Tanq Ivanova Tanq Ivanova Потребител

Електронни кредитни известия



Здравейте,

Транспортна фирма извършва транспортни услуги в ЕС на ЛКВ Валтер. Сега получихме предложение от тяхна страна за потвърждение от нас да ни издават "електронни кредитни известия" (те така ги наричат в писмото) с които те реално да фактурират нашата услуга и не искат да им изпращаме нашите фактури. Трябва ли ние да прилагаме в случая чл. 79б от ППЗДДС и как точно се процедира?

1. В дневника за продажби кой документ трябва да включим - това което те ни издават или ние трябва да си издаваме фактура по бълг. законодателство и нея да включваме в дневника?


2. При това самофактуриране те трябва ли да продължат нашата номерация на фактурите, които сме издавали досега?


3. При една евентуална проверка от НАП ние, освен споразумението за самофактуриране, какво трябва да представим, за да докажем реално нашите приходи?





Отговори

  • Здравейте,

    Видно от изложената фактическа обстановка представляваното от Вас дружеството извършва транспортни услуги с получател дружество, регистрирано по ДДС, което е установено на територията на друга държава членка. А така също и че отговаряте на изскванията на чл.79б от ППЗДДС и който в случая следва да приложите. Съгласно чл. 22, ал.3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставката на услуга по транспорт на стоки, предоставени на данъчно задължено лице се определя по реда на чл.21, ал.2 от закона и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. на територията на другата държава членка. Документирането на тези доставки на услуги, в случаите когато фактурата или известието към фактура се издава от получателя, но от името и за сметка на доставчика (самофактуриране), следва да се извърши по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката съгласно чл. 79б, ал. 5 от ППЗДДС. Следователно и отговорите на поставените въпроси ще изглеждат по следния начин:

    1. По смисъла на чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона съдържат информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или правилника. Видно от цитираната разпоредба, за целите на отчитането и изпълнението на задълженията по ЗДДС, в отчетните регистри по чл.124 от закона, следва да се отразяват всички издадени (в т.ч. и издадените от наше име) и получени данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС. Доколкото документирането на доставките на транспортни услуги ще се извършва от получателя по доставката по реда на чл.79б от ППЗДДС, издадените документи няма да представляват данъчен документ по чл.112 от закона, издаден съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС, поради което отразяването им в дневникът за продажби не е задължително. От друга страна с оглед разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗДДС за Вас като регистрирано по ЗДДС лице, което извършва доставки на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка е налице задължение заедно със справка-декларацията по ЗДДС да подадете и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Съгласно чл.117, ал.4 от ППЗДДС VIES-декларацията се изготвя по образец на база обобщение на данните от отчетните регистри по чл.124, ал.1 от закона и съдържа данни за данъчните основи на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка. Предвид горното независимо, че фактурите и известията към фактури издадени по реда на чл.79б от ППЗДДС (техните фактури) не представляват данъчни документи по чл.112 от закона, издадени съобразно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС за целите на изготвянето и подаването на VIES-декларацията, същите следва да се отразят в колона 22 „ДО на доставки на услуги по чл.21, ал.2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка” в дневника за продажби за съответния период;

    2. В чл. 79б от ППЗДДС не съществува аналогична на разпоредбата на ал.12 от чл.79а от същия нормативен акт, в която се разглежда хипотезата, при която и двете страни участващи в самофактурирането са лица, установени на територията на страната, и с която се задължава доставчика да предостави диапазон от поредни номера за целите на самофактурирането. Така че в случая не следва да се придържаме към нашата номерация, а напротив, тъй както и всички останали реквизити на фактурите, така и номерацията им ще са подчинени на законодателството на страната членка, в която се намира получателя им;

    3. С изменението на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС се облекчават съществено условията, при които е възможно фактура от името и за сметка на доставчика да издаде получателят по доставката. Единствените изисквания, за да е възможно това, са наличие на предварително споразумение между двете страни и договорена процедура за приемане на фактурите от доставчика. Следва да се отбележи, че чл. 79б, ал. 8 от ППЗДДС изисква страните по предварителното споразумение при необходимост да могат да представят доказателства както за него, така и по отношение на процедурата за приемането на издадена фактура или известие към фактура от страна на доставчика. От практическа гледна точка можем да добавим, че за самата процедура е желателно предварително да се уточнят някой параметри, като например: фактурите да се изпращат и приемат чрез точно определена технология (електронен обмен на данни); издателя да изпраща фактурите само от определен имейл акаунт на точно определен имейл акаунт, предоставен от получателя; само конкретно определени лица от двете страни по доставката да могат да изпращат, съответно да приемат фактури; препоръчително е и получаването на автоматично съобщение за приемането на всяка фактура; а може да се уговори и изрично писмено потвърждение за получаването на всяка фактура и т.н. Предвид гореизложеното за дружеството не е налице задължение за уведомяване на компетентната ТД на НАП за наличие на предварително споразумение с другото дружество. По искане на органите по приходите при последващи производства по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обаче, двете страни трябва да са в състояние да докажат, че съществува такова предварително споразумение (тоест то да е сключено преди началото на самофактурирането. Тези изисквания целят да гарантират правната сигурност и отчитането на издадените, макар и от друго лице фактури от името и за сметка на доставчика.

    Чрез имплементирането от страната ни на Директива 201/45/ЕС от 13.07.2010 г., която въведе промени в Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за фактуриране доведе до изменения в ЗДДС и ППЗДДС. Въведените нови правила в действащата ни нормативна уредба, по повод на приложимото законодателство за документирането на доставките, не следва да доведат до смущения в бизнеса, а напротив те идват, за да узаконят вече утвърдени в практиката правила. Основна цел на тази уредба е да предотврати евентуални проблеми с трансграничните операции между страните членки.

    Поздрави,
    Николай Иванов
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи със ЗДДС

-->