ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Къде трябва да се плати ДДС, когато е закупен автомобил от доставчик в една държава членка на ЕС, но е транспортиран до местоназначението му при получателя в друга държава членка?
Фактическа Обстановка
Български гражданин купува автомобил в Германия, който скоро след това връща в България. Той плаща за автомобила 90 000 евро с ДДС. НАП приема, че е извършен ВОП на ново превозно средство и затова получателят трябва да плати ДДС. Дължимият данък е определен на основата на заплатените 90 000 евро на германското дружество. Гражданинът обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
при секретар В. К. и с участието на прокурора Л. А. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. Б., действащ като ЕТ "Георги Букурещлиев", гр. Пловдив, срещу решение № 1514/12.11.2010 г. по адм. д. № 794/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 160901331/10.02.2010 Г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 215/31.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - небосоновано и материалноправнонезаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел за установено, че с РА на жалбоподателя за данъчен период м.08.2007 г. законосъобразно е доначислен ДДС в размер на 35 204, 94 лв. и лихви за забава 11 777,84 лв. за осъществено вътреобщностно придобиване/ ВОП/ на ново превозно средство от нерегистрирано по ЗДДС лице по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС вр. § 1 т. 17 от ДР на ЗДДС. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят, който е нерегистрирано по ЗДДС лице към спорния данъчен период, е закупил в Германия автомобил марка "Мерцедес", модел "С 420 Лимузина" с фактура от 07.08.2007 г. на стойност 90 000 евро, от които данъчна основа 75630,25 евро и ДДС - 14 369,75 евро, издадена от "Даймлеркрайслер" АД, Щутгарт, регистрирано за целите на ЗДДС лице в Германия. Автомобилът е въведен на територията на България на 10.08.2007 г. и е регистриран в Пътна полициия на 22.08.2007 г. Автомобилът е деклариран като акцизна стока в Митница - гр. Пловидв. Същият отговаря на дефиницията за ново превозно средство - работен обем на двигателя 3997 куб. см. /над 48 куб.см./, мощност - 235 kw / над 7,2 kw/, първа регистрация в Германия -10.04.2007 г./ къмдатата на възникване на датнъчното събитие не са изминали повече от шест месеца от първата регистрация/.
Решението е правилно досежно преценката за наличие на ВОП на ново превозно средство и частично неправилно относно размера на данъчната основа и съответно размера на дължимия ДДС.
С придобиването в друга страна -членка на ЕС и въвеждането на новия автомобил на територията на България е извършен ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Тази правна норма е специална за извършен ВОП на ново превозно средства, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. В процесния случай автомобилът е закупен в държава-членка - Германия и е въведен на територията на друга държава-членка - България. Разпоредбата на чл. 168 ЗДДС също е специална, тъй като регламентира подаването на декларация от лицето, което извършва ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Посочената правна норма е в съответствие с общностното право и не прави разграничение кой е получателят по доставката, за когото възниква във всички случаи задължение да заплати ДДС. В решение от 18.11.2010 г.по преюдициално запитване по дело № С 84/09 г. на СЕС в Люксембург изрично е посочено, че при осъществено ВОП, каквото в настоящия случай е налице, ДДС се дължи в държавата по местоназначение на новото превозно средство. В същото решение съдът е разграничил от една страна в освобождаването на доставката, довела до вътреобщностно изпращане от държавата-членка, от която е започнало изпращането или превозът на стоките съчетано с правото на приспадане или възстановяване на платения по получени в тази държава-членка доставки ДДС, и от друга страна в облагане с ДДС на вътреобщностното придобиване в държавата-членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоките. Според СЕС целта на посочения механизъм е да гарантира ясното разграничение между данъчните правомощия на държавите членки. В т. 28 от решение по дело С - 84/09 г. се приема, че "...вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното й придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция". Именно освобождаването на вътреобщностната доставка, съответстваща на вътреобщностното придобиване, позволява да се избегне двойното данъчно облагане. В този смисъл е цитираната по-горе разпоредба на чл. 168 ЗДДС. Във връзка с посочените по-горе мотиви на СЕС в Люксембург е разпоредбата на чл. 138, параграф 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, в която е предвидено, че се освобождават от облагане с ДДС доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначението. За дружеството, издало фактурата за покупка на автомобила в Германия е била налице вътреобщностна доставка ( ВОД), поради което издадената фактура е следвало да бъде без дължим ДДС / в случай, че доставчикът е бил уведомен, че автомобилът ще бъде транспортиран за България/, който ДДС касаторът би могъл да претендира за връщане след като докаже, че със същия автомобил е извършено ВОП по смисъла на чл. 2, параграф 1, б. б) и Б. ii) от директивата 2006/112/ЕС, но не от българските данъчни власти. Няма възможност за приспадане на недължимо платен ДДС в друга страна - членка от дължимия ДДС за ВОП в държавата по местоназначението. Аналогията със самоначисляването и правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на регистрирани по ЗДДС лица не кореспондира с разпределението на данъчните правомощия между различните държави - членки на ЕС. Ирелевантно за облагането с ДДС е и дали получателят по ВОП придобива собствеността в СИО, тъй като ДДС не е данък върху собствеността на получената стока, а върху възмездна облагаема доставка с доставчик и получател.
