Георги Иванов Георги Иванов Потребител

Изплащане на комисионна



Здравейте,
Имам онлайн магазин, в който продавам различни стоки. Физически лица рекламират моите стоки в сайтове като olx, базар и др. За всяка осъществена продажба от тях, аз искам да им изплащам комисионна (% от направената продажба). Знам, че това става с граждански договор, но има ли някаква друга форма на договор, която може да сключим? Ще съм благодарен, ако ми предоставите различни варианти.



Отговори

  • Здрваейте,

    Най-подходящата и висша форма на договаряне, за описаните от Вас отношения, ще откриете в глава двадесет и четвърта на Търговския закон (чл. 348-360 ТЗ) или т.нар. Комисионен договор. Страните по комисионния договор се наричат доверител (комитент) и комисионер. Най-често комисионерът е ангажиран или да закупи стока и да я достави на доверителя, или да продаде стока, собственост на доверителя.

    Комисионния договор е разновидност на договора за поръчка. Затова и за всички неуредени в Търговския закон отношения, можете да откриете разрешение в разпоредбите за договора за поръчка, уредени з Закона за задълженията и договорите (чл. 280-292 ЗЗД).

    Поздрави,
    Николай Иванов
  • Благодаря много за бързия и точен отговор.
    Само едно парченце от пъзела ми липсва, да кажем, че комисионера е продал стока за 1000лв и в догова е записано, че той трябва да получи 10% или 100 лева от комитента. Тези 100 лева, които комитента ще изплати на комисионера, комисионерът трябва ли да издаде фактура или др. документ? Не мога да разбера този приход на ф.л. не би ли следвало да му се плати данък?
  • Здравейте отново,

    Разбирам загрижеността Ви и с право се тревожите за плащането на данъка. Разбира се, че такъв е дължим върху всеки облагаем доход, в т.ч. и от комисионни, и то авансово – за всяко едно от първите три тримесечия на данъчната година.

    Първо следва да определим вида на дохода към датата на данъчното събитие. Доходите от комисионни следва да третираме като доходи от друга стопанска дейност и по конкретно като доходи от извънтрудови правоотношения. Което ни дава право на приспадане от облагаемата основа на 25 % нормативно признати разходи, тоест в конкретния случай, данъка ще се дължи не върху 100 лв., а върху 75 лв. А що се касае до данъчното събитие, то възниква по общия ред – на датата, на която услугата бъде извършена – или по-конкретно това ще е датата, на която възникнат условията да бъде признат прихода от услугата съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

    На втория етап следва да определим статута на лицата от двете страни на сделката. И тъй като във Вашето изложение не сте конкретизирали под каква точно форма извършвате дейността си (с онлайн магазина) като ФЛ (физическо лице) или като СОЛ (самоосигуряващо се лице), то следва да разгледаме всички възможни хипотези, а именно:

    1. ФЛ комитент >> плаща на >> ФЛ комисионер;
    2. СОЛ комитент >> плаща на >> ФЛ комисионер;
    3. ФЛ комитент >> плаща на >> СОЛ комисионер;
    4. СОЛ комитент >> плаща на >> СОЛ комисионер;

    Водещо за нас ще е качеството на лицето, получател на дохода, за да отговорим на въпроса какъв документ следва то да издаде за придобития доход и какъв данък дължи. В първия случай, ФЛ комисионер, съгласно чл.9 от ЗДДФЛ, след като не извършва продажбата на услугата си от търговски обект (§1 т.41 от ДР на ЗДДС), то за него ще отпадне ангажимента за издаването на касова бележка за придобития доход, но ще трябва да издаде документ отговарящ на изискванията на чл.7(1) от ЗСч. Първичен счетоводен документ, съдържащ най-малко следната информация: наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование, адрес и номер за идентификация (по чл. 84 от ДОПК) на издателя и получателя. Като тук наименованието на документа не е от значение, може да се казва: сметка; разписка; фактура; квитанция и т.н. И в крайна сметка след като изтече тримесечието, в което дохода е придобит, ФЛ комисионер ще трябва да декларира и внесе дължимия данък в срок до края на месеца, следващ изтеклото тримесечие (без четвъртото за годината). Тук за ФЛ комисионер възниква и ангажимента за подаване на годишна данъчна декларация на основание чл.55 от ЗДДФЛ, с която окончателно се определя размер на дължимия годишен данък.

    Във втората хипотеза обаче, задължението на ФЛ комисионер за документирането на прихода, вече е вменено на СОЛ комитент – лицето, което изплаща дохода. И на основание чл.45(4) от ЗДДФЛ то ще следва да издаде за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка, които предоставя на лицето, придобило дохода. Тук се прехвърля и ангажимента по деклариране и внасяне на данъка, в срок, отново до края на месеца, следващ изтеклото тримесечие (без четвъртото за годината). Като за ФЛ комисионер отново остава и ангажимента за подаване на годишна данъчна декларация на основание чл.55 от ЗДДФЛ, за годишното изравняване на дължимия данък.

    В последните две хипотези на комисионната сделка водещо е качеството на придобиващото дохода лице – СОЛ комисионер. И както самото му име ни подсказва, то само за себе си ще има ангажимента за внасяне, както на дължимите осигурителни вноски, така и на съответния данък. Единствения му ангажимент към платеца на дохода се изчерпва с попълването на една декларация на основание 43(5) от ЗДДФЛ, с която да декларира пред него, че към датата на изплащането е самоосигуряващо се лице. И тук за СОЛ комисионер възникват ангажименти за авансовото внасяне и деклариране на данъка, както за тримесечното, така и за годишното деклариране и изравняване на данъка.

    В крайна сметка следва да обобщим, че и в четирите хипотези не ще има задължение за доставчиците на услугата да документират услугата с издаването на фактура. Това ще е така до момента, до който са нерегистрирани по ЗДДС физически лица и в случаите, когато са издали документ сметка за изплатени суми или документ по чл.9 от ЗДДФЛ. А от момента, в който се регистрират по ЗДДС тази им привилегия ще отпадне и следва да започнат да документират извършваните от тях доставки посредстваом издаването на фактура съгласно изискванията на ЗДДС.

    NB! В разгледаните хипотези е изключен осигурителния ефект, за да не усложняваме казуса, тъй като спецификите нарастват, но в повечето случай такива осигуровки ще има. Характерното тук е, че при определянето размера на данъка, данъчната основа се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.


    Поздрави,
    Николай Иванов
  • "В разгледаните хипотези е изключен осигурителния ефект, за да не усложняваме казуса, тъй като спецификите нарастват, но в повечето случай такива осигуровки ще има."
    Реално, пак ще трябва да има граждански договор, когато взаимоотношенията са м/у ЮЛ комитент и ФЛ комисионер?
  • Да, така е!

    Препоръчително е не само в тази, но и при всички останали хипотези, да скрепите договорката си с добре издържан писмен договор, по известен като граждански договор.

    А предпоставката за изискуемост на осигурителни вноски е извършването на трудова дейност. Като лицата извършващи такава и подлежащи на различните видове осигурявания са изчерпателно изброени в чл.4 на КСО (където в ал.3, т.5 и 6 са и гражданските договори).

    Поздрави,
    Николай Иванов
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->