СС 16 - Дълготрайни Материални Активи

622
версия, консолидирана от Kreston BulMar

Цел

СС 16 определя основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи.

I. Обхват

1. Този стандарт се прилага при отчитането на всички дълготрайни материални активи, с изключение на:

- закупените и държаните в предприятието с цел продажба;

- придобитите за тясно специализирани дейности, които изискват различен от посочения в този стандарт подход;

- регламентираните в друг стандарт.

II. Определения

1

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Дълготрайни материални активи – установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:

а) имат натурално-веществена форма;

б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;

в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Установимост – възможност за определяне на връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо дълготрайният материален актив да се определи (идентифицира) въз основа на:

а) притежаваните от предприятието права върху актива отделно от другите активи;

б) възможността активът да се изведе от предприятието отделно от другите активи.

Притежание е правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от дълготрайния материален актив, което произтича от:

а) придобитите от предприятието съгласно действащото законодателство права върху актива;

б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от актива.

Икономическа изгода – постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на:

а) увеличение на приходите;

б) намаление на разходите.

Балансова стойност – сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки.

Възстановима стойност – по-високата сума от нетната продажна цена на даден актив и стойността му в употреба, определени съгласно СС 36 - Обезценка на активи.

III. Признаване на Дълготрайни Материални Активи

3.1. Един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато:

а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;

б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;

в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.

3.2. Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.

IV. Първоначална Оценка на Дълготрайни Материални Активи

1

4. Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

4.1. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:

а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);

б) разходи за първоначална доставка и обработка;

в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;

г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;

д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;

е) (изм. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:

- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);

- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;

ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.

4.2. (изм. и доп. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка (сегашната стойност на всички плащания) и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на разсрочено плащане.

4.3. Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.

4.4. Разходите за пуск и други подобни предпроизводствени разходи не се включват в цената на придобиване на актива.

версия, консолидирана от Kreston BulMar