Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Социалистическа Република Виетнам за Избягване на Двойното Данъчно Облагане на Доходите
Правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам, желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, се договориха, както следва:
Член 1
Обхват по Отношение на Лицата
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи се държави.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на всяка договаряща държава или на нейни органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.
2. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху отделни елементи на доходите, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество и данъците върху общата сума на надниците и заплатите, изплащани от предприятията.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по-конкретно:
а) за Социалистическа република Виетнам:
i. данъкът върху личния доход;
ii. данъкът върху печалбата; и
iii. данъкът върху внесената от чужбина печалба
(по-нататък наричани "виетнамски данък");
б) за Република България:
i. данъкът върху общия доход;
ii. данъкът върху печалбата
(по-нататък наричани "български данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички еднакви или подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите се държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.
Член 3
Общи Определения
1. За целите на тази спогодба, освен ако от съдържанието не следва друго:
а) терминът "Виетнам" означава Социалистическа република Виетнам; когато е употребен в географски смисъл, означава цялата нейна национална територия, включително териториалните води и всяко пространство отвъд и прилежащо към нейните териториални води, върху които Виетнам, в съответствие с виетнамското законодателство и съгласно международното право, има суверенни права за проучване и добиване на природни богатства от морското дъно и неговото подпочвено пространство, както и от прилежащите води;
б) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Виетнам според изискванията на контекста;
г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава юридическо лице или общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "граждани" означава:
i. всички физически лица, притежаващи гражданството на една от договарящите държави;
ii. всички юридически лица, граждански дружества или асоциации, чието правно положение се определя съгласно законодателството на всяка договаряща държава;
з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът или самолетът се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава; и
и) терминът "компетентен орган" означава:
i. по отношение на Виетнам - министъра на финансите или негов упълномощен представител;
ii. по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител.
2. При прилагането на спогодбата от всяка договаряща държава всеки термин, който не е определен, ще има значението, което му придава законодателството на съответната държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако от съдържанието не следва друго.
Член 4
Местно Лице
1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея на основание своето местожителство, местопребиваване, седалище, място на регистрация, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на облагане с данъци в тази държава единствено за доходи от източници в тази държава.
2. Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1
лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която е учредено.
Член 5
Място на Стопанска Дейност
1. За целите на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на предприятието.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница;
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера и всяко друго място за добиване на природни богатства;
ж) съоръжение или оборудване, използвано за проучване на природни богатства.
3. Терминът "място на стопанска дейност" обхваща също строителна площадка, строителен или монтажен обект или дейностите по надзор във връзка с тях, но само в случай, че такава площадка, обект или дейности продължават за период по-голям от 6 месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че изразът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране или излагане на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране или излагане;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържането на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържането на определено място изключително за дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържането на определено място изключително за осъществяване на всяко съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности при положение, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 7, действа в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава, това предприятие ще се счита, че има място на стопанска дейност в първата посочена държава по отношение всякакви дейности, които лицето упражнява за предприятието, ако това лице:
а) има и обичайно упражнява в тази държава правото да сключва договори от името на предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се упражняват чрез определена база, не биха направили тази определена база място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея; или
б) не притежава подобно право, но обичайно поддържа в първата посочена държава запаси от стоки, от които редовно извършва доставки или продажби на стоки от името на предприятието.
6. Независимо от предходните разпоредби на този член застрахователно предприятие на едната договаряща държава (с изключение на дейностите по презастраховане) ще се счита, че има място на стопанска дейност в другата договаряща държава, ако то събира застрахователни премии на територията на тази друга държава или застрахова рискове в нея чрез лице, различно от представител с независим статут, за когото се прилага ал. 7.
7. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут при условие, че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност. Независимо от това, когато дейностите на такъв представител са предназначени изцяло или почти изцяло за това предприятие, той няма да бъде считан за представител с независим статут по смисъла на тази алинея.
8. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не е основание да се счита което и да е от дружествата за място на стопанска дейност на другото.
Член 6
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитъка и оборудването, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсации за разработването или за предоставянето на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси; кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие, и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.
Член 7
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Независимо от това такова приспадане няма да се допуска по отношение на суми, ако има такива платени (освен при възстановяване на действителни разходи) от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някой от другите му офиси под формата на авторски и лицензионни възнаграждения, хонорари или други подобни плащания, срещу правото на използване на патенти или други права или под формата на комисиона за извършени специфични услуги или за управление, или, освен в случай на банкова дейност, под формата на лихви срещу предоставен заем на мястото на стопанска дейност. Също така няма да се вземат предвид при определяне печалбите на мястото на стопанска дейност начислените суми (различни от възстановяване на действителни разходи) от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някои от неговите офиси под формата на авторски и лицензионни възнаграждения, хонорари или други подобни плащания във връзка с използването на патенти или други права или под формата на комисиона за извършени специфични услуги или за управление, или, с изключение на банково предприятие, под формата на лихви във връзка с предоставен заем на седалището на предприятието или някой от неговите офиси.
4. Разпоредбите на този член няма да ограничават договарящата държава да прилага съответния си закон, който регламентира определянето на данъчното задължение на дадено лице, в случаите, когато информацията, с която разполага компетентният орган на тази държава, не е достатъчна за определяне на печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, при положение, че прилагането на такъв закон по отношение на информацията, която е на разположение на компетентния орган, не е в противоречие с принципите, съдържащи се в този член.
5. Ако в едната договаряща държава обичайно е възприето печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на общата печалба на предприятието между неговите отделни звена, то разпоредбата на ал. 2 не ограничава тази договаряща държава да определя облагаемата печалба съобразно така възприетия начин на разпределение. Все пак възприетият метод на разпределение следва да бъде такъв, че резултатът да е в съответствие със съдържащите се в този член принципи.
6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Международен Транспорт
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби или самолети в международния транспорт се облагат само в тази държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
Член 9
Свързани Предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава, и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава по свое усмотрение и след информиране на първата държава ще направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такова уточнение ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.
Член 10
Дивиденти
1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е и техен притежател, наложеният данък няма да надвишава 15 на сто от брутната сума на дивидентите.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права (с изключение на вземания за дълг), даващи право на участие в печалбите, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходите от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.
5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да облага с данък дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.
Член 11
Лихви
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят на лихвите е и техен притежател, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на лихвите.
Компетентните органи на договарящите се държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на правителството на другата договаряща държава или на техен законоустановен орган, или на Националната банка на тази друга държава, се освобождават от данъчно облагане в първата посочена договаряща държава.
4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и награди, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако получателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, неин орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са свързани с такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 12
Авторски, Лицензионни и Възнаграждения за Технически Услуги
1. Авторските, лицензионните и възнагражденията за технически услуги, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на
другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Такива авторски, лицензионни или възнаграждения за технически услуги обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги, така наложеният данък няма да надвишава 15 на сто от брутния размер на авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги.
3. Изразът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за предоставяне на правото за използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми, или магнетофонни записи за телевизионно или радиопредаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на, или за предоставяне на правото за използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
4. Изразът "възнаграждения за технически услуги", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид на лице, което не е в трудоводоговорни отношения с лицето, което извършва плащанията, за услуги от технически, управленски или консултантски характер, предоставени в договарящата държава, на която платецът е местно лице.
5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото, имуществото или договорът, във връзка с които се изплащат авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.
6. Авторските, лицензионните и възнагражденията за технически услуги се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските, лицензионните и възнагражденията за технически услуги, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за изплащане на авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги, и тези авторски, лицензионни или възнаграждения за технически услуги произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че тези авторски, лицензионни и възнаграждения за технически услуги възникват в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги, като се има предвид използването, правото, информацията или договорът, за които те са платени, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 13
Печалби от Прехвърляне на Имущество
1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне правото на собственост върху недвижимо имущество, посочено в чл. 6, могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се намира това имущество.
2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или от подобна определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
3. Печалбите от прехвърляне на кораби или самолети, използвани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, или на движимо имущество, предназначено за използването на такива кораби или самолети, се облагат само в тази държава.
4. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на дялово участие в дружество, активите на което се състоят изцяло или предимно от недвижимо имущество, разположено в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
5. Печалбите от прехвърляне на дялово участие в дружество, различно от посоченото в ал. 4, могат да се облагат с данък в договарящата държава, на която дружеството е местно лице.
6. Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2, 3, 4 и 5, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.
Член 14
Доходи от Независими Професионални и Други Лични Услуги
1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава освен при наличието на следните условия, при които тези доходи могат също да се облагат с данък и в другата договаряща държава:
а) ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност; в такъв случай само такава част от доходите може да се облага в тази друга държава, каквато е причислима към тази определена база; или
б) ако престоят му в другата договаряща държава е за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни през съответната данъчна година; в такъв случай само тази част от доходите му може да се облага с данък в тази друга държава, която произхожда от дейностите, извършени в тази държава.
2. Изразът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
