ОИСР публикува „Икономическо изследване за България 2026“

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува „Икономическо изследване на ОИСР за България 2026“, в което обяви заключенията и препоръките си относно икономическото състояние на страната ни, предаде БТА.

В изследването се посочва, че България трябва да се стреми на първо място към постигане на фискална консолидация. В дългосрочен план страната ни следва да се справи с натиска върху фиска, произтичащ от разходите за отбрана, зеления преход, застаряващото население и необходимостта от инвестиции, включително чрез засилване на усилията за намаляване на неформалната икономика и спазването на данъчните задължения.

Според организацията процесът по сближаване на доходите в страната с тези в развитите икономики в ОИСР продължава, макар с по-бавни темпове спрямо други държави от региона, а разликата в производителността се запазва сравнително голяма. Авторите на изследването смятат, че след период на продължителна политическа несигурност България има възможност да предприеме по-активи реформи за стимулиране на растежа, да подобри употребата на инвестираните европейски средства и не на последно място – да се възползва от членството си в еврозоната. 

В обзора се набляга и върху бързо застаряващото население, на фона на свитото предлагане на работна ръка заради изходящата миграция, макар през последните години нетната миграция да е вече положителна. 

За икономиката на България се посочва, че поддържа относително бързи темпове на растеж, водена от силното покачване на реалните възнаграждения и ниските реални лихвени проценти, на фона на пълноправното членство на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г. 

Водеща препоръка относно икономическия растеж на България е да се ребалансира постепенно от потребление към инвестиции. В ранната фаза членството на страната в еврозоната трябва да се управлява внимателно. Постигането на благоразумна фискална траектория ще се нуждае от консолидация през идните години и в дългосрочен план, поставяйки пенсионната система на устойчива основа и с подобряването на приходите, включително чрез подобрено правоприлагане и придържане към данъчното законодателство. 

За финансовата система на България се посочва, че тя остава стабилна и кредитирането като цяло се задържа ниско, независимо от наблюдавания през последните години ускорен ръст при кредитирането на домакинствата. 

Относно прогнозирания за България икономически растеж от ОИСР се придържат към предходна прогноза за реален ръст на БВП от 3% през 2025 г. и 2,6% през 2026 г. От Организацията вече смятат, че икономическото развитие ще се определя основно от заложеното постепенно ребалансиране на стопанството от потреблението към движен от инвестициите модел. Очакванията са ръстът при заплатите да се забави, а усвояването на европейските средства да се засили. 

България е страна, която е сравнително по-слабо изложена на риск от покачващото се търговско напрежение, се посочва още в икономическия обзор на ОИСР. 

Частните инвестиции и производителност биха могли да бъдат насърчени чрез подобряването на бизнес средата и с отстраняването на пречките пред създаването на нов бизнес, по-ефективна подкрепа за частния сектор и иновациите, засилване на конкуренцията и на борбата с корупцията, препоръчват от организацията.

В частта за инвестициите от ОИСР заявяват, че те са сравнително ниски, а преките чуждестранни инвестиции са насочени предимно към услугите и жилищните имоти. И макар секторът на услугите да се представя относително по-добре, то производствената сфера е доминирана от микро- и малки фирми, съсредоточени върху дейности с ниска добавена стойност. Ниско е и нивото на иновациите и употребата на нови технологии. Затова от организацията изтъкват нуждата от набор от структурни реформи, които да подобрят привлекателността на страната за чуждите инвеститори, да подобрят бизнес средата и склонността към иновиране, както и да подкрепят усилията в борбата срещу корупцията. 

В доклада на ОИСР за България се анализират и действията на властите в страната за намаляване на вредните емисии в атмосферата. Заключението е, че емисиите парникови газове намаляват, но остават високи. Според доклада по-ясният план за поетапно премахване на въглищата от енергийния микс, реформите в данъчното облагане на превозните средства и горивата и ускоряването на инвестициите в електропреносната мрежа биха подкрепили страната в баланса между постигане на по-голямо намаление на емисиите от парникови газове и гарантиране на енергийната й сигурност.

В анализа се изтъква също, че резултатите на страната в сферата на образованието остават слаби. От ОИСР обръщат внимание върху започнатите образователни реформи за подобряване на резултатите, препоръчвайки още увеличения на заплатите на учителите и предприемането на реформи и в други сфери.

През 2026 г. се очаква България да приключи процеса си по интеграция към ОИСР, с което ще постигне още един национален приоритет след членството си в еврозоната.