Спогодба между Република България и Република Австрия за Избягване на Двойното Данъчно Облагане на Доходите и Имуществото
Република България и Република Австрия, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, се договориха както следва:
ГЛАВА I
Обхват на Спогодбата
Член 1
Обхват по Отношение на Лицата
Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази Спогодба се прилага за данъци върху дохода и имуществото, налагани от едната договаряща държава, нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина, по който се събират.
2. За данъци върху дохода и имуществото се считат всички данъци, наложени върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху елементи от дохода или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, както и данъците върху увеличената стойност на имуществото.
3. Съществуващите данъци за които се прилага Спогодбата са по специално:
а) в Австрия:
i. подоходния данък;
ii. корпоративния данък;
iii. поземления данък;
iv. данъка на предприятията в земеделското и горското стопанство;
v. данъка върху стойността на необработваните земи;
(по-нататък наричани “австрийски данък”).
б) в България:
i. данъка върху дохода на физическите лица;
ii. корпоративния подоходен данък;
iii. патентния данък;
iv. данъка върху недвижимото имущество.
(по-нататък наричани "български данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички идентични или подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на Спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в данъчните им закони.
ГЛАВА II
Определения
Член 3
Общи Определения
1. За целите на тази Спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът “Австрия” означава Република Австрия;
б) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалните води, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
в) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
г) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
д) терминът “предприятие” се отнася към осъществяването на всякаква стопанска дейност;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от местно лице на едната договаряща държава, освен когато корабът или самолетът се експлоатират единствено между места, намиращи се в другата договаряща държава;
з) терминът "компетентен орган" означава:
i. в Австрия, федералния министър на финансите или негов упълномощен представител;
ii. в България, министъра на финансите или негов упълномощен представител.
и) терминът "национално лице", по отношение на една от договарящите държави, означава:
i. всяко физическо лице, притежаващо гражданството на тази договаряща държава; и
ii. всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто статут се определя от действащото законодателството в тази договаряща държава;
к) терминът “стопанска дейност” означава осъществяването на професионални услуги и от други дейности с независим характер;
л) терминът “печалби от стопанска дейност” също включва доход от предоставянето на професионални услуги и от други дейности с независим характер.
2. При прилагането на разпоредбите на Спогодбата от едната договаряща държава, всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците обхванати от Спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.
Член 4
Местно Лице
1. За целите на тази Спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава", означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или имущество, разположено в нея.
2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1, едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена, или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1, лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса относно качеството му на местно лице чрез взаимно споразумение.
Член 5
Място на Стопанска Дейност
1. За целите на тази Спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представляват място на стопанска дейност само ако продължават повече от шест месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място единствено за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място само за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържане на определено място само за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 6, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място на стопанска дейност, съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.
ГЛАВА III
Облагане на Доходите
Член 6
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държавата, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Морски и речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие.
Член 7
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност, се допуска приспадане на разходите, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение; така приетия начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член.
5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази Спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Международен Транспорт
1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от експлоатация на морски кораби или самолети в международния транспорт се облагат само в тази държава.
2. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от експлоатация на речни кораби, оперирани в речния транспорт, се облагат само в тази договаряща държава.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
Член 9
Свързани Предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участвува пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансовите отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответната корекция на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази Спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.
Член 10
Дивиденти
1. Дивидентите, платени от дружество, местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това, такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава:
а) 0 процента от брутната сума на дивидентите, ако получателят е дружество (различно от гражданско дружество);
б) 5 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции, “жюисанс” акции или “жюисанс” права, минни акции, акции на учредител или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност разположено там и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7.
5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност, намиращо се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.
Член 11
Лихви
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това, тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2, лихвите посочени в ал. 1 се облагат с данък само в договарящата държава, на която получателят е местно лице, ако този получател е действителен притежател на лихвите и ако тези лихви са платени:
а) на правителството на Република Австрия или на правителството на Република България;
б) по заем от всякакъв вид, който е предоставен, обезпечен или гарантиран от Остерайхише Контролбанк АГ (Oesterreichische Kontrollbank AG) или всяка подобна българска институция за целите на насърчаване на износа;
в) във връзка с продажбата на кредит на всякакво промишлено, търговско или научно оборудване; или
г) по заем от какъвто и да е вид, предоставен от банка.
4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност, във връзка с което е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази Спогодба.
