Отчитане на Брак на Активи

Публикувано на: 26.01.2011





Разяснение изх. № 2-1113 от 16.06.2010 г. на НАП


Относно: Счетоводното Отчитане на Брак на Активи Съгласно ЗДДС и ЗКПО



Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция "ОУИ" гр. … с вх. № …………/ ……… 06.2010 г. сте изложили следната фактическа обстановка:


Издавате вестник, ежедневник. Дейността Ви се състои в извършване на предпечатната подготовка. Производственият процес, свързан с отпечатването на ежедневника се извършва от външна фирма, доставчик на услугата. С фирмите разпространители се разчитате ежемесечно, като им фактурирате само продадените количества вестници. За непродадените издания съставяте протокол, по който начислявате ДДС, тъй като при тяхното отпечатване сте ползвали данъчен кредит. Старите, непродаваеми, вестници продавате на фирма, регистрирана по ЗДДС, която изкупува отпадъци на килограм. За целта издавате фактура с нулева ставка.


Стойността на начисленият по протокола ДДС за месеца отразявате като счетоводен разход. С неговата сума в годишен размер, преобразувате счетоводния финансов резултат по годишна данъчна декларация в посока на увеличение.

Във връзка с изложеното, поставяте следните въпроси:

1. Това ли е правилният начин на работа.

2. Правилно ли е да се позовавате на чл. 80, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС при отчитане продажбата на вестници и връщане на непродадените количества и да невнасяте ДДС за непродадените издания.

3. Правилно ли в края на годината се позовавате на чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗКПО и не преобразувате годишния резултат със стойността на върнатите вестници.


         Предвид горната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС урежда, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

По смисъла на ал. 4 от същия член, корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

От текста на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е видно, че законодателят изисква корекция на данъчния кредит при изрично изброени действия, предприети от страна на данъчно задълженото лице, а именно:унищожаване, установяване на липса, бракуване или промяна на предназначението на стоките, след която промяна, тези стоки ще се използват за доставки, за които за лицето няма да възниква право на приспадане на данъчен кредит.


В запитването Ви не сте посочили на основание на кое от горните действия извършвате начисляване на ДДС /възстановяване на данъчен кредит/ върху стойността на непродадените печатни издания.

Ще се спрем по-подробно на уточняването на този момент, тъй като това има важно значение от гледна точка на счетоводното отразяване и съответното данъчно третиране съобразно изискванията на ЗКПО и ЗДДС.

Продажбата на стари вестници под формата на хартия на килограм не е действие по унищожаване или по установяване на липса.

По смисъла на цитирана разпоредба, промяна на предназначението е налице, когато лицето е ползвало данъчен кредит за стоките при придобиване им т.е. за целите на извършваните от него облагаеми доставки, а в един по-късен момент, след промяна на предназначението им, започва да ползва същите стоки за извършване на доставки, за които не възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

Стоката вестник не е сменила предназначението си, превръщайки се в стока хартия. С новият продукт извършвате последваща доставка към фирмата за вторични суровини, която е облагаема доставка по см.на закона, макар и с обърнато начисляване.


В действащата нормативна уредба няма легално определение на понятието "брак на активи".

Активите в едно предприятие, в т.ч. материалните запаси и стоките, в определен момент могат да станат ненужни или неизползваеми. В такива случаи предприятието се освобождава от тях като отписването се отразява по различен начин, в зависимост от причините за освобождаването. Условията за отписване обикновено са: бракуване, липси, продажба, погиване при стихийно бедствие, принудително отнемане, дарение, прехвърляне на предприятие, промяна в стойностния праг на същественост.

Бракуването на активи е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието активи, които се обявяват за негодни, тъй като не могат да се използват по предназначението, за което са създаден и да носят икономическа изгода.

Макар и да не сте го изразили в запитването си, от гледна точка на счетоводното и данъчно законодателство, действието по третиране на непродадените вестниците като отпадъчен продукт - хартия и продажбата им не на бройка по тяхната продажна цена, а на килограм, на предприятие за вторични цени, има характера на действие по бракуване.

Печатните изделия имат определен срок на максимална ефективност, след който те не носят на своите създатели очакваната икономическа изгода. Нереализираните вестници продавате в качеството им на брак /отпадък/ на лицензирани фирми за вторични суровини.

В случаите на бракуване, т.е. на изваждане от употреба на активи, поради тяхната ненужност и липса на икономическа изгода от използването им, чл. 79, ал. 3 от ЗДДС изисква начисляване и дължимост на данъка до размера на ползвания данъчен кредит.

Законът е предвидил някои изключения от разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от закона. Съгласно разпоредбите на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, не се извършват корекции на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от същия закон:

- по т. 4 – в случаите на технологичен брак в допустимите норми, определен с технологичната документация за съответното производство или дейност;

- по т. 5 - в случаи на "брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт".

Видно от цитираните норми, корекция на ползвания данъчен кредит не се извършва само в случаите на технологичен брак или брак поради изтичане на годност/трайност, при наличие на документална обоснованост по надлежния ред.

Доколкото предприятието Ви не извършва производствена дейност, вестниците, продадени като вторични суровини, не могат да се третират като технологичен брак, тъй като такъв се реализира при производството на некачествена продукция, вследствие особености на самия технологичен процес.

Доколкото обхватът на Вашата дейност включва и действия по транспортиране и разпространение на вестника, то технологичен брак /физически повредени издания, негодни за продажба/ по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 4 от ЗДДС може да определяте само във връзка с тези дейности. Относно размера на технологичния брак законът изисква той да е в допустимите норми, т.е. в обичайните за бранша норми. За целта е необходимо да разполагате с технологична документация, доказваща размера на този вид брак.

Текстът на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, като основание за неизвършване на корекция на ползвания данъчен кредит за продадените на килограм вестници, изисква срокът на годност/трайност на печатните издания да е установен с правна норма. При наличие на нормативен акт имате възможност да се възползвате от цитираното ограничение за корекция по реда на закона.

Следва да имате предвид, че продажбите на бракувани вестници като отпадък се облагат по реда на глава 19а от ЗДДС. За доставките по чл. 163а от закона, на основание чл. 82, ал. 5 от с.з., данъкът е изискуем от получателя, когато същият е регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по ЗДДС лице. В този случай, следва да издадете фактура, която да съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, в която като основание за неначисляване на данък се вписва текста "чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС".

Ако получателят на доставката по чл. 163а е нерегистрирано по ЗДДС лице, данъкът е изискуем от доставчика, когато същият е регистрирано по закона лице. В този случай, доставчикът следва да начисли данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.

Изключение от този принцип законът допуска в случаите и при условията, посочени в ал. 3 на чл. 28 от закона:

                      - т. 2 - технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;

                      - т. 3 - изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;

Видно от горните разпоредби, законодателят изисква установяването на предпоставките за бракуване да почива на обективни критерии: нормативен акт или фирмен стандарт.

Законът дава възможност, при липса на нормативен акт, данъчните субекти да прилагат фирмен стандарт, изготвен по надлежния ред, в който да бъдат детайлизирани допустимите норми на брак. В тежест на данъчно задължените лица е да могат да докажат обичайните размери на брак, предвид спецификата на съответната дейност, отраслови характеристики и вида на материалния запас. Разходите за бракувани материални запаси следва да са в разумни граници, т. е. да са определени така, че да не се допусне търговският риск, произтичащ от неточно планиране на обема на продажбите, от неправилно съхранение, пакетиране и транспортиране, да влияе върху размера на тези разходи.

В случай, че счетоводният разход за отписаните като отпадък вестници е обоснован по реда и в съответствие с горните разпоредби, то той ще бъде признат за данъчни цели. В противен случай, липсата на документална обоснованост ще бъде основание за непризнаването на този разход и коригиране с неговия размер на счетоводния финансов резултат в посока на увеличение по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 28, ал. 2 от с.з.

В ЗКПО е създадена специална разпоредба – чл. 28, ал. 4, която разглежда осчетоводения разход за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, от гледна точка на признатите за данъчни цели разходи при формиране на данъчния финансов резултат за облагане с корпоративен данък.

Текстът на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО гласи, че не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на активите, непризнати по реда на чл. 28, ал. 1 – 3. В конкретния случай, при счетоводен разход за ДДС, начислен съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС върху непризнат за целите на ЗКПО разход, поради това, че има характера на брак, който не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от с.з. /в конкретния случай/, то и разходът за ДДС не се признава за данъчни цели. С него се преобразува счетоводния финансов резултат по реда на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО.

Следва да имате предвид, че счетоводните операции, които предприятията отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законова норма в чл. 4, ал. 1, т. 5 от закона за счетоводството /ЗСч/. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното и представяне във формални актове.

При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от страна на органите по приходите от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.



Коментари

Свързани документи със ЗКПО

-->