Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Ограничение за сключване на срочен трудов договор

Публикувано на: 27.11.2013






Решение № 933 от 25.05.2005 г. по ГР. Д. № 469/2003 Г., III Г. О. на ВКС


Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 11 от 2004 г.

 

Ограничението за сключване на срочни трудови договори се отнася както за първоначално сключваните трудови договори, така и за последващите им промени с допълнително споразумение - преминаване от безсрочен в срочен трудов договор или уговаряне на нов срок на договора, когато е бил срочен.

Чл. 68, ал. 2 - 4 КТ

Чл. 325, т. 3 КТ



Докладчик съдия Ценка Георгиева

 

С обжалваното решение К. окръжен съд е отменил решението на К. районен съд № 168 от 26.07.2002 г. по гр. д. № 102/2002 г. с което са уважени исковете на С. Й. П. срещу "К.-Б." АД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и с въззивното решение исковете за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 10/02.01.2002 г. на изп. директор на дружеството с която е прекратен трудовия му договор на основание чл. 325, т. 3 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът С. Й. П. е бил назначен на работа в дружеството по срочен трудов договор като невъоръжена охрана през 1998 г. Периодично страните са сключвали допълнителни споразумения с които са удължавали срока на договора. Последното споразумение страните са сключили на 26.06.2001 г. с което са удължили срока на договора с шест месеца - до 31.12.2001 г. Със заповед № 10/02.01.2002 г. на изп. директор на дружеството трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок.

Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, че не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ, тъй като страните по делото не са сключили нов трудов договор, а допълнително споразумение към вече съществуващ трудов договор. По тяхно взаимно съгласие е постигнато изменение само на срока на договора. На следващо място е приел, че дори и да се приеме, че с последното допълнително споразумение се е целяло уговаряне на нов срочен трудов договор, то отново не би имало нарушение на закона, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 68, т. 3 КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 КТ за срок най-малко от една година може да се сключва и за работи или дейности които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил исковете на С. Й. П. по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Изменението на чл. 68 КТ (ДВ, бр. 25 от 2001 г.) цели да ограничи така наречените "верижни" срочни трудови договори. С новите разпоредби на чл. 68, ал. 2 - 4 КТ са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори. Посоченото изменение на чл. 68 КТ е в сила от 31.03.2001 г. и се прилага по отношение на трудовите договори, сключени след тази дата. Под трудов договор се разбира не само първоначалното сключване на трудов договор, но и сключване на последващи споразумения към трудовия договор които го променят от безсрочен в срочен или след изтичане на срока на договора (когато е за определено време), се уговарят нов срок на договора. Тълкуването, което е дал въззивният съд противоречи на текста и целта на закона и вместо да ограничи, то легализира "верижните" срочни трудови договори. Според това тълкуване с допълнителни споразумения могат да се сключват срочни трудови договори без ограничение, щом началото им е положено преди 31.03.2001 г.

Последното срочно трудово споразумение между страните по делото е сключено на 26.06.2001 г. със срок до 31.12.2001 г. (при действието на чл. 68 КТ след изменението с ДВ бр. 25/2001 г.) и поради това следва да се преценява с оглед създадените ограничения за сключване на срочни трудови договори. То е сключено за същата длъжност - "невъоръжена охрана", която С. П. е изпълнявал от започването на работа в дружеството. В споразумението е посочено, че се сключва на основание чл. 68, т. 1 КТ и не са посочени допълнителни обстоятелства относно наличието на някоя от хипотезите на ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба. Съгласно чл. 68, ал. 2 КТ срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 на чл. 68 КТ може да се сключи в два случая:

- за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности и

- с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

Съгласно чл. 68, ал. 3 КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. КТ дава легална дефиниция на понятието "изключение" в § 1, т. 8 от ДР на КТ. В случая работодателят не твърди и не е доказал наличието нито на предпоставките по ал. 2, нито на "изключение" по смисъла на посочената законова разпоредба, за да е налице валидно сключен срочен трудов договор.

Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата на чл. 68, ал. 4 КТ срочният трудов договор се е превърнал в договор за неопределено време и прекратяването му на основание чл. 325, т. 3 КТ е незаконно. Въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, а именно на разпоредбите на чл. 68, ал. 2 и 3 КТ, следва да се отмени и спорът да се реши по същество като се уважат исковете на С. Й. П. по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->