ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 2 ноември 2020 586 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Облагаема доставка ли е продажбата на имот от Едноличен търговец, ако имотът е бил използван изцяло като семейно жилище?

Фактическа Обстановка

Лице е регистрирано по ЗДДС по инициатива на НАП, защото данъчните приемат, че е извършило облагаеми сделки с оборот над 50 000 лв. В резултат му е начислен ДДС за извършени доставки. Те взимат предвид както доходите, които лицето е направило в рамките на дейността си като Едноличен търговец (в размер над 46 000 лв.), така и дохода от продажбата на идеална част от апартамент в режим на съпружеска имуществена общност от над 24 000 лв. Лицето обжалва ревизионния акт.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 109 думи;

ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕОДОРА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТОДОР ПЕТКОВ

БИСЕРКА ЦАНЕВА

при секретар и с участието на прокурора И. В. изслуша докладваното от съдията БИСЕРКА ЦАНЕВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от С. Б. Й. от град Пловдив, представляван от адв. Ценова и адв. Ботев срещу Решение № 1842 от 23.12.2010 г. постановено по адм. д. № 1888/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 160900489/21.07.2009 г., потвърден с Решение № 651/26.09.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения, поради които незаконосъобразно му е начислен ДДС, тъй като осъществените от него сделки с недвижими имоти през процесния период не представляват независима икономическа дейност. Навежда доводи, че решението е постановено изцяло в нарушение на материалния закон ЗДДС и правото на ЕС.. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не ангажира становище по жалбата

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е Ревизионен акт (РА) № 160900489/21.07.2009 г., потвърден с Решение № 651/26.09.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") гр. Пловдив при ЦУ на НАП., относно допълнително начислен ДДС в размер на 126 233,82 лв и прилежащи лихви за забава в размер на 42 941,61лева. При ревизията било установено, че за периода 15.05.2005 г. до 31.12.2008 г. С. Й. извършвал дейност като земеделски производител, патентна дейност като ЕТ, както и покупко- продажби на недвижими имоти- ниви, УПИ и апартаменти. Лицето не е било регистрирано по ЗДДС до 16.12.2008 г., когато с връчен на тази дата акт за регистрация по ЗДДС същият е регистриран по инициатива на органа по приходите въз основа на облагаем оборот, надвишаващ прага за задължителна регистрация. Считано от 26.01.2009 г. регистрацията е прекратена по инициатива на лицето, поради отпадане основанията за регистрация.

По съществото на спора първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на данъчните органи за наличие на основание за регистрация на задълженото лице по ЗДДС. Приел е, че за периода 2003-2008 г. С. Й. е извършил 750броя разпоредителни сделки с недвижими имоти, като на базата на това е приел за правилни изводите на органа по приходите, че лицето извършва независима икономическа дейност като физическо лице и е данъчно задължено по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗДДС(отм.) и чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., формирал е облагаем оборот по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС(отм.) от извършени облагаеми доставки за периода 01.05.2004 г.- 30.04.2005 г. в това число и като ЕТ. В тази връзка към 30.04.2005 г. облагаемият оборот за предходните 12 месеца е определен на 70 951,79лева, формиран от реализираните доходи на лицето като ЕТ размер на 46 401,79лева и реализирания доход от продажба на 1/2 идеална част от апартамент през м. 04.2005 г. в режим на СИО в размер на 24 550,00 лв. Съгласно изискванията на чл. 108 от ЗДДС(отм.) С. Й. е бил длъжен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.05.2005 г., но не го е направил, поради и което е бил регистриран по ЗДДС по инициатива на органа по приходите. В случая продажбата на апартамента СИО в качеството му на физическо лице е облагаеми доставки по смисъла на чл. 32 от ЗДДС(отм.) и попада в обхвата на понятието независима икономическа дейност, осъществяването на която обуславя качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС(отм.). Към тази дейност са включени и доставките на лицето в качеството му на ЕТ, както и последващите продажби на недвижими имоти- апартаменти и УПИ, както и покупко- продажбите на земеделски земи през периода 2004-2008 г., за които е приел, че са освободени доставки. Касае се за физическо лице- ЕТ, осъществяващо независима икономическа дейност и като такова, подлежащо на регистрация по ЗДДС, чрез вписване в специалния данъчен регистар по ЗДДС. След обстоен анализ на доказателствата, съдът е приел, че е налице независима икономическа дейност на жалбоподателя по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, тъй като са извършвани сделки- продажби на имоти от него и съпругата му системно, което според съда се установява от пердставените нотариални актове и доставките са облагаеми. Налице са повтарящи се действия, материализирани в няколко сделки с цел приход. Направил е тълкуване на нормата на чл. 3 от ЗДДС в смисъл, че за да бъде данъчно задължено едно лице е достатъчно да осъществява независима икономическа дейност и в резултат на всичко изложено е формирал общия извод, че в случая данъчно- задълженото лице е осъществявало такава дейност по занятие и не е възприел обратната теза на Йосифов. Приел е също за безспорно обстоятелството, че жалбоподателя е регистрирано по ЗДДС лице по инициатива на органа по приходите, считано от 16.12.2008 г. с данъчен акт връчен на тази дата, която е и датата на регистрация по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ЗДДС. Актът за регистрация не е обжалван в законоустановения срок, влязъл е в законна сила, поради и което въпросите във връзка с реализиране на облагаемия оборот по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС(отм.) и за дата на възникване на задължението за регистрация са разрешени с влязъл в сила административен акт, ползващ се със стабилитет. С оглед всичко изложено съдът е приел, че правилно и законосъобразно на осн.

скрито платено съдържание: 1805 думи;