ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

чака актуализация 11 март 2020 428 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Необходимо ли е при договор за финансов лизинг лизингодателят да е придобил правото на собственост върху стоката, за да може да реализира облагаема доставка, предавайки я на лизингополучателя?

Фактическа Обстановка

При ревизия на Дружество 1, занимаващо се с търговия на зърно, фуражи и др., му е отказано право на приспадане на данъчен кредит по редица фактури от различни доставчици. Една от доставките е по договор за финансов лизинг, сключен с Дружество 2, за предоставяне на недвижим имот. За тази доставка са представени договор и приемно-предавателен протокол. След проверка се установява, че имотът не е собственост на Дружество 2, а е част от имуществото на трето дружество, обявено в несъстоятелност. Дружество 1 твърди, че договорът за продажба на недвижим имот, сключен с лице, което не е собственик, не е нищожен, поради което обжалва акта.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 84 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на девети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРУСЯ ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

СТЕФКА КЕМАЛОВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от "АПП Зоохранинвест" ЕООД, гр. Стара Загора срещу Решение № 1556 от 01.08.2016 г., постановено по адм. д. № 1253/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-1625-1300309-091-01/05.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 315 от 20.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда и на приходните органи не са подкрепени от относими доказателства. Намира, че не е съобразена доказателствената сила на представените документи, а формираните констатации противоречат на правилата на формалната логика. Сочи, че е установено реалното извършване на спорните доставки, като в подкрепа на тезите си излага конкретни и подробни доводи в жалбата. Претендира отмяна на съдебното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № № Р-1625-1300309-091-01/05.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 315 от 20.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "АПП Зоохранинвест" ЕООД, гр. Стара Загора е отказано признаване на право на данъчен кредит общо в размер на 633 544,98 лв., ведно с лихви за забава в размер на 114 908,05 лв., допълнително е начислен ДДС в общ размер на 235 693,50 лв., ведно с лихви за забава в размер на 30 990,34 лв., както и допълнително начислена лихва в общ размер на 17 532,24 лв.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на ревизираното лице е търговия на едро със зърно, семена и фуражи, осъществявана в собствени обекти. За данъчни периоди м. 07 и м. 09.2013 г. дружеството е декларирало ВОД към гръцкото дружество "Атомики Емпорики - Асенов Красимир Цветанов" по 13 бр. фактури на обща стойност 6 365 585,93 лв., с предмет "готова продукция, производство на дружеството /фуражни смески/". След анализ на представените инвойси, международни товарителници, удостоверение за валиден ДДС номер на получателя и документи за разплащане по банков път ревизиращите са приели, че те не доказват реалното извършване на фактурираните ВОД. В тази връзка са съобразили, че транспортът е за сметка на получателя, а при извършените проверки е констатирано, че едното от вписаните в товарителниците дружества- превозвачи не съществува, а едноличният собственик на другото е починал четири години преди изследваните данъчни периоди. Отчели са още, че съгласно получената информация от КАТ, единият от посочените в товарителниците автомобили е лек, а другият е предназначен за превоз на битум и не е използван за извършването на услуга по транспортирането на фуражи. Останалите превозни средства са цистерни и влекач. Съгласно предоставените сведения от гръцките данъчни органи, дружеството - получател е липсващ търговец, а собственик на капитала му е български гражданин. За 2013 г. гръцкото дружество е подало ДДС - декларация единствено за второто тримесечие и няколко VIES - декларации.

Анализирайки събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че верността на съдържанието на представените международни товарителници е опровергана, с оглед на което те не установяват транспортирането на стоката до територията на друга държава - членка. Преценил е, ревизираното дружество не е можело да не знае, че превоз на стоките не е извършен, поради което не би могло доставчикът да се определи като добросъвестен. Решаващият състав е обсъдил показанията на свидетеля С. Б., но не е кредитирал същите поради противоречието им с останалите относими доказателства. Той е ценил и заключението на експерта по проведената ССчЕ, съгласно което ревизираното дружество не е отчело транспортни разходи и други разноски във връзка със спорните ВОД. В обобщение е приел, че след като стоките са изписани като продадени в счетоводството на ревизираното дружество, то те са реализирани на вътрешния пазар. Осъществени са облагаеми доставки, за които е следвало да бъде начислен ДДС, с оглед на което е счел, че законосъобразно с РА е определен допълнително дължим ДДС в общ размер на 235 693,50 лв., ведно със следващите се лихви за забава.

За да откажат признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "МТ Комплект" ЕООД, с предмет на доставката - "слънчоглед", ревизиращите са се позовали на констатираните несъответствията в представените договор за продажба на зърно, приемо-предавателен протокол от 01.11.2012 г., приемна бележка № 35822/01.11.2012 г. и товарителница.

Първоинстанционният съд е анализирал събраните относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е приел, че те не кореспондират по между си. Счел е, че при неустановеност на възможността на прекия доставчик да съхранява стоката за периода от получаването й от предходния до предаването й на ревизираното лице, както и на мястото, на което е транслирано фактическото разпореждане върху слънчогледа, не може да се приеме, че спорната доставка е реално извършена. Този извод е обоснован и с обясненията, събрани от превозвача, посочен в товарителницата, който не е потвърдил осъществяването на транспорта.

скрито платено съдържание: 2246 думи;