ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Придобит ли е автомобил единствено с цел отдаването му под наем, ако отдаването е започнало значително дълго време след придобиването му?
Фактическа Обстановка
През август 2008 г. дружество придобива автомобил по ВОД. Приходните органи установяват, че то осчетоводява автомобила чак през януари 2013 г., без да начисли ДДС за него, и му определят задължение за данъка. Те не установяват дружеството да е използвало автомобила за дейността си в проверявания период. След края на ревизията в счетоводството на дружеството са включени фактури за отдаването му под наем, а ДДС за ВОП е начислен чак през март 2014 г., когато то приспада и данъчен кредит за него. Дружеството се позовава на правилото в ЗДДС, че когато се придобива лек автомобил единствено за да бъде отдаван под наем, може да се ползва данъчен кредит. Дружеството обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на втори март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на "Берман" ЕООД, гр. Бургас срещу решение № 137/21.01.2015 г. на Административен съд - Бургас (БАС) постановено по адм. д. № 632/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 021302335/16.12.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 49 от 24.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") Бургас при ЦУ на НАП.
Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че за него е съществувало право на приспадане данъчен кредит по процесната доставка като се възползва от изключенията предвидени в чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Твърди, че в хода на ревизионното производство са представени документи за отдаване под наем на процесния автомобил се, като фактурите са отразени в счетоводството на дружеството.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас, не изразява становище.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорения пред АС РА № 021302335/16.12.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 49 от 24.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, на "Берман" ЕООД са определени допълнителни публични задължения по ЗДДС за данъчен период 01.08.2012 г. - 31.08.2012 г. в размер на 13 495.23 лв. главница и 1 726.54 лв. лихви. Задълженията са установени на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 84, във вр. с чл. 63 ЗДДС в резултат на безспорно осъществено вътреобщностно придобиване ( ВОП) на лек автомобил.
Съдът е възприел констатацията на органа по приходите, че ревизираният субект - получател по ВОП, не е издал протокол съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, с който е следвало да начисли ДДС за осъществения ВОП по фактура № 08/1/610 от 02.08.2012 г., издадена от "PS KEZ-Verieb" GmbH Германия. Приел е, че след като протоколът не е издаден в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем и ревизираното дружество не е включило размера на този данък при определяне резултата за м. август 2012 г., то не е спазило изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което е намерил, че за осъществения ВОП правилно е начислен данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 84, във вр. с чл. 63 от ЗДДС, в размер на 13 495,23 лв. главница за данъчен период м. август 2012 г. Въз основа на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) е приел, че през ревизирания период 13.07.2012 г. - 31.05.2013 г. за автомобила не са осчетоводявани разходи за амортизации. Завеждането на автомобила в счетоводството на РЛ е осъществено през м.01.2013 г., но за този период не е начислен ДДС във връзка с ВОП. Дължимият за процесното ВОП данък е начислен през месец март 2014 г. В периода, обхванат от ревизията, експертизата не е установила използването на автомобила в осъществяваната от дружеството дейност. Едва от м. ноември 2013 г. в счетоводството на лицето са отразени фактури за отдаването му под наем на стойност 60 лв. с ДДС. Изложил е мотиви, че жалбоподателят не разполага с право на ДК съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и не е доказано изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, тъй като дружеството едва след съставянето на РД на 27.11.2013 г. е приело защитна теза и представило доказателства за отдаване на автомобила под наем, като първата фактура за това е издадена на 29.11.2013 г. Това поведение на лицето не сочело на намерение да се ползва автомобила единствено с цел отдаването му под наем, а на желание в хода на ревизионното производство да се осъществят факти, които способстват на придобиване на право на ДК постфактум с цял избягване на данъчно облагане по ЗДДС.
