Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Практика ВАС

Публикувано на: 14.07.2014



РЕШЕНИЕ № 1317 ОТ 30.01.2014 Г. ПО АДМ. Д. № 5145/2013 Г., І ОТД. НА ВАС


Чл. 195, ал. 1 ЗКПО


Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
БИСЕР ЦВЕТКОВ

при секретар Цветелина Дукова и с участието на прокурора Радка Петрова изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 5145/2013

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на на адв. Светлана Николова-Станчева, в качеството й на процесуален представител на Дъглас Уилям Джуел, управител на "Орфей Пропъртис" ЕООД, срещу решение № 395 от 15.02.2013 г. по адм. д. № 45 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 241103285 от 21.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1215 от 13.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега с наименование Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив) при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установен данък по чл. 195 от ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 59 893,22 лв., ведно с начислените лихви от 31 189,85 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, които съставляват отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендират се разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна в писмена защита, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Петя Гинина. Иска се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна.

Административният съд е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизионен акт № 241103285 от 21.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1215 от 13.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", в частта за допълнително установен данък по чл. 195 от ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 59 893,22 лв., ведно с начислените лихви в размер на 31 189,85 лв.

В ревизионното производство органът по приходите е установил, че на 15.08.2006 г. между "Орфей Пропъртис " ЕООД и "Про Инженеринг" ЛТД, с място на стопанска дейност Св. Винсент и Гренадини, е сключен договор с предмет - посредничество за подписване на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, притежавани от възложителя - апартаменти и паркинги, намиращи се в комплекс "Перлен хотел", курорт Пампорово, Община Смолян. На основание на този договор са били представени инвойс - фактури, издадени от "Про инженеринг" ООД, протоколи за извършена работа, и писмените обяснения от "Орфей Пропъртис" ЕООД. Според органа по приходите услугите, извършени от "Про инженеринг" ООД не са единствено комисионни услуги, предоставени във връзка с извършеното посредничество. Той е приел, че изпълнителят по представения договор осъществява и други функции, като се е позовал на т. 13 от договора, според която "Про инженеринг" ООД се е задължил да направи маркетингово проучване за своя сметка, реклама, както и да намери потенциални купувачи за недвижимите имоти - предмет на договора, а така също и да извършва оглед на недвижимите имоти. Такива услуги според органа по приходи са и задълженията на изпълнителя по договора по т. 16, а именно да организира предварителен и окончателен договор за недвижимите имоти, както и да посредничи в процеса на изпълнение задълженията на купувача, съгласно предварителния договор. Въз основа на анализа на събраните доказателства и с оглед липсата на такива, от които да е видно каква част от услугата представлява комисионна услуга и каква част е от консултантско естество, в ревизионния акт е прието, че начислените суми по договора от 15.08.2006 г. представляват "възнаграждения за технически услуги" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Начислените суми за 2007 г. и 2008 г., съответно в размер на 547 775,56 лв. и 51 156,69 лв., в полза на чуждестранно лице са за консултантски (маркетингови) услуги, определени в чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО и предвид на това, че доходите са от източник в страната и не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, на основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.

За да отхвърли жалбата на "Орфей Пропъртис" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административният съд е приел, че спорът между страните по делото се концентрира върху определяне на същността на сключения между "Орфей Пропъртис" ЕООД и "Про инженеринг" ЛТД договор в зависимост от уговорените права и задължения между страните, както и в зависимост от предоставените въз основа на това съглашение услуги. След анализ на същите, решаващият състав е преценил, че изпълнителят е поел задължение за предоставяне на технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, изразяващи се в консултации и маркетингово проучване, поради което и на основание чл. 195, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО платеното на "Про инженеринг" ЛТД възнаграждение следва да се обложи при източника и върху него се дължи данък в размера, определен в ревизионния акт.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, а по отношение на прилагане на материалноправните разпоредби намира следното:

Спорът по делото е правен и се свежда до определянето на естеството на услугите, за които е изплатено възнаграждението, във връзка с квалификацията им в оспорения ревизионен акт като "технически услуги" по смисъла на § 1 т. 9 от ДР на ЗКПО и съответно възникване на задължението за заплащане на еднократен данък при източника от жалбоподателя, на основание чл. 195, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО.

Основателен е доводът на касатора, че изводите на съда относно квалификацията на процесния договор е необоснован, като формиран в противоречие с обективираната обща воля на страните и съвкупния анализ на неговите клаузи. По смисъла на чл. 49 - чл. 51 от ТЗ посредническата услуга се извършва от посредник, който по занятие съдейства за сключване на сделки и има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговореното. Като поема задължение за посредничество, посредникът е длъжен да осъществи фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване на определена сделка между двама съконтрагенти, осъществяване на връзка между тях и извършване на подготвителни действия за сключване на договора чрез подпомагане на този основен процес съгласно указанията на основните страни по бъдещия договор. Посредникът не е страна по него, а задълженията му се изчерпват до свързването на страните, съпътствано от необходимите технически действия за осъществяването на определено правно отношение. Така изложеното относно правната природа на посредническата услуга безспорно се наблюдава и по отношение на процесния договор от 15.08.2006 г. В случая преценката на основанието и предмета на процесния договор в контекста на неговите клаузи, налага изводът, че същият следва да се квалифицира като споразумение за посредничество, по силата на което е възложено и поето задължение за осъществяване на типични посреднически действия - да се осъществява съдействие за сключване на сделки, като само при обективното им осъществяване се дължи и възнаграждение на посредника. Предметът на този договор е определен в раздел I от него и се изразява в това, изпълнителят да "посредничи за подписване на договор за покупко-продажба на недвижими имоти", които ще бъдат построени в комплекс "Перлен хотел". Това е същественият елемент от договора, престацията, която следва да бъде направена от "Про инженеринг" ЛТД. Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно уговорените допълнителни функции по т. 13 и т. 15 от договора, понеже те не притежават специфичните характеристики на консултантската или маркетингова дейност, а са част от необходимите и съпътстващи посредничеството действия. Тези функции се намират в раздел III "Права и задължения на изпълнителя", поради което същите не могат да се определят като самостоятелни услуги, предоставени от изпълнителя, а само като задължения на едната страна по договора. Общоизвестен факт е, че привличането на клиенти се извършва и чрез реклама, поради което и съдът намира, че предлагането на стоката чрез рекламни и маркетингови кампании не представлява "консултантска услуга", а е част от услугата по посредничество за свързване на две страни. Организирането на оглед на апартаментите (т. 15 от договора) също не представлява консултантска услуга, тъй като по съществото си то представлява запознаване със стоката на заинтересован клиент. Показването на стоката е част от процеса на свързване на две лица, понеже преди постигане на съгласие по съществените елементи на сделката и двете страни по нея трябва да са коректно информирани за вещта и нейните характеристики.

Освен това, настоящият касационен състав счита, че от данните по делото по никакъв начин не са установява изпълнение на облигационното отношение между страните в частта за предлагане на апартаментите чрез рекламни и маркетингови кампании и извършването на огледи на апартаментите, и затова е недоказано твърдението на органа по приходите, възприет и от съда, за заплащане на доход за извършена такава услуга. Допълнително следва да се посочи, че провеждането на маркетингово проучване от страна на изпълнителя "Про инженеринг" ЛТД, предвидено в т. 13 от договора, е за сметка на последния, поради което той не следва да получава възнаграждение за такава дейност. От изложеното следва да се направи изводът, че дейностите по т. 13 и т. 15 от договора не могат да се разглеждат като консултантски или технически услуги, нито като изготвяне и предоставяне на "маркетингово проучване", поради което при осъществена посредническа услуга заплатеното възнаграждение от местно юридическо лице на посредник - чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност на територията на България, не представлява възнаграждение за "технически услуги" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО и не се следва да се облага с данък при източника по силата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, поради което и решението в тази част следва да бъде отменено.

Не така стои въпросът относно данъчното задължение по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, възникнало за "Орфей Пропъртис" ЕООД във връзка с извършваната от "Про инженеринг" ЛТД дейност в изпълнение на т. 16 от договора, а именно извършване на "правно оформление" - съставяне и организиране на подписване на предварителни договори. Касаторът не спори, че тази дейност представлява консултантска услуга, чиито размер е установен от представения доклад за изплатени комисионни, поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По отношение на размера на дължимия данък следва да се възприеме заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според което за 2007 г. той е в размер на 2222,80 лв., а за 2008 г. - 158,42 лв., или общо за двете години - 2381,22 лв.

С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции по компенсация в размер на 200.00 лв.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 395 от 15.02.2013 г. по адм. д. № 45 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Орфей Пропъртис" ЕООД срещу ревизионен акт № 241103285 от 21.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта относно допълнително установен данък за 2007 г. и 2008 г. по чл. 195 от ЗКПО за разликата над 2 381,22 лв. до определения с ревизионния акт размер на данъка от 59 893,22 лв., заедно със съответните лихви, както и в частта за разноските, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 241103285 от 21.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1215 от 13.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установен данък за 2007 г. и 2008 г. по чл. 195 от ЗКПО за разликата над 2381,22 лв. до определения с ревизионния акт размер на данъка от 59 893,22 лв., заедно със съответните лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 395 от 15.02.2013 г. по адм. д. № 45 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив в останалата част.

ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив да заплати на "Орфей Пропъртис" ЕООД сумата 200.00 лв. съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



Коментари

Свързани документи със ЗКПО

-->