Директива за Командироването и Изпращането на Работници в ЕС - 96/71
(Директива 96/71/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно Командироването на Работници в Рамките на Предоставянето на Услуги)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 57, параграф 2, и член 66 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията (1),
като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б на Договора (3),
СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Директива 1996/71/ЕО
(1) като имат предвид, че съгласно член 3, буква в) от Договора премахването на пречките между държавите-членки за свободно движение на хора и услуги представлява една от целите на Общността;
(2) като имат предвид, че що се отнася до предоставянето на услуги, всяко ограничение, основано на националност или изисквания за пребиваване, са забранени съгласно Договора след края на преходния период;
(3) като имат предвид, че изграждането на вътрешния пазар предлага динамична среда за транснационалното предоставяне на услуги, което подтиква все повече предприятия временно да командироват работници зад граница, за да извършват работа на територията на държава-членка, която е различна от държавата, в която обикновено работят;
(4) като имат предвид, че предоставянето на услуги може да бъде под формата на извършване на работа от предприятие за своя сметка и под свое ръководство, или по силата на договор, сключен между това предприятие и страната, за която са предназначени услугите, или под формата на наемане на работници, които да се използват от предприятието в рамките на публичен или частен договор;
(5) като имат предвид, че подобно насърчаване на транснационалното предоставяне на услуги изисква атмосфера на лоялна конкуренция и мерки, гарантиращи правата на работещите;
(6) като имат предвид, че транснационализирането на трудовото правоотношение повдига проблеми, свързани с приложимото законодателството по отношение на трудовите правоотношения; като имат предвид, че е в интерес на страните да се определят реда и условията, които уреждат предвиденото трудово правоотношение;
(7) като имат предвид, че Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за определяне на приложимото право към договорните задължения (4), подписана от 12 държави-членки, влезе в сила на 1 април 1991 г. в по-голямата част от държавите-членки;
(8) като имат предвид, че член 3 от Конвенцията предвижда като общо правило свободен избор на приложимото законодателството, направен от страните; като имат предвид, че при отсъствието на избор, договорът следва да се урежда съгласно член 6, параграф 2 от законодателството на страната, в която работникът или служителят обикновено извършва работата си в изпълнение на договора, дори ако той временно е командирован в друга страна, или ако няма конкретна страна, в която работникът или служителят да извършва обикновено работата си — от законодателството на страната, в която се намира мястото на стопанска дейност на предприятието, което го е наело, освен ако от цялостните обстоятелства не произтича, че договорът е свързан по-тясно с друга страна, като в този случай договорът се урежда от законодателството на тази страна;
(9) като имат предвид, че съгласно член 6, параграф 1 от горепосочената конвенция изборът на законодателство, направен от страните, не може да има за резултат лишаването на работника или служителя от закрилата, която му се предоставя от задължителните разпоредби, които биха били приложими съгласно параграф 2 от посочения член при отсъствието на избор;
(10) като имат предвид, че член 7 от посочената конвенция определя, че при някои условия едновременно със законодателството, което е обявено за приложимо, е възможно да се приложат задължителни разпоредби на законодателството на друга страна, в частност законодателството на държавата-членка, на чиято територията временно е командирован работникът;
(11) като имат предвид, че съгласно принципа за предимство на правото на Общността, посочен в член 20, горепосочената конвенция не засяга прилагането на разпоредбите, които по отношение на конкретен въпрос определят правила за избор на законодателство относно договорните задължения и които се или ще се съдържат в актове на институции на Европейските общности или в хармонизираните национални закони в изпълнение на такива актове;
(12) като имат предвид, че правото на Общността не изключва държавите-членки да прилагат своето законодателство или колективните договори, сключени между социалните партньори по отношение на всяко лице, което е заето, дори и временно, на тяхна територия, макар неговият работодател да е установен в друга държава-членка; като имат предвид, че правото на Общността не забранява на държавите-членки да гарантират спазването на тези правила с подходящи средства;
(13) като имат предвид, че законодателствата на държавите-членки трябва да се координират, за да се определи ядро от задължителни правила за минимална закрила, която трябва да се спазват в приемащата държава от работодателите, които командироват работници за временно извършване на работа на територията на държавата-членка, в която се предоставят услугите; като имат предвид, че такава координация може да бъде постигната само от правото на Общността;
(14) като имат предвид, че „твърдото ядро“ от ясно определени защитни правила трябва да се спазва от доставчика на услугите, независимо от продължителността на командировката на работника;
(15) като имат предвид, че трябва да бъде регламентирано, че в някои ясно определени случаи на монтаж и/или инсталиране на стоки разпоредбите за минималните ставки на заплащане и минималния платен годишен отпуск няма да се прилагат;
(16) като имат предвид също така че трябва да съществува определена гъвкавост при прилагането на разпоредбите за минималните ставки на заплащане и минималната продължителност на годишния платен отпуск; като имат предвид, че когато продължителността на командировката не е по-голяма от един месец, държавите-членки могат, при определени условия, да дерогират разпоредбите относно минималните ставки на заплащане или да предвидят възможност за дерогиране чрез колективните договори; като имат предвид, че когато обемът на работата, която трябва да бъде извършена е незначителен, държавите-членки могат да дерогират разпоредбите относно минималните ставки на заплащане и минималната продължителност на годишния платен отпуск;
(17) като имат предвид, че задължителните действуващи правила за минимална закрила в приемащата държава не трябва да препятствуват прилагането на ред и условия за полагане на труд, които са по-благоприятни за работниците;
(18) като имат предвид, че трябва да се поддържа принципът, че предприятия, които са установени извън Общността, не трябва да получават по-благоприятно третиране, отколкото предприятията, установени в Общността;
(19) като имат предвид, без да се засягат разпоредбите на правото на Общността, че настоящата директива не предполага задължението да се даде юридическо признание на съществуването на предприятия за временна работа, нито засяга прилагането от държавите-членки на законодателството им относно наемането на работници и относно предприятията за временна работа по отношение на предприятия, които не са установени на тяхна територия, но които извършват дейност на нея в рамките на предоставянето на услуги;
(20) като имат предвид, че настоящата директива не засяга нито договорите, сключени от Общността с трети страни, нито законодателствата на държавите-членки относно достъпа до тяхната територия на доставчици на услуги от трети страни; като имат предвид, че тази директива не засяга националните законодателства относно влизането, пребиваването и достъпа до заетост на работници от трети страни;
(21) като имат предвид, че Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. относно прилагането на схеми за социално осигуряване за заети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се придвижват в Общността (5), определя разпоредбите, приложими за социалноосигурителните вноски и обезщетения;
(22) като имат предвид, че настоящата директива не засяга законодателството на държавите-членки относно колективните действия в защита на професионалните интереси;
(23) като имат предвид, че компетентните органи в различните държави-членки трябва да си сътрудничат помежду си при прилагането на настоящата директива; като имат предвид, че държавите-членки трябва да предвидят подходящи мерки в случай на неспазване на настоящата директива;
(24) като имат предвид, че е необходимо да се гарантира правилното прилагане на настоящата директива и за тази цел да се предвиди тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки;
(25) като имат предвид, че най-късно пет години след приемането на настоящата директива Комисията трябва да разгледа отново подробните правила за прилагане на настоящата директива с цел да предложи при необходимост изменения,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1 (зам. загл. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018)
Предмет и приложно поле
–1. (нов – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Настоящата директива осигурява закрила на командированите работници по време на тяхното командироване в контекста на свободното предоставяне на услуги, като установява задължителни разпоредби по отношение на условията на труд и защитата на здравето и безопасността на работниците, които трябва да бъдат спазвани.
–1а. (нов – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Настоящата директива не засяга по какъвто и да било начин упражняването на основни права, признати от държавите членки и на равнището на Съюза, включително правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия, обхванати от специфичните системи на колективни трудови правоотношения в държавите членки в съответствие с националното право и/или практика. Също така тя не засяга правото да се договарят, сключват и изпълняват колективни трудови договори или да се предприемат колективни действия в съответствие с националното право и/или практика.
1. Настоящата директива се прилага за предприятия, установени в държава-членка, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги командироват работници в съответствие с параграф 3 на територията на държава-членка.
2. Настоящата директива не се прилага спрямо предприятия от търговския флот по отношение на моряшкия състав.
3. Настоящата директива се прилага доколкото предприятията, посочени в параграф 1, предприемат една от следните транснационални мерки:
а) командироват работници на територията на държава-членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между командироващото предприятие, и страната, за която са предназначени услугите, действаща в тази държава-членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване; или
б) командироват работници в организация или предприятие, притежавано от групата на територията на държава-членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване; или
в) (зам. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) в качеството на предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност по наемане на работа, предлагат за наемане работник на предприятие ползвател, установено или извършващо дейност на територията на държава членка, при условие че съществува трудово правоотношение между предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа и работника за периода на командироване.
(нова – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Когато работник, нает от предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност по наемане на работа за работа в предприятие ползвател, както е посочено в буква в), трябва да работи в рамките на транснационалното предлагане на услуги по смисъла на буква а), б) или в) за предприятието ползвател на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която работникът обичайно работи за предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа, или за предприятието ползвател, работникът се счита за командирован на територията на тази държава членка от предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа, с които работникът е в трудово правоотношение. Предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа се счита за предприятие по смисъла на параграф 1 и спазва изцяло приложимите разпоредби на настоящата директива и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [*1](нова – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Предприятието ползвател уведомява предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа, които са наели работника, своевременно преди започването на работата, посочена във втора алинея.
[*1] Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 11).
4. Предприятията, установени в държави, които не са членки, не трябва да бъдат третирани по-благоприятно отколкото предприятия, установени в държава-членка.
Член 2
Определение
1. По смисъла на настоящата директива „командирован работник“ означава работник, който за ограничен период извършва работа на територията на държава-членка, която е различна от държавата-членка, в която той обичайно работи.
2. По смисъла на настоящата директива определението за работник е това, което се съдържа в законодателството на държавата-членка, на територията на която е командирован работникът.
Член 3
Условия за работа
1. (зам. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Държавите членки гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, които са командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, ред и условия на работа, включващи следните елементи, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата:
— от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или
— от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.
а) максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивката;
б) минимален платен годишен отпуск;
в) възнаграждение, включително ставки за извънреден труд; настоящата буква не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми;
г) условия за наемане на работници, в частност от предприятия за временна работа;
д) здраве, безопасност и хигиена на работното място;
е) защитни мерки по отношение на реда и условията на работа на бременни жени или кърмачки, деца и младежи;
ж) равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация;
з) условия за настаняване на работниците, предоставяно от работодателя на работници, изпратени извън обичайното място на работа;
и) добавки или възстановяване на разходи за покриване на пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи на работниците, изпратени далеч от дома по професионални причини;
Буква и) се прилага изключително за пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, направени от командировани работници, когато от тях се изисква да пътуват до и от обичайното им работно място в държавата членка, на чиято територия са командировани, или когато са временно изпратени от своя работодател от обичайното им място на работа на друго място на работа.
За целите на настоящата директива понятието „възнаграждение“ се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и означава всички съставни елементи на възнаграждението, които са задължителни по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби или на колективни трудови договори или арбитражни решения, които в тази държава членка са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.
Без да се засяга член 5 от Директива 2014/67/ЕС, държавите членки публикуват информацията за реда и условията на работа, в съответствие с националното право и/или практика, без ненужно забавяне и по прозрачен начин, на единния официален национален уебсайт, посочен в същия член, включително съставните елементи на възнаграждението, посочени в трета алинея от настоящия параграф и реда и условията на работа в съответствие с параграф 1а от настоящия член.
Държавите членки гарантират, че информацията, предоставяна на единния официален национален уебсайт, е точна и актуална. Комисията публикува на своя уебсайт адресите на единните официални национални уебсайтове.
Когато, в противоречие с Директива 2014/67/ЕС, в информацията на единния официален национален уебсайт не се посочва кои ред и условия на работа трябва да се прилагат, това обстоятелство се взема предвид, в съответствие с националното право и/или практика, при определяне на санкциите в случай на нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, доколкото е необходимо да се гарантира тяхната пропорционалност.
1а. (нов – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Когато действителната продължителност на дадено командироване надхвърля 12 месеца, държавите членки гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1, осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, в допълнение към реда и условията на работа, посочени в параграф 1 от настоящия член, всички приложими ред и условия на работа, които са установени в държавата членка, в която се извършва работата:
— от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или
— от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8.
Първа алинея от настоящия параграф не се прилага за следните елементи:
а) процедурите, формалностите и условията за сключването и прекратяването на трудовия договор, включително клаузите за неконкуриране;
б) допълнителните професионални пенсионни схеми.
Когато доставчикът на услуги предостави мотивирано уведомление, държавата членка, в която се предоставя услугата, удължава на 18 месеца периода, посочен в първа алинея.
Когато предприятие, посочено в член 1, параграф 1, заменя командирован работник с друг командирован работник, изпълняващ същата задача на същото място, продължителността на командироването за целите на настоящия параграф е общата продължителност на периодите на командироване на съответните отделни командировани работници.
Понятието „същата задача на същото място“, посочено в четвъртата алинея от настоящия параграф, се определя като се вземат предвид, наред с останалото, естеството на предоставяната услуга, извършваната работа и адресът(ите) на работното място.
1б. (нов – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Държавите членки предвиждат, че предприятията, посочени в член 1, параграф 3, буква в), гарантират на командированите работници реда и условията на работа, които се прилагат съгласно член 5 от Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [*2] към работниците, наети чрез агенции за временна заетост, установени в държавата членка, в която се извършва работата.
Предприятието ползвател уведомява предприятията, посочени в член 1, параграф 3, буква в), относно реда и условията на работа, които прилага по отношение на условията на труд и възнаграждението, в степента, изисквана по първа алинея от настоящия параграф.
[*2] Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 9)
2. В случай на първоначален монтаж и/или първоначално инсталиране на стоки, когато това е неразделна част от договор за доставка на стоки и е необходимо, за да се въведат доставените стоки в употреба и това се извършва от квалифицирани работници и/или специалисти на предприятието-доставчик, първата алинея на параграф 1, букви б) и в) не се прилага, ако продължителността на командироването не надвишава осем дни.
астоящата разпоредба не се прилага за дейности в областта на строителството, изброени в приложението.
3. Държавите-членки могат след консултации с работодателите и синдикатите, в съответствие с традициите и практиката във всяка държава-членка, да решат да не прилагат първата алинея на параграф 1, буква в) в случаите, посочени в член 1, параграф 3, букви а) и б), когато продължителността на командироването не надвишава един месец.
4. Държавите-членки могат, в съответствие с националното законодателство и/или практика да предвидят да бъдат направени изключения от първата алинея на параграф 1, буква в) в случаите, посочени в член 1, параграф 3, букви а) и б) и по решение на държава-членка по смисъла на параграф 3 на настоящия член, чрез колективен договор по смисъла на параграф 8 на настоящия член, относно една или повече области на дейност, когато продължителността на командироването не надвишава един месец.
5. Държавите-членки могат да предвидят да бъдат направени изключения от първата алинея на параграф 1, букви б) и в) в случаите, посочени в член 1, параграф 3, букви а) и б) на основание, че обемът на работата, която трябва да бъде извършена, е незначителен.
Държавите-членки, които се възползват от възможността, посочена в първия алинея на настоящия параграф, определят критериите, на които трябва да отговаря работата, която следва да бъде извършена, за да се разглежда като „незначителна“.
6. Продължителността на командироването се изчислява на основата на референтен период от една година от началото на командироването.
При изчисляването трябва да се отчетат всички предишни периоди, през които длъжността е бил заемана от командирован работник.
7. (зам. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Параграфи 1—6 не засягат прилагането на реда и условията на работа, които са по-благоприятни за работниците.
(попр. от 29.03.2019) Специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от възнаграждението, освен ако са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Без да се засяга параграф 1, първа алинея, буква и) работодателят възстановява на командированите работниците такива разходи в съответствие с националното право и/или практика, приложими към трудовото правоотношение.
Когато в реда и условията на работа, приложими за трудовото правоотношение, не се посочва дали и кои елементи на специфичната добавка, свързана с командироването, трябва да се изплатят като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването или които са част от възнаграждението, тогава цялата добавка се счита за платена като възстановяване на разходи.
8. „Колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими“ означава колективни трудови договори или арбитражни решения, които трябва да се спазват от всички предприятия в географския район и в рамките на съответната професия или отрасъл.
(зам. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) При отсъствие на или в допълнение към система за обявяване, че дадени колективни договори или арбитражни решения са общоприложими по смисъла на първа алинея, държавите членки, ако решат това, се основават на:
— колективни договори или арбитражни решения, които се прилагат общо по отношение на всички подобни предприятия в географския район и в съответната професия или промишлен отрасъл, и/или
— колективни договори, които са били сключени от най-представителните организации на социалните партньори на национално равнище и които се прилагат на цялата територия на държавата,
при условие че тяхното прилагане по отношение на предприятията, посочени в член 1, параграф 1, гарантира равно третиране на тези предприятия и другите предприятия, посочени в настоящата алинея, които се намират в подобно положение, по отношение на въпросите, изброени в първа алинея от параграф 1 от настоящия член, и когато е приложимо, по отношение на реда и условията на работа, които трябва да се гарантират на командированите работници в съответствие с параграф 1а от настоящия член.
(зам. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Счита се, че съществува равно третиране по смисъла на настоящия член, когато националните предприятия в подобно положение:
— на въпросното място или в съответния отрасъл имат същите задължения като предприятията, посочени в член 1, параграф 1, по отношение на въпросите, изброени в първа алинея от параграф 1 от настоящия член, и когато е приложимо, по отношение на реда и условията на работа, които трябва да се гарантират на командированите работници в съответствие с параграф 1а от настоящия член, и
— от тях се изисква да изпълняват такива задължения със същия резултат.
9. (зам. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Държавите членки могат да изискват от предприятията, посочени в член 1, параграф 1, да гарантират на работниците, посочени в член 1, параграф 3, буква в), други условия, които се прилагат за работниците, наети чрез агенции за временна заетост, в държавата членка, в която се извършва работата, в допълнение на реда и условията на работа, посочени в параграф 1б) от настоящия член.
10. (зам. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Настоящата директива не възпрепятства държавите членки, при спазване на Договорите, да прилагат по отношение на националните предприятия и на предприятията от други държави членки, на основата на равно третиране, реда и условията на работа по въпроси, различни от посочените в параграф 1, първа алинея, в случай на разпоредби, свързани с обществения ред.
Член 4
Сътрудничество в областта на информацията
1. За целите на прилагането на настоящата директива държавите-членки, в съответствие с националното законодателство и/или практика, определят едно или повече бюра за връзка или един или повече компетентни национални органи.
2. (зам. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018) Държавите членки предвиждат сътрудничество между компетентните органи и служби, включително държавни органи, които в съответствие с националното законодателство отговарят за контрола на реда и условията на работа, посочени в член 3, включително на равнището на Съюза. Това сътрудничество, в частност, включва отговори на мотивирани искания от страна на тези органи или служби за информация относно транснационалното наемане на работници и отстраняване на явни нарушения или възможни случаи на неправомерни действия, като например транснационални случаи на недеклариран труд и фиктивна самостоятелна заетост, свързани с командироването на работници. Когато компетентният орган или служба в държавата членка, от която е командирован работникът, не притежава информацията, поискана от компетентния орган или служба на държавата членка, на чиято територия работникът е командирован, той/тя изисква тази информация от други органи или служби в тази държава членка. В случай на продължително забавяне при предоставяне на такава информация на държавата членка, на чиято територия работникът е командирован, Комисията бива информирана за това и тя предприема подходящи мерки.
Комисията и публичните органи, посочени в първата алинея, си сътрудничат тясно, за да разглеждат всички затруднения, които могат да възникнат в резултат на прилагането на член 3, параграф 10.
Взаимната административна помощ се оказва безплатно.
3. Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да направи общодостъпна информацията за условията за наемане на работа, посочени в член 3.
4. Всяка държава-членка съобщава на другите държави-членки и на Комисията бюрата за връзка и/или компетентните органи, посочени в параграф 1.
Член 5 (зам. – Дир. 957/2018 от 18.06.2018, в сила от 29.07.2018)
Наблюдение, контрол и изпълнение
Държавата членка, на чиято територия работникът е командирован и държавата членка, от която е командирован работникът, са отговорни за осъществяването на наблюдението, контрола и изпълнението на задълженията, предвидени в настоящата директива и в Директива 2014/67/ЕС, и вземат съответните мерки в случай на неспазване на настоящата директива.
Държавите членки определят правила относно приложимите санкции при нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
По-специално, държавите членки гарантират, че работниците и/или техните представители разполагат с адекватни процедури за изпълнението на задълженията по настоящата директива.
Когато вследствие на цялостна оценка, извършена от държава членка съгласно член 4 от Директива 2014/67/ЕС, бъде установено, че дадено предприятие с цел злоупотреба или измама създава впечатление, че положението на даден работник попада в обхвата на настоящата директива, тази държава членка гарантира, че съответният работник се ползва от приложимото законодателство и практика.
Държавите членки гарантират, че настоящият член не излага съответния работник на по-неблагоприятни условия от условията, приложими за командированите работници.
Член 6
Приложимо право
За да се приложи правото на условията за наемане на работа, гарантирани в член 3, може да се започне съдебно производство в държавата-членка, на чиято територия работникът е или е бил командирован, без това да засяга, при необходимост, правото съгласно съществуващите международни конвенции относно приложимото право да се започне съдебно производство в друга държава.
Член 7
Прилагане
Държавите-членки приемат законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 16 декември 1999 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 8
Преразглеждане от Комисията
Най-късно до 16 декември 2001 г. Комисията преразглежда изпълнението на настоящата директива с цел да предложи на Съвета, където е уместно, необходимите изменения.
Член 9
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
ПРЕПРАТКИ
[1] ОВ С 225, 30.8.1991 г., стр. 6 и
(1) ОВ С 225, 30.8.1991 г., стр. 6 и
[2] ОВ С 49, 24.2.1992 г., стр. 41.
[3] Становище на Европейския парламент от 10 февруари 1993 г. (ОВ С 72, 15.3.1993 г.,стр. 78), Обша позиция на Съвета от 3 юни 1996 г. (ОВ С 220, 29.7.1996 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 18 септември 1996 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 24 септември 1996 г.
