ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Допустимо ли е при регистрация по инициатива на данъчните с ревизионен акт да се разгледат задължения на данъчно задължено лице за периоди, които са извън обхвата на акта за регистрация?
Фактическа Обстановка
ЕТ, който не е регистриран за целите на ДДС, се занимава с ресторантьорска дейност и счетоводство. Назначена му е проверка, обхващаща периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2013 г. При проверката е установено, че ДЗЛ е преминало задължителния за регистрация по ЗДДС оборот още през юли 2012 г. Данъчните му издават и връчват акт за регистрация в края на август 2013 г. На 01.10.2013 г. е започнала ревизия спрямо ЕТ за периода от 01.07.2011 г. до 31.08.2013 г. Тя завършва с ревизионен акт, чрез който са му начислени задължения за ДДС. ЕТ оспорва ревизионния акт, твърдейки, че в случая срокът на ревизията трябва да съвпада със срока на проверката.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по касационна жалба на Е. П. З., действаща като ЕТ "Пекс-Екатерина Златева" гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. А. В., срещу Решение № 7329 от 01.12.2014 г. по адм. д. № 8546/2014 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, Първо отделение, 11 състав.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Излага съображения в подкрепа на касационните си оплаквания. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА, а евентуално - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Претендира направените по делото разноски.
Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Аврамова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 2101400909/28.04.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1315 от 24.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, с който са определени задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 40 589,43 лв. главница и 6378,76 лв. лихви за периоди м.01.07.2011 г.-31.08.2013 г.
Установено е от фактическа страна, че ревизионното производство е започнал със ЗВР от 01.10.2013 г. и е с обхват на ревизията задължения по ЗДДС за период 01.07.2011 г.-31.08.2011 г. Установено е, въз основа на представените от РЛ счетоводни документи - дневници, месечни отчети и разпечатки от ЕКАПФ, че за периода м.07.2011 г.-м.08.2011 г. РЛ е извършило доставки, с които е достигнало оборот в размерите над установения по чл. 96 ЗДД, поради което е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС от 01.09.2011 г. до 14.09.2011 г. Лицето не е сторило това, поради което и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4 ЗДДС с РА са определени задължения за данък /ДДС/ върху извършените от него облагаеми доставки в размер на 176 714,19 лв. за периода до 31.08.2013 г. /стр. 3 от РД/ и съответно е определен ДДС за внасяне в размер на 40 589,43 лв. и съответните лихви. Крайната дата е определена като дата на регистрацията по ЗДДС от органа по приходите по силата на влязъл в сила акт за регистрация от 31.07.2013 г. и предвид разпоредбата на чл. 103 ЗДДС, според която за дата на регистрацията по ЗДДС се счита датата на връчване на акта за регистрация /26.08.2013 г./
