ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 574 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Настъпва ли увеличение на счетоводния финансов резултат при апорт на капитал за учредяване на дружество?

Фактическа Обстановка

Дружество взема решение за учредяване на дъщерно дружество. За целта извършва непарична вноска, предназначена да формира капитала на новосъздаденото, като за това са използвани собствени ДМА с балансова стойност в размер на 3 470 997 лв. Преди извършване на апорта тези активи са оценени от вещи лица на стойност в размер на 29 803 754 лв. Дъщерното дружество е вписано в търговския регистър с капитал 29 803 754 лв. Дружеството – учредител отчита придобитите дялове от новосформираното на балансовата стойност на апортираните ДМА – 3 470 997 лв. След данъчна ревизия на Дружеството – учредител НАП увеличава счетоводния финансов резултат с разликата между стойността на апорта и балансовата стойност на отписаните активи. Издаден е ревизионен акт, отразяващ задължение за корпоративен данък, изчислен на базата на отчетеното увеличение. Дружеството обжалва актa и делото достига до ВАС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 87 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

при секретар и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "Динамо" АД гр. Сливен срещу решение № 2/04.01.2017 г. на Административен съд (АС) Бургас, постановено по адм. д. № 666/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-02002014002237-091-001/02.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 55/25.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") Бургас при ЦУ на НАП.

Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно развити съображения в подкрепа на касационните си оплаквания. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени РА като му присъди направените съдебни разноски.

Предмет на делото е и частна жалба на касатора, подадена срещу определение № 1703/10.10.2016 г. постановено по същото дело № 666/2016 г. по описа на АС Бургас. С обжалваното определение е отхвърлено искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт. Към частната жалба са представени писмени доказателства - постановления за налагане на обезпечителни мерки. Иска се отмяна на определението и постановяване вместо него на друго, с което да се допусне искането спиране на изпълнението на РА до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, чрез процесуалния представител юрск. Илиева - оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище и в становище по съществото на спора, изразено в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора за адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като на основание чл. 218 от АПК прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С оспорения РА на касатора са установени задължения за корпоративен данък (КД) за 2009 г. в размер на 2 604516,20 лв., в резултат на преобразуване на финансовия резултат /ФР/ на основание чл. 78 ЗКПО, както и за лихви.

Съдът е приел, че при РА е издаден при спазена форма, при наличие на времева, териториална и материална компетентност на приходните органи като в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тези изводи на съда са обосновани и законосъобразни.

Обратно на твърденията в касационната жалба РА е валиден акт, издаден от компетентни органи при условията на чл. 112 вр. с чл. 119 ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизията от 07.11.2014 г., както и последващите заповеди за спиране, възобновяване, удължаване на срокове в ревизионното производство, са издадени от надлежно оправомощени за това лица от компетентния за това териториален директор на ТД на НАП Бургас, съобразно седалището и данъчната регистрация на ревизираното лице. Компетентността на издателите на РД и РА е налице предвид изискванията на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ред. действаща след 01.01.2013 г.

Преценката на касационния съд относно наличието на достатъчно фактически и правни основания за издаване на ревизионния акт съвпада с тази на първоинстанционния съд - обжалваният административен акт не страда от порока "липса на мотиви". Изложените факти, обстоятелства, както и приложените нормативни разпоредби са ясни, коректно развити, кореспондират помежду си и дават възможност на адресата на акта да проведе и организира защитата си срещу него.

Не е допуснато нарушение на процесуалните правила и с удължаване на срока за извършване на ревизията, тъй като това е направено от компетентните приходни органи и в рамките на сроковете, уредени в разпоредбата на чл. 114 ДОПК. Спирането на ревизионното производство също е извършено от компетентен орган, съобщено е надлежно и актът, с който това е извършено е влязъл в сила като необжалван, поради което не подлежи на преценка за законосъобразност отделно или ведно с преценка законосъобразността на РА. Т. касае и наведените доводи за нищожност на заповедта за спиране доколкото инцидентен или косвен контрол на административни актове е недопустим в рамките на съдебен контрол за законосъобразност на друг акт - поради наличието на друг ред и възможност за защита чрез уредената в административния процес възможност за безсрочно оспорване валидността на акт, поради което разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК е неприложима субсидиарно на основание § 2 ДР ДОПК.

Неоснователно е и оплакването на касатора за незаконосъобразност на решението на АС Бургас предвид несъобразяване постановяването на РА в недопустимо ревизионно производство, проведено в противоречие с императивното правило на чл. 739 ТЗ - непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. В случая публичното вземане за корпоративен данък за 2009 г. и лихви, предмет на процесния РА, са установени едва след откриване и приключване на производството по несъстоятелност на дружеството /т.д. № 530/2009 г. на ОС Стара Загора/, т.е. установени са като вземания в един последващ момент. Производството по несъстоятелност е открито с решение от 22.07.2010 г., с начална дата на неплатежоспособност 01.01.2009 г., а с решение от 23.08.2013 г. е утвърден план за оздравяване и е прекратено производството по несъстоятелност. Изводът е, че не са били налице предпоставки за включване на вземането по реда на чл. 164 ДОПК. От друга страна, няма законова пречка за провеждане на ревизионното производство и установяване на публични данъчни задължения след приключване на производството по несъстоятелност и за периода, предхождащ този момент, стига това да се извърши в рамките на сроковете, предвидени в чл. 109 ДОПК. В случая не е налице колизия с разпоредбата на чл. 739 ТЗ и не налице погасяване на вземане, тъй като по време на висящото производство по несъстоятелност вземането, предмет на процесния РА, не е било установено по основание и размер. Установяването е станало след приключване на производството по несъстоятелност и в срока по чл. 109 ДОПК, т.е. ревизионното производство се явява допустимо проведено.

На следващо място касаторът оспорва обосноваността и съответствието с приложимите материалноправни разпоредби на изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на обжалвания ревизионен акт, по съществото на правния спор.

Предпоставка за правилното приложение на материалния закон е установяване и изясняване на фактическата обстановка, така че да кореспондира с обективно развилите се фактически и правни отношения. В случая тази фактическа обстановка не е била спорна и коректно е установена и интерпретирана от решаващия съд.

скрито платено съдържание: 2808 думи;