбите на ал. 1 и       2, доход, получен от дейци на изкуството или спортисти, които са местни лица на едната договаряща държава, за дейности, извършени в другата договаряща държава в съответствие с план за културно сътрудничество между правителствата на двете договарящи държави, се освобождава от облагане в тази друга договаряща държава.


Член 17

         ПЕНСИИ

         Като се имат предвид разпоредбите на ал.   2 на чл. 18, пенсии и други подобни възнаграждения, изплатени на местно лице на едната договаряща държава като компенсация за минал труд, се облагат само в тази договаряща държава.


Член 18

ДЪРЖАВНА СЛУЖБА

         1.  

                а) Възнаграждение, различно от пенсия, изплатено от правителството на едната договаряща държава или неин местен орган, на физическо лице за извършени услуги на правителството на тази договаряща държава или неин местен орган при изпълнение на функции от държавен характер, се облага само в тази договаряща държава;

                б) въпреки това такова възнаграждение се облага само в другата договаряща държава ако услугите са извършени в тази друга договаряща държава и физическото лице е местно лице на тази друга договаряща държава, което:

                               (i) е гражданин на тази друга договаряща държава; или

                               (iI) не е станало местно лице на тази друга договаряща държава единствено с цел да оказва тези услуги.

         2

                а) Всяка пенсия изплатена от или от фондове, създадени от правителството на договаряща държава или неин местен орган, на физическо лице за извършени услуги на правителството на тази договаряща държава или неин местен орган, се облага само в тази договаряща държава;

                б) въпреки това, такава пенсия се облага само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази друга договаряща държава.

         3. Разпоредбите на чл. 14, 15, 16 и 17 се прилагат за възнаграждения и пенсии по отношение на услуги, оказани във връзка със стопанска дейност, осъществявана от правителството на една от договарящите държави или неин местен орган.


Член 19

УЧИТЕЛИ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ

         Физическо лице, което е, или е било непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и пребивава в първата договаряща държава с преимуществената цел да преподава, да изнася лекции или да извършва изследователска дейност в университет, колеж, училище или образователно учреждение или научноизследователски институт, утвърдени от правителството на първата договаряща държава, се освобождава от облагане с данък в първата договаряща държава за период от пет години, считано от датата на първото пристигане в първата договаряща държава, по отношение на възнаграждения за преподавателската дейност, лекциите или изследователската дейност.


Член 20

СТУДЕНТИ И СТАЖАНТИ

         1. Студент, практикант или стажант, който е, или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който пребивава в първата договаряща държава единствено с цел обучение или стаж, се освобождава от облагане в първата договаряща държава по отношение на следните плащания (или доход), получени от него с оглед неговата издръжка, обучение или стаж:

                а) плащания, получени от източници извън тази договаряща държава за целите на неговата издръжка, обучение, образование, изследователска дейност или стаж;

                б) субсидии, стипендии или възнаграждения отпуснати от правителството или от научна, образователна, културна или друга освободена от данъци организация.

         2. По отношение на възнаграждения от трудова дейност студент, практикант или стажант по смисъла на ал. 1 се ползува по време на своето образование или стаж от същите освобождавания, облекчения или намаления по отношение на данъците, каквито се предоставят на местни лица на договарящата държава, в която той пребивава.


Член 21

ИМУЩЕСТВО

         1. Имущество, представляващо недвижима собственост по смисъла на чл. 6, принадлежащо на местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага в тази друга договаряща държава.

         2. Имущество, съставено от движими вещи, представляващо част от стопанския актив на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или от движимо имущество, принадлежащо към определена база, с която местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава за извършване на независими професионални услуги, може да се облага в тази друга държава.

         3. Имущество, състоящо се от кораби и самолети, използувани в международния транспорт и от движима собственост, принадлежаща към такива кораби и самолети, може да се облага само в договарящата държава, в която се намира седалището на управление на предприятието.

4. Всички останали елементи на имуществото на местно лице на едната договаряща държава се облагат само в тази държава.


Член 22

МЕТОДИ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

         1. В Китай, двойното данъчно облагане ще бъде премахнато, както следва:

                а) когато местно лице на Китай получава доходи от България, размерът на данъка върху тези доходи, платим в България в съответствие с разпоредбите на тази спогодба, ще бъде приспадан от китайския данък, с който това местно лице е обложено.  Размерът на данъчния кредит обаче няма да надвишава размера на китайския данък върху този доход, изчислен в съответствие с данъчните закони и правила на Китай;

                б) когато доходът, получен от България, е дивидент, платен от дружество, което е местно лице на България, на дружество, което е местно лице на Китай и което притежава не по-малко от 10 процента от имуществото на дружеството, изплащащо дивидентите, кредитът отчита платения в България данък от дружеството, изплащащо дивидентите, за реализирания от него доход.

         2. В България двойното данъчно облагане ще бъде премахнато, както следва:

                а) когато местно лице на България получава доход или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да бъдат обложени в Китай, като се имат предвид разпоредбите на букви "б" и "в" на тази алинея, България ще освободи този доход или имущество от облагане с данък;

                б) когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които, в съответствие с разпоредбите на чл. 9, 10 и 11 на тази спогодба могат да бъдат обложени в Китай, България ще приспадне от данъка върху дивидентите, лихвите и авторските и лицензионни възнаграждения на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Китай.  Това приспадане обаче, няма да надвишава частта от данъка, изчислена преди да е направено приспадането, която е относима към тези дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, получени от Китай;

                в) когато в съответствие с разпоредбите на тази спогодба получен доход или притежавано имущество от местно лице на България е освободено от облагане в България България може, независимо от това, при изчисляването на размера на данъка върху дохода или имуществото на това местно лице да вземе предвид освободения доход или имущество.

         3. В случаите на печалби на предприятия, произхождащи от едната договаряща държава, когато в съответствие със законите и другите разпоредби в сила в двете договарящи държави може да бъде предоставено данъчно намаление или освобождаване от облагане, това намаление или освобождаване ще бъде зачетено като плащане на пълния размер на данъка.


Член 23

НЕДИСКРИМИНАЦИЯ

         1. Гражданин на едната договаряща държава няма да бъде подлаган в другата договаряща държава на каквото и да е облагане и свързаните с него изисквания, които са различни или по-обременителни от облагането и свързаните с него изисквания, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга държава при същите условия.  Разпоредбите на тази алинея се прилагат, независимо от разпоредбите на чл. 1 и по отношение на лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

         2. Облагането на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-малко благоприятно в тази друга договаряща държава от облагането, на което са подложени предприятията на тази друга договаряща държава, извършващи същите дейности.  Разпоредбите на тази алинея няма да се разглеждат като задължаващи договарящата държава да предостави на местните лица на другата договаряща държава лични облекчения, приспадания или намаления на данъка в зависимост от гражданското състояние или семейното положение, каквито предоставя на своите местни лица.

         3. Освен когато се прилагат разпоредбите на чл. 10, ал. 7 и чл. 11, ал. 6, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други разходи, платени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, подлежат на приспадане при определяне на облагаемата печалба на това предприятие при същите условия, както ако бяха платени на местно лице на първата договаряща държава.

         4. Предприятия на едната договаряща държава, чието имущество е управлявано или в което се участвува, цялостно или частично, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да бъдат подлагани в първата държава на каквото и да е данъчно облагане или на свързаните с него изисквания, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него изисквания, на които други подобни предприятия на първата договаряща държава са били или могат да бъдат подложени.


Член 24

ПРОЦЕДУРА НА ВЗАИМНО СПОРАЗУМЕНИЕ

         1. Когато едно лице счита, че действията на едната или на двете държави водят или ще доведат за него до облагане, несъответно на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата, предвидени във вътрешното законодателство на тези държави, да представи своя случай пред компетентните органи на договарящата държава, на която то е местно лице или, ако неговият случай попада под чл.          23, ал. 1, пред компетентните органи на договарящата държава, на която то е гражданин.  Случаят следва да бъде представен в рамките на три години от първото уведомление за действието, водещо до данъчно облагане, несъответно на разпоредбите на тази спогодба.

         2. Ако счете възражението за обосновано и сам не може да достигне до задоволително решение, компетентният орган следва да направи необходимото, за да разреши случая по взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава, с цел да се избегне облагането, което не е съответно на тази спогодба.  Всяко постигнато споразумение се прилага независимо от сроковете по вътрешните законодателства на договарящите държави.

         3. Компетентните органи на договарящите държави следва да направят необходимото, за да разрешат чрез взаимно споразумение всички спорове и разногласия по тълкуването и прилагането на спогодбата.  Те могат също взаимно да се консултират с цел премахването на двойното данъчно облагане в случаи, непредвидени в тази спогодба.

         4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват пряко помежду си с цел постигането на споразумение по смисъла на ал.                 2 и          3. Когато е целесъобразно да бъде постигнато споразумение, представители на компетентните органи на договарящите държави могат да се срещнат за устна размяна на мнения.


Член 25

РАЗМЯНА НА ИНФОРМАЦИЯ

         1. Компетентните органи на договарящите държави си разменят такава информация, каквато е необходима за изпълнение разпоредбите на тази спогодба или на националните законодателства на договарящите държави по отношение на данъците, за които се прилага тази спогодба, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата, и по-специално за предотвратяване на данъчни измами и отклонение от облагане с данъци. Размяната на информация не е ограничена от чл.          1.  Всяка получена от едната договаряща държава информация се третира като поверителна и се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), натоварени с определянето или събирането, със съдебното дирене или разглеждането на жалби във връзка с данъците, за които се прилага спогодбата.  Тези лица или органи следва да използуват информацията само за такива цели.  Те могат да разкриват информацията в публични съдебни производства или съдебни решения.

         2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на договарящата държава задължението:

                а) да предприема административни мерки в противоречие със законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;

                б) да предоставя информация, която не може да се получи по нормалния административен ред на тази или на другата договаряща държава;

                в) да предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ордр пюблик).


Член 26

ЧЛЕНОВЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МИСИИ И КОНСУЛСКИ СЛУЖБИ

         Нищо в тази спогодба не засяга финансовите привилегии на членовете на дипломатическите мисии или на консулските служби съгласно общите норми на международното право или съгласно разпоредбите на специални споразумения.


Член 27

ВЛИЗАНЕ В СИЛА

         Тази спогодба влиза в сила на тридесетия ден след датата, на която се разменят дипломатически ноти, уведомяващи за изпълнението на вътрешните правни процедури, необходими във всяка договаряща държава за влизането в сила на тази спогодба.  Спогодбата ще се прилага по отношение на дохода, получен по време на данъчната година, започваща на или след първия ден на януари, следваща тази, в която тази спогодба влиза в сила.


Член 28

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО

         Тази спогодба ще остане в сила за неопределен период от време, но всяка договаряща държава ще може, на или преди тридесетия ден на месец юни на всяка календарна година, започваща след изтичането на пет години от датата на влизане в сила на спогодбата, да изпрати писменото уведомление по дипломатически път на другата договаряща държава за прекратяване действието на спогодбата. В такъв случай спогодбата ще преустанови действието си спрямо дохода, получен през данъчните години започващи на или след първия ден на януари на календарната година, следваща тази, по време на която е изпратено писмено уведомление за прекратяване на действието.

         Изготвена в Пекин на 6 ноември 1989 г. в два еднообразни екземпляра, всеки на български, китайски и английски език, всички текстове имащи еднаква сила.  В случай на различия в тълкуването, меродавен е английският текст.



ПРОТОКОЛ

При подписването на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществата (наричана по-долу "спогодба") долуподписаните постигнаха договореност върху следните разпоредби, които представляват неразделна част от тази спогодба:

         1. По отношение на член 5.

         Независимо от разпоредбите на ал. 3 на чл. 5 от тази спогодба, няма да се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава, ако то осъществява в тази друга договаряща държава консултантски услуги във връзка с продажбата или наема на машини или оборудване посредством работници или друг персонал.

         2. По отношение на член 8.

         Нищо в тази спогодба не засяга разпоредбите на Спогодбата за морски транспорт между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република, подписана в София на 4 юни 1974 г., до обхвата, който те имат по отношение на данъците, за които се прилага спогодбата.

         3. Всяка договаряща държава прилага своето вътрешно законодателство по въпросите на трансферното ценообразуване между взаимозависими предприятия, ако такива случаи възникнат.  Всеки спор, възникнал в тази област ще се разрешава посредством взаимно споразумение.

         4. По отношение на член 9.

Печалби, получени от участници в смесени сдружения, образувани в съответствие с Указ № 535 от 1980 г. на Държавния съвет на Народна република България и разпределени съобразно техните права, не се считат за дивиденти.

         5. По отношение на член 1   2.

                а) печалби от прехвърляне на акции, различни от тези, посочени в ал. 4 на чл. 1    2, и представляващи участие не по-малко от              25 процента в дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, могат да се облагат в тази договаряща държава;

                б) в случаи на двойно облагане на печалби от прехвърляне на имущество, различни от тези, посочени в ал. 1,          2, 3 и 4 на чл. 1 2 и в буква "а" на параграф 5 от този протокол, двете договарящи държави разрешават въпроса посредством взаимно споразумение.

         6. По отношение на член 18.

         Терминът "услуги, оказани на правителството" включва услуги, извършвани от служители, които действуват от името на правителствени учреждения за осъществяване на нетърговски и непроизводствени дейности в съответствие с вътрешното законодателство на договарящата държава, в която тези дейности се извършват, както и от репортери или кореспонденти на пресата, радиото и телевизията.

         7. В случай на двойно облагане на други доходи, неразгледани в разпоредбите на тази спогодба, двете договарящи държави разрешават въпроса посредством взаимно споразумение.

         Изготвен в Пекин на 6 ноември 1989 г. в два еднообразни екземпляра, всеки на български, китайски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила.  В случай на различия в тълкуването, меродавен е английският текст.





Свързани документи със СИДДО

-->