Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Изменение на трудов договор по чл. 119 от Кодекса на труда

Публикувано на: 27.11.2013






Решение № 1300 от 23.06.2005 г. по ГР. Д. № 833/2003 Г., III Г. О. на ВКС


Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2005 г.

 

Разпоредбата на чл. 119 КТ представлява възможност за изменение на трудовото правоотношение за определено или неопределено време. От момента на постигане на съгласие за промяна трудовото правоотношение продължава да съществува между страните с измененията според постигнатото съгласие. Споразумението следва да представлява съгласие по смисъла на чл. 20 ЗЗД. Когато то не е налице се нарушава разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ.

Чл. 118, ал. 1 КТ

Чл. 119 КТ

Чл. 325, т. 3 КТ

Чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ



Докладчик съдия Стоил Сотиров

 

Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.

Образувано по касационна жалба адвокат Я. Г. - пълномощник на ищцата П. И. К. от град Г., област С. З., срещу въззивно Решение № 287/17.10.2002 г. по гр. д. № 339/2002 г. на С. окръжен съд.

Обстоятелствата по делото са следните:

П. И. К. от град Г., област С. З., е предявила против "М. М. И." ЕАД, клон Р. "Т.-1" - с. Т., област С. З., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В исковата молба ищцата твърди, че със заповед от 26.03.2001 г. трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 01.04.2001 г., поради изтичане на уговорения срок. Твърди също така, че е заемала длъжността "р. к." за неопределено време, а работодателят двукратно й е нареждал да изпълнява работата на огняр на основание чл. 120 КТ, като след това е била помолена да поиска командироване на посочената длъжност, а й предложено изменение на трудовия договор, което тя не е подписала, а само е удостоверила с подписа си, че е получила.

С решение № 204/29.01.2002 г. по гр. д. № 632/2001 г. Р. районен съд е отхвърлил предявените искове.

С решение № 287/17.10.2002 г. по гр. д. № 339/2002 г., по въззивна жалба от ищцата П. К., С. окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.

Въззивната инстанция е приела, че процесното допълнително споразумение между страните отговаря на изискваният на чл. 119 КТ като е налице двустранно писмено съгласие за изменение на трудовото правоотношение. Съдът е приел, че подписът на касаторката в настоящото производство е именно за изменение на трудовото правоотношение в смисъла вложен в споразумението. Въз основа на това окръжният съд е стигнал до крайния извод за законосъобразност на уволнението по чл. 325, т. 3 КТ.

Срещу въззивното решение на С. окръжния съд е подадена касационна жалба от ищцата П. К., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК.

Касаторката навежда довод за нарушение на чл. 119 КТ с оглед подписа й и твърди, че същият е за получаване на допълнителното споразумение, а не съгласие за изменение на трудовото правоотношение. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове със законните последици.

Ответникът по касация - "М. М. И." ЕАД, клон Р. "Т. - 1". с. Т., област С. З., е депозирал писмено възражение по чл. 218г ГПК, с което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила.

Върховният касационен съд, състав на III г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид възражението на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК, намира за установено следното:

Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Оплакванията наведени в нея са и основателни, по следните съображения:

Решението на въззивния съд е неправилно.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, III г. о., намира, че представеното по делото допълнително споразумение от 25.02.2001 г. не установява хипотезата на чл. 119 КТ. Визираната правна норма създава възможност за изменение на трудовото правоотношение за определено или неопределено време. От момента на постигане на съгласие за промяна трудовото правоотношение продължава да съществува между страните с измененията според постигнатото съгласие. Представеното допълнително споразумение не урежда трудовото правоотношение по визирания начин, поради което не може да се приеме, че е налице валидно изменение по смисъла на чл. 119 КТ, във връзка с чл. 8 КТ. Практически с допълнителното споразумение работодателят е целял прекратяване на трудовото правоотношение, което не съответствува на волята на работничката, изразена в нейната молба от 23.02.2001 г. От самото споразумение е видно, че не е постигнато съгласие по смисъла на чл. 20 ЗЗД. Не е налице изрично двустранно волеизявление на страните за изменение на трудовото правоотношение. Напротив, волята на работничката е била да бъде командирована на длъжността "о". Освен това липсва подпис на работничката под клаузите предвидени в допълнителното споразумение. Същата е положила подпис за това, че споразумението й е връчено. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение, което представлява нарушение на чл. 118, ал. 1 КТ. В подкрепа на този извод са и останалите събрани по делото доказателства. Установено е по безспорен начин, че работодателят е заплащал на касаторката трудово възнаграждение за длъжността "р. к.".

Изложеното налага извод за основателност на касационната жалба по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, поради което решението в тази част следва да бъде отменено и исковете уважени.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->