Йордан Костов Йордан Костов адвокат

Несеквестируемо имущество на длъжника

Публикувано на: 25.06.2014



Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права на длъжника. От тази дефиниция могат да се направят няколко извода:

  • Това е институт, който дава изключение от общото правило, формулирано в чл. 133 от ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетвоярване на кредиторите му.
  • Функциите на несеквестируемостта са изключително социални – да се осигури физическото оцеляване на длъжника, дефинирайки един праг на екзистенц-минимум.
  • Несеквестируемостта брани личната сфера на длъжника, давайки й предпочитание пред имуществените интереси на кредиторите.
  • Институтът на несеквестируемостта е израз на принципа на хуманизма, залегнал в основата на съвеременните правни системи.

Най-общо, несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи:

  • несеквестуруеми вземания;
  • несеквестируеми вещи.

Несеквестируемите вземания биват:

  • вземания по банкови сметки;
  • по трудови възнаграждения;
  • от пенсия;
  • от обезщетения по КТ и КСО;
  • социални помощи;
  • стипендии;
  • издръжка.

Съгласно ДОПК не подлежат на принудително изпълнение:

  • сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството
  • трудовото възнаграждение в размер до 250 лв.
  • обезщетението по трудово правоотношение до 250 лв.
  • пенсията до 250 лв.
  • стипендията до 250 лв.
  • обезщетенията по социалното осигуряване – в пълен размер
  • социалните помощи – в пълен размер
  • вземанията за издръжка – в пълен размер

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК не се допуска принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждедние или пенсия, чийто размер е под минималната работна заплата, и може да се удържа само:

  1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
  2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
  3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
  4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

Удържа се съответната част от възнаграждението, в зависимост от неговия размер и дали длъжникът има деца, които издържа. Тези стойности се определят, след като се приспаднат дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Ако длъжникът е осъден да заплаща издръжка, издръжката за текущия месец се удържа в пълен размер, а ако е за минал период – съобразно общите правила.

Налице е и уредба по специални закони. Така текстът на чл. 114а от Кодекса за социално осигуряване забранява налагането на запори по реда на ГПК и ДОПК върху обезщетения по този кодекс. Чл. 14 от Закона за социалните помощи не позволява запорирането на социалните помощи в пълен размер.

Несеквестируеми вещи

Следващата група имуществени права на длъжника, които законът брани, са несеквестируемите вещи. Несеквестируемите вещи могат да бъдат разделени на движими и на недвижими вещи. Съществуват редица специфики в зависимост от това дали производството е за събиране на публични вземания (по реда на ДОПК) или за събиране на частни вземания (по реда на ГПК). На първо място, това са движимите вещи, необходими за физическото оцеляване на длъжника. Това са:

  • необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец;
  • необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
  • машините, инструментите, пособията и книгите, необходими на длъжника, ако упражнява свободна професия или е занаятчия;
  • на следващо място това са домашните животни на длъжника: две глави работен добитък; една крава; пет глави дребен добитък; десет пчелни кошера; домашните птици; необходимата храна за изхранването им.
  • вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство:

  • 1. Дрехи и обувки:
    • по едно горно зимно и есенно палто
    • една шапка
    • два костюма
    • панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете
    • поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените (както виждате, законодателят е преценил, че минимум 4 рокли формират екзистенц-минимума на една жена)
    • работното облекло
    • употребяваните обувки и бельо
  • 2. Детски храни и принадлежности
  • 3. Легло и завивки
    • един креват;
    • една постелка, една зимна и една лятна завивка;
    • два ката спално бельо;
  • 4. Мебели:
    • един двукрилен гардероб;
    • един кухненски бюфет;
    • обикновените маси и столове
  • 5. Обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене.
  • 6. Домашни уреди:
    • необходимите уреди за отопление и една печка за готвене;
    • една пералня;
    • един хладилник – не трябва да се подвеждате от картинката на слайда, алкохолът не е сред жизненоважните субстанции, поради което същият е секвестируем.
  • 7. Телефон и радиоапарат (А смартфоните? Според мен смартфоните са секвестируеми).
  • 8. Лекарствата и изкуствените органи
  • 9. Учебните пособия, книгите и музикалните инструменти. Според едно решение на СГС в тази група се включва и персоналният компютър на ученика.
  • 10. Домашните любимци – няма дефиниция за тази особена група вещи.
  • 11. Семейните и личните ордени и отличия.

Несеквестируемо недвижимо имущество

Следващата голяма група несеквестируеми имуществени права са свързани с недвижимото имущество на длъжника. На първо място това са земите на земеделските производители: градини и лозя с площ до 5 дка, ниви или ливади с площ до 30 дка, мапините, и инвентара за обработката им. Несеквестируемата част в производството по ДОПК е значително занижена: до една четвърт от притежаваните земеделски земи, но не по-малко от 3 дка.

Единствено жилище

Последната група несеквестируеми вещи представлява единственото жилище на длъжника. Условие за възникване на несеквестируемостта е длъжникът и членовете на семейството му, с които живее заедно, да нямат друго жилище, независимо дали той самият дали живее в него.

В семейния кодекс липсва легална дефиниция на понятието „семейство”, но според дефиницията в Закона за семейни помощи за деца „семейството” включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и децата, които са навършилите пълнолетие, ако продължават да учат - до завършване на средното им образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.

Жилището от друга страна е дефинирано в ЗУТ и то представлява съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Законодателят определя, че само част от жилището на длъжника е секвестируема, и то ако тази част може да бъде обособена в самостоятелно жилище. За да се случи това, следва да се извърши процедура по преустройство на жилището по реда на ЗУТ. Тази процедура включва изготвяне на инвестиционен проект, издаване на разрешение за строеж и в крайна сметка – издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. На практика тази процедура е неприложима, тъй като ЗУТ допуска в нея да участва като страна единствено собственикът, т.е. длъжникът, който обаче рядко е заинтересован сам да инициира и движи процедурата.

За да може да се обособи архитектурно самостоятелно жилище, следва да са спазени редица изисквания:

  • - да притежава самостоятелен вход;
  • - да има поне едно жилищно помещение;
  • - да разполага с кухня или кухненски бокс;
  • - да разполага с баня-тоалетна;
  • - да има складово помещение;
  • - да има и определено паркомясто.

Жилищните нужди са дефинирани като площ в една наредба, съгласно която:

  • ако длъжникът е сам, нужната площ е 25 кв.м;
  • ако членовете на семейството са двама – 40 кв.м;
  • ако са трима – 55 кв.м;
  • ако са четирима – 70 кв.м;
  • ако са петима или повече – по 15 кв.м на човек.

При съпоставка с уредбата по ДОПК прави впечатление, че по ДОПК е „предоставена” доста по-голяма по размер несеквестируема площ на длъжника и членовете на семейството му – по 30 кв.м за всеки член.

Неприложимост на несеквестируемостта

Накрая следва да уточним, че несеквестируемостта невинаги е приложима като институт. Налице са случаи, които от житейска гледна точка налагат тя да отпадне по отношение на някои или всички имуществени права, в зависимост от характера на вземането на кредитора.

На първо място това се отнася за случаите, когато върху недвижимия имот е учредена ипотека – логично е кредиторът да очаква, че точно това имущество ще му послужи за удовлетворяване, дори и да е единствено жилище на длъжника. По същия начин стои въпросът, когато върху движима вещ или вземане е учреден залог.

С оглед социалната значимост на вземанията за издръжка и вземанията, произтичащи от непозволено увреждане (деликт), законодателят е предвидил, че и в този случай институтът на несеквестируемостта е неприложим. Интересите на непълнолетното дете, получаващо издръжка от своя родител, и на пострадалия от деликта са поставени над личните интереси на длъжника, касаещи неговия екзистенц-минимум.

Що се отнася до вземанията по финансови начети, това е текст, който е останал от стария ГПК от 1952г. и на практика в момента е приложим единствено за вземанията по начет, съставени от АДФИ.

В практиката съществува спор какви точно действия няма право да предприема съдебният изпълнител спрямо единственото жилище - възбрана, опис, публична продан? Гореспоменатото тълкувателно решение ще реши и този въпрос, уточнявайки, че е допустимо да се налага възбрана върху такова жилище, но не могат да се предприемат други действия. От друга страна ДОПК изрично забранява налагането на възбрана върху единственото жилище.

Как се осъществява защитата на длъжника

Защитата на длъжника срещу незаконосъобразни изпълнителни действия на съдебния, респ. публичния изпълнител, може да бъде упражнена по два начина:

  • чрез жалба, подадена в 7-дневен срок от извършване на действието или узнаването за него. Срокът е еднакъв и по двата процесуални закона – ГПК и ДОПК. Това е един доста кратък срок, изискващ бърза мобилизация на длъжника за защита на неговите права.
  • чрез иск за вреди.

Ако производствените действия се извършват от частен съдебен изпълнител – искът за вреди ще е директно срещу него, евентуално и срещу застрахователя му.

Ако се извършват обаче от държавен съдебен изпълнител (по ГПК) или от публичен изпълнител (по ДОПК), то искът трябва да се предяви по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Държавата в този случай има право да предяви регресен (обратен) иск срещу конкретния държавнен служител, който е причинил увреждането на длъжника.

Съдебният, респ. публичният изпълнител е длъжен служебно да следи дали са налице предпоставките за несеквестируемост, което съоветно вменява голяма отговорност на тези органи.



Коментари

  • Защо трябва да бъде защитаван толкова усърдно длъжника?
    А този който е вложил пари и време за да го осъди, да издаде изпълнителен лист и е положил адекватни усилия по законов път - той как да защити правата си?
    Как да си вземе дължимото?
  • Здравейте !
    Осъдена съм за неплатени сметки за вода от топлофикация
    и ми е наложена Възбрана върху собствено жилище от ЧСИ .
    Въпросът ми е законно ли е това при положение ,че става дума за единствено
    жилище или не , защото по горе прочетох ето това :
    В практиката съществува спор какви точно действия няма право да предприема съдебният изпълнител спрямо единственото жилище - възбрана, опис, публична продан? Гореспоменатото тълкувателно решение ще реши и този въпрос, уточнявайки, че е допустимо да се налага възбрана върху такова жилище, но не могат да се предприемат други действия. От друга страна ДОПК изрично забранява налагането на възбрана върху единственото жилище.
    Ако е възможно да получа някакъв отговор в крайна сметка думата изрично нищо ли не значи ?
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи с ДОПК

-->