ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Допустимо ли е да се приспадне ДДС по фактури за наем на сграда, ако тя е била в ремонт по време на отдаването ѝ?
Фактическа Обстановка
Дружество – наемател сключва договор за наем на жилищна сграда с дружество – наемодател. Наемателят плаща авансово наемите за целия срок на договора, a наемодателят му издава фактури за всеки отделен месец. В рамките на наемния период сградата е била ремонтирана в продължение на 3 години. При ревизия на наемателя данъчните установяват, че той не използва сградата, тъй като тя е в ремонт, и отказват да му признаят правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от наемодателя фактури. Дружеството обжалва акта на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
МАДЛЕН ПЕТРОВА
при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Амфин Европа" ЕАД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. М. П. срещу решение № 1404/24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2178/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000315007335-091-001/14.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП в частта, потвърдена с решение № 180/04.07.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Осми ноември" ООД и е определено задължение за ДДС, както следва за месец май 2015 г. в размер на 3 375 лв.; за месец юни 2015 г. - 675 лв.; за месец юли 2015 г. - 7 425 лв. или общо в размер на 11 475 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че доставките са реални и е получил договорените услуги - отдаване под наем на жилищна сграда по чл. 228 ЗЗД. Сочи, че след сключване на договора за наем наемодателят е започнал да изпълнява договорното си задължение за извършване на ремонт на жилищната сграда и затова е необоснован изводът на съда за изначална невъзможност да бъде реализиран сключения договор. Според касатора касае се за обичайна практика при сключване на дългосрочен договор за наем, наетият имот да бъде продължително ремонтиран, за да се пригоди за нуждите на наемателя. По повод позоваването в съдебното решение (а и в ревизионния акт) на чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС касационният жалбоподател счита, че в случая няма спор, че имотът се ползва от жалбоподателя само за офис и за преотдаване под наем. Счита, че ако ревизионният акт се потвърди ДДС ще бъде събран два пъти - веднъж от доставчика - наемодател, който е начислил и внесъл данъка в бюджета и веднъж от получателя - наемател с отказа от правото на данъчен кредит. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез депозирана от юриск. Коева молба я оспорва и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
