СИДДО - Република Австрия




Спогодба Между Народна Република България и Република Австрия за Избягване на Двойното Облагане с Данъци на Доходите и Имуществата

(Ратифицирана с Указ № 2095 на Държавния Съвет от 12.07.1983 г., )

Oбн., ДВ, бр. 6 от 22.01.1985 г., в сила от 1.01.1985 г.



         Народна република България и Република Австрия, ръководени от желанието да поощряват и задълбочават във взаимна изгода икономическите отношения и икономическото сътрудничество между двете страни, договориха за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществата следното:


Член 1

Обхват по отношение на лицата

         (1) Тази спогодба се прилага по отношение на местни лица на едната договаряща държава или на двете договарящи държави.

                a) За местни лица на едната договаряща държава сe считат:

                               i) физически лица, които са граждани на Народна република България;

                               ii) физически лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в Австрия;

                б) юридически лица, които са със седалище в Народна република България или са регистрирани там, или чието седалище или ръководство на стопанската им дейност е в Австрия.

         (2) Ако едно физическо лице съгласно ал. 2 е местно лице и на двете договарящи държави, то се счита като местно лице на държавата, с която то има по-тесни лични и стопански отношения (център на жизнени интереси).

         (3) Ако друго, нефизическо лице съгласно ал. 2 е местно лице на двете договарящи държави, същото ще се счита като местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното му ръководство на стопанската дейност.


Член 2

Данъци, за които се прилага спогодбата

         (1) Тази спогодба се прилага за следните данъци:

                               а) в Народна република България:

I.  данъка върху общия доход;

II.  данъка върху дохода на неомъжени, неженени, овдовели, разведени или женени без деца;

III.  данъка върху печалбата;

IV.  данъка върху сградите

                                               б) в Република Австрия:

I.  данъка върху дохода;

II.  данъка върху корпорациите;

III.  данъка върху имуществото;

IV.  налога върху имуществото, необложено с данък върху наследството;

V.  данък-занятие, включително данъка върху сумата на трудовото възнаграждение;

VI.  поземления данък;

VII.  налога върху селскостопанските или горските стопанства;

VIII.  вноските на селскостопанските и горските стопанства в изравнителния фонд за семейни помощи;

IX.  налога върху поземлената стойност при незастроени парцели.

         (2) Спогодбата важи също и за всички данъци от същия или по своята същност подобен вид, които ще се събират след подписването на спогодбата, освен съществуващите или вместо тези данъци.  Ако компетентните власти на двете договарящи държави не са на еднакво становище по отношение на прилагането на предходното изречение, ще се разгледа въпросът, дали трябва да се измени тази спогодба, за да се включи и спорният нов данък.


Член 3

Общи определения на понятията

         По смисъла на тази спогодба:

         (1) "Народна република България" означава суверенната територия на държавата, земните недра, териториалните й води и морските зони, намиращи се извън тези води, в които Народна република България, съгласно своето законодателство и международното право упражнява суверенните си права.

         (2) "Република Австрия" означава държавната територия на Република Австрия.

         (3) Изразът "международен транспорт" означава всеки превоз, извършван от местно лице на едната договаряща държава, освен ако превозът се извършва изключително между места в другата договаряща държава.

         (4) Изразът "компетентни власти" (компетентен орган) означава:

                а) по отношение на Народна република България: министърът на финансите или негов представител;

                б) по отношение на Република Австрия: федералният министър на финансите.

         (5) При прилагането на спогодбата всеки термин, който не е изрично дефиниран, ако от контекста не се налага нищо друго, ще има това значение, което му се придава от законодателството за данъците, за които се прилага спогодбата.


Член 4

Печалби от стопанска дейност

         (1) Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от стопанската му дейност могат да се облагат с данък в другата договаряща държава само тогава, когато упражнява дейността си чрез разположено там място на стопанска дейност.  Облагането с данък в такъв случай се ограничава само до частта от печалбата, която може да се отнесе към това място на стопанска дейност.

         (2) Ако предприятие на едната договаряща държава упражнява дейността си в другата договаряща държава чрез организирано там място на стопанска дейност, към него ще се отнасят печалбите, като се има предвид ал. З, които то би реализирало, ако би упражнявало същата или подобна дейност при същите или подобни условия като самостоятелно предприятие и ако би било напълно независимо във взаимоотношенията си с предприятието, чието място на стопанска дейност е.

         (3) При определянето на печалбите на едно място на стопанската дейност се разрешава приспадането на разходите, възникнали за упражняване дейността на същото, включително управленческите и общите административни разходи, независимо от това, дали те са възникнали в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или другаде.

         (4) Въз основа на обикновена покупка на стоки или изделия за предприятието не се изчислява печалба на мястото на стопанска дейност.

         (5) Разпоредбите на този член не засягат правилата за облагане с данък, предвидени в другите членове на тази спогодба.

         (6) Разпоредбите на този член се прилагат без оглед на това, дали местно лице на едната договаряща държава упражнява стопанската си дейност в другата договаряща държава само за себе си или съвместно с друго лице, по-специално с местно лице на другата договаряща държава.

         (7) Разпоредбите на този член следва да се прилагат също и за приходите, получавани от анонимен съдружник за участието му в анонимно дружество съгласно австрийското право.


Член 5

Място на стопанска дейност

         (1) По смисъла на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава постоянно място, в което местно лице на едната договаряща държава упражнява своята стопанска дейност в другата договаряща държава било самостоятелно или съвместно с други лица, цялостно или частично.

         (2) Изразът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

                а) филиал (клон);

                б) работилница или цех;

                в) търговско, туристическо, транспортно или конструкторско бюро;

                г) сервизна служба;

                д) мина, петролно или газово находище, каменоломна или друго място на експлоатация на земни богатства;

                е) строителство или монтаж с продължителност повече от 12 (дванадесет) месеца.

         (3) Участието на местно лице на Австрия в едно смесено сдружение, образувано съгласно българското законодателство, се счита за разположено в Народна република България място на стопанска дейност.

         (4) Независимо от предходните разпоредби на този член не се считат за място на стопанска дейност:

                а) постоянно място, което обслужва изключително покупка на стоки;

                б) наличност на материали или стоки на предприятието, които се държат само за лагеруване, за изложба и за извършване на свързаните с това складови операции;

                в) стокови наличности на предприятието, поддържани изключително само за обработка или преработка от друго предприятие;

                г) постоянно място, което се поддържа изключително за събиране на информации за предприятието;

                д) стокови наличности, изложени от предприятието на стоков панаир или изложба, които се продават след приключването;

                е) постоянно място, което обслужва изключително дейност, която за предприятието има подготвителен характер или е помощна дейност;

                ж) постоянно място, поддържано изключително, за да се упражняват няколко от посочените в букви "а" до "е" дейности при условие, че общият резултат на тези дейности има подготвителен характер или е помощна дейност.

         (5) Местно лице на едната договаряща държава не се счита, че има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото извършва там дейност чрез посредник, комисионер или друг независим представител.


Член 6

Международен транспорт

         (1) Печалби от експлоатацията на кораби и самолети в международния транспорт могат да се облагат само в договарящата държава, в която лицето, на което принадлежи предприятието, е местно лице.

         (2) Алинея 1 се отнася също така и за печалби от участието в пул, в дружество за експлоатация или в международна служба за експлоатация.


Член 7

Работна заплата и други подобни възнаграждения

         (1) Работната заплата и другите подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава срещу извършвана работа в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава само ако това лице се е намирало там общо повече от 183 дни в продължение на една календарна година.

         (2) В отклонение от разпоредбата на ал. 1 на този член възнагражденията, получавани от местно лице на едната договаряща държава за упражняване на властническа функция в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък само в първата държава.

         (3) В отклонение от разпоредбата на ал. 1 на този член работната заплата и другите възнаграждения, получавани от местно лице на едната договаряща държава за работа, извършвана на строителна площадка или монтажен обект в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава само в случай, че те се изплащат от лице, за което тази строителна площадка или монтажен обект се считат в съответствие с ал. 2 на чл. 5 от тази спогодба като място на стопанска дейност.

         (4) В отклонение от разпоредбата на ал. 1 на този член следните видове възнаграждения, получавани от местно лице на едната договаряща държава за извършвана работа в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в първата държава:

                а) доход на лице, намиращо се в другата договаряща държава по покана на държавен орган или учреждение, учебна или научноизследователска институция на тази договаряща държава за преподаване, за провеждане на научни изследвания или за участие в научни, технически или професионални конференции или за осъществяване на междуправителствени програми за сътрудничество, ако възнагражденията са платени за преподаването, провеждането на научни изследвания, участието в такива конференции или за осъществяването на програмите за сътрудничество.  Това не се отнася за случаите, когато преподаването, провеждането на научни изследвания или участието в конференции служи на личните интереси на местното лице на първата договаряща държава;

                б) пенсии и други подобни възнаграждения;

                в) възнаграждения за извършваната работа в транспортни средства, използувани за международни превози;

                г) възнаграждения, изплащани от местно лице на едната договаряща държава на персонала, ангажиран в експлоатацията на кораби и самолети, които това местно лице използува за извършвания от него международен превоз.


Член 8

Dивиденти

         (1) Дивиденти, които едно юридическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава заплаща на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат само в тази друга държава.

         (2) Терминът "дивиденти" означава приходи от акции или други приходи, които съгласно националното законодателство на договарящата държава са приравнени с приходите от акции.

         (3) Алинея 1 не се прилага, когато местното лице на едната договаряща държава упражнява в другата договаряща държава, в която юридическото лице, плащащо дивидентите, е местно лице, стопанска дейност чрез намиращо се там място на стопанска дейност и участието, за което се изплащат дивидентите, принадлежи действително на това място на стопанска дейност.  В такъв случай се прилага чл. 4.


Член 9

Лихви

         (1) Лихви, които произхождат от едната договаряща държава и се заплащат на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат само в другата държава.

         (2) Алинея 1 не се прилага, когато местното лице на едната договаряща държава упражнява стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност, и вземането, за което се заплащат лихвите, действително принадлежи на това място на стопанска дейност.  В такъв случай се прилага чл. 4.


Член 10

Доходи от авторски права и лицензии

         (1) Доходи от авторски права и лицензии, които произхождат от едната от договарящите държави и се плащат на местни лица на другата договаряща държава, подлежат на облагане само в тази друга държава.

         (2) Изразът "доходи от авторски права и лицензии" означава всички суми, които се заплащат за продажбата, използуването или за правото на използуване на:

                а) авторски права върху произведения на науката, литературата и изкуството;

                б) изобретения (защитени с патенти или авторски свидетелства) и рационализаторски предложения;

                в) индустриални и общополезни образци;

                г) фабрични марки;

                д) фирмени наименования;

                е) машинни програми;

                ж) ленти за производство на грамофонни плочи и други артикули за възпроизводство на звук;

                з) грамофонни плочи, магнетофонни ленти и филми, които се използуват за радиопредавания, както и за кино и телевизия;

                и) промишлен опит и знания (ноу-хау).

         (3) Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на доходи от:

                а) продажбата, използуването или правото за използуване на отделни екземпляри на промишлено, търговско или научно оборудване или на други научни или технически средства, както и от извършени технически услуги, ако тези доходи са свързани с предвидените в този член продажби, използуване или предоставяне правото на използуване;

                б) производството на звукозаписи върху грамофонни плочи, магнетофонни ленти и други предмети за възпроизвеждане на звук.

         (4) Алинея 1 не се прилага, когато местно лице на едната договаряща държава упражнява в другата договаряща държава, от която произхождат сумите, стопанска дейност чрез разположено там място на стопанска дейност, и правата или имуществата, за които се заплащат лицензионните такси, действително принадлежат на това място на стопанска дейност.  В такъв случай се прилага чл. 4.


Член 11

Хонорари

         (1) Доходи, които местно лице на една договаряща държава получава от свободна професия или от друга самостоятелна дейност, могат да се облагат с данък само в тази държава.

         (2) Изразът "свободна професия" включва по-специално самостоятелно упражнявана научна, литературна, художествено-артистична, възпитателна или преподавателска дейност, както и самостоятелна дейност на лекари, зъболекари, адвокати, инженери, архитекти, членове на контролни и управителни съвети и експерт-счетоводители.


Член 12

Дейци на изкуството и спортисти

         Независимо от членове 7 и 11 могат да се облагат в другата държава доходи, които получава едно местно лице на едната договаряща държава като деец на изкуството, като например деец на сценичното, филмовото, радио- и телевизионното изкуство, а също като музикант или като спортист от упражнявана лично от него дейност в другата договаряща държава.


Член 13

Студенти

         (1) Възнаграждения на един студент или обучаващ се практикант, който е местно лице на едната договаряща държава, а престоява в другата договаряща държава само с цел следване или обучение, не подлежат на облагане в тази друга държава, ако произхождат от източници, които се намират извън тази държава.

         (2) Възнаграждения, които получава един студент или обучаващ се практикант, местно лице на една от договарящите държави, за извършвана в другата договаряща държава работа за придобиване на практически опит за период, непревишаващ 183 дни от съответната година, не се облагат в тази друга държава.


Член 14

Доходи от недвижимо имущество

         (1) Доходи, които получава едно местно лице на едната договаряща държава от намиращо се в другата държава недвижимо имущество, могат да се облагат в тази договаряща държава.

         (2) Изразът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира имуществото.


Член 15

         (1) Печалби, които едно местно лице на едната договаряща държава получава от продажбата на недвижимо имущество, което се намира в другата договаряща държава, могат да се облагат в другата държава.

         (2) Печалби от продажбата на движимо имущество, което представлява имущество на място от стопанска дейност, каквото има едно местно лице на едната договаряща държава в другата договаряща държава, включително такива печалби, които се реализират при продажбата на такова място на стопанска дейност, могат да се облагат в другата държава.

         (3) Печалби от продажбата на кораби или самолети, използувани в международния транспорт, и от движимо имущество, служещо за експлоатацията на тези кораби или самолети, могат да се облагат само в договарящата държава, в която лицето, на което принадлежи корабоплавателното или въздухоплавателното предприятие, се счита местно лице.

         (4) Печалби от продажбата на непосочено в алинеи 1, 2 и 3 имущество могат да се облагат само в договарящата държава, в която продавачът е местно лице.


Член 16

Други доходи

         Доходи на местно лице на едната договаряща държава, които не се уреждат в предходните членове, могат без оглед на произхода им да се облагат само в тази държава.


Член 17

Имущество

         (1) Недвижимо имущество, принадлежащо на местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага в другата държава.

         (2) Движимо имущество, числящо се към място на стопанска дейност, организирано от местно лице на едната договаряща държава в другата договаряща държава, може да се облага в другата държава.

         (3) Кораби и самолети, използувани в международния транспорт, както и движимо имущество, служещо за експлоатацията на тези кораби или самолети, могат да се облагат само в договарящата държава, в която лицето, на което принадлежи корабоплавателното или въздухоплавателното предприятие, е местно лице.

         (4) Всички други имуществени части на едно местно лице на едната договаряща държава могат да се облагат само в тази държава.


Член 18

Методи на освобождаване

         (1) Ако едно местно лице на едната договаряща държава получава доходи или има имущество и ако тези доходи или това имущество могат да се облагат с данък съгласно тази спогодба в другата договаряща държава, първата държава изключва тези доходи или това имущество от облагането с данък.

         (2) Доходи или имущества на местно лице на едната договаряща държава, които съгласно спогодбата следва да се изключат от облагане в тази държава, могат независимо от това да се включват в тази държава при определянето на данъка за останалите доходи или имущества на лицето.


Член 19

Равенство в третирането

         (1) Гражданите на едната договаряща държава и юридическите лица по смисъла на чл. 1 от спогодбата не бива да се подлагат в другата договаряща държава на данъчно облагане и свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от облагането и свързаните с него задължения, на които са подложени или могат да бъдат подложени гражданите на другата държава при същите условия.

         (2) Място на стопанска дейност, намиращо се в едната договаряща държава и принадлежащо на местно лице на другата договаряща държава, не бива да се подлага в първата държава на облагане, различно, по-високо или по-обременително от облагането, на което се подлагат разположени в първата държава места на стопанска дейност, организирани от лица, които са местни лица на трета държава.

         (3) Този член важи за данъци от всякакъв вид и наименование и извън изброените в чл. 2.


Член 20

Дипломатически и консулски служители

         Тази спогодба не засяга данъчните привилегии, полагащи се на членовете на дипломатическите и консулските представителства съгласно общите правила на международното право или въз основа на специални споразумения.


Член 21

Размяна на информация

         (1) Компетентните органи на договарящите държави разменят информации, които са необходими за изпълнението на тази спогодба относно данъците, за които се прилага спогодбата, доколкото това е допустимо съгласно вътрешнодържавното право на договарящите държави.  Така получените информации и материали следва да се считат поверителни и могат да се използуват само за целите на тази спогодба.

         (2) Алинея 1 не може да се тълкува по начин, който задължава едната договаряща държава:

                а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на едната или другата договаряща държава;

                б) да дава информации, които не могат да се набавят съгласно законите или по обичайния административен ред на едната или другата договаряща държава;

                в) да дава информации, които биха разкрили търговска, индустриална, промишлена или професионална тайна или процедура или даването на които противоречи на публичния ред ("ordre public").


Член 22

Уреждане на спорни въпроси

         (1) Ако едно местно лице на едната договаряща държава е на мнение, че мерките на едната договаряща държава или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до облагане, което не съответствува на тази спогодба, то може, независимо от предвидените съгласно вътрешнодържавното право на тези държави способи за обжалване, да отнесе случая до компетентната власт на договарящата държава, на която същото е местно лице. Ако компетентната власт счита възражението за основателно, тя ще положи усилия да уреди случая чрез договаряне с компетентната власт на другата договаряща държава така, че да се избегне облагане, несъответствуващо на спогодбата.

         (2) Ако между компетентните власти на договарящите държави се постигне съгласие, службата на държавата, в която облагането не е било в съответствие с тази спогодба, ще върне евентуално платени в повече суми, ще предостави полагащи се данъчни улеснения или ще изиска допълнително заплатени в по-малко суми.

         (3) Компетентните власти на договарящите държави ще положат усилия да отстранят трудностите и съмненията, които възникват при тълкуването или прилагането на тази спогодба по взаимно съгласие.  Те могат също съвместно да обсъдят как да се избягва двойното облагане в случаите, които не се разглеждат в спогодбата.


Член 23

Влизане в сила

         (1) Тази спогодба подлежи на ратифициране; ратификационните документи ще се разменят колкото е възможно най-скоро във Виена.

         (2) Тази спогодба влиза в сила на първото число на третия месец, следващ месеца, в който е станала размяната на ратификационните документи, и разпоредбите й се прилагат за всички данъци, които се събират за данъчните години, започващи след 31 декември на календарната година, в която е извършена размяната на ратификационните документи.


Член 24

Прекратяване на действието

Тази спогодба остава в сила дотогава, докогато бъде денонсирана от една от договарящите държави.  Всяка от договарящите държави може да денонсира спогодбата след изтичане на три години от деня на влизането й в сила писмено по дипломатически път не по-късно от шест месеца преди изтичане на всяка календарна година.  В такъв случай спогодбата ще се прилага за последен път по отношение на данъците и налозите, които се събират за календарната година, за която се извършва прекратяването.

         Съставена в София на 20 април 1983 г. в два екземпляра, всеки на български и немски език, като двата текста са еднакво валидни.





Свързани документи със СИДДО

-->