Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Системни нарушения на трудовата дисциплина

Публикувано на: 27.11.2013






Решение № 389 от 27.04.1999 г., III Г. О. на ВКС


Публикувано: Съдебна практика по трудово право, Том 3.1 - ИК СИЕЛА 2002 г.

Системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато са извършени три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина.

Чл. 190, т. 3 КТ

Чл. 7 от Общи правила за вътрешния трудов ред в предприятията



Производството е по чл. 225 и сл. (отм.) ГПК.

Молбата за преглед по реда на надзора е от Стоматологичния факултет към МА - С. Тя отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 225, ал. 1 (отм.) ГПК и чл. 226, ал. 1 (отм.) ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, надзорният съд съобрази следното:

Уважаването на обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ районният съд е мотивирал, като е приел, че действително ищцата е извършила дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неявяване на работа на 3.09.1996 г. и закъснение за работа на 9.09.1996 г, но предвид техния брой и позоваването на работодателя на основанието системност, не е налице хипотезата на чл. 190, т. 3 КТ. Досежно визираното в заповедта за дисциплинарно уволнение основание по чл. 190, т. 4 КТ и чл. 187, т. 8 КТ е прието, че доказателства за злоупотреба с доверието на работодателя, уронване доброто му име и разпространяване на поверителни за него сведения, не са ангажирани. Досежно визираното в заповедта нарушение по чл. 187, т. 1 КТ е прието, че същото следва да се обсъжда с оглед чл. 190, т. 3 КТ.

Второинстанционният съд е споделил изводите на първата инстанция, а досежно нарушението по чл. 187, т. 8 КТ и чл. 190, т. 4 КТ е приел, че заповедта не е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Прието е, че оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост не се доказват, тъй като фактическата обстановка по спора кореспондира със събраните пред първата инстанция доказателства.

Решенията и на двете инстанции като краен резултат са неправилни, независимо че част от изводите на съда относно нарушението по чл. 187, т. 8 КТ са законосъобразни. Законосъобразни са и изводите относно изпълнението на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.

Незаконосъобразни са обаче изводите за липса на системност при извършването на нарушенията по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ. Посочената правна норма изисква за налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" да са налице системни нарушения на трудовата дисциплина. Обективният утежняващ признак на деянието е повторяемост на нарушението. Легална дефиниция на понятието "системни нарушения на трудовата дисциплина" се съдържа в чл. 7 от Общите правила за вътрешния ред в предприятията. Посочената правна норма изисква извършването на три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, за да се приеме наличието на системни нарушения по смисъла на чл. 190, т. 1 и 4 КТ (след 01.01.1993 г. - чл. 190, т. 3 КТ). Освен това разпоредбата изисква да не е налагано дисциплинарно наказание за тези нарушения, както и тези, за които е наложено, да не са заличени. Доколкото нормата е бланкетна, т.е. не сочи какви точно да са извършваните нарушения, то следва да се приеме, че видът и тежестта на извършваните нарушения, са без значение.

В конкретния случай надзорният съд намира, че с оглед визираните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения е налице системност по смисъла на чл. 190, т. 3 КТ. Две от тях са предмет на мотивите на инстанционните съдилища, като за тях е прието, че са извършени от ищцата-ответница в настоящото производство. Това са неявяването на работа на 3.09.1996 г. и закъснението за работа на 9.09.1996 г. Тези дисциплинарни нарушения са доказани по безспорен начин, за тях инстанциите са изложили законосъобразни и обосновани изводи, поради което настоящият надзорен състав на III г. о. ВКС ги споделя изцяло. Освен от писмените доказателства, тези нарушения се доказват от показанията на свидетелите К. и П. И двете софийски съдилища обаче не са направили законосъобразен извод досежно закъснението за работа на 6.09.1996 г. От показанията на свидетелката К. по безспорен начин се доказва, че на 6.09.1996 г. ответницата по молбата е дошла със закъснение на работа в 10,00 ч. и в 10,30 ч. преждевременно е напуснала работа. Доколкото обаче само първото нарушение е предмет на уволнението, то само по отношение на него съдът може да се произнесе. Надзорният съд намира, че свидетелските показания доказват извършването на трите дисциплинарни нарушения, визирани в заповедта за дисциплинарно уволнение. Нито един от свидетелите на служителката не ги е оборил, нито пък са ангажирани други доказателства в техен противовес. От изложеното е видно, че е налице трето нарушение или три от визираните в заповедта дисциплинарни са доказани, поради което уволнението по чл. 190, т. 3 КТ е законосъобразно.

Изложеното налага отмяна и на двете инстанционни решения и постановяване на друго - по чл. 229, ал. 1 (отм.), във връзка с чл. 208, ал. 1 (отм. 8), във връзка с чл. 207, б. "а", "б" и "г" (отм.) ГПК, с което се отхвърлят предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->