СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

чака актуализация 31 май 2020 736 уникалност: 83.5%

Правен Въпрос

Трябва ли физическо лице, което след прекратяване на регистрацията си по ДДС реши да задържи стоки, за които е ползван данъчен кредит, да ги обложи с ДДС, в случай че периодът за корекцията е изтекъл?

Фактическа Обстановка

Физическо лице (г-н Матюсияк) построява сграда, част от която е със семейно жилищно предназначение, а друга част – със служебно. Г-н Матюсияк приспада платения ДДС по фактури за строителни материали и други доставки, свързани с частта от сградата със служебно предназначение, която ще се ползва за дейност, облагаема с ДДС. Тази част от сградата е заприходена и като дълготраен актив.

Г-н Матюсияк подава молба до данъчните за издаване на указания дали трябва да включи и стойността на дълготрайните материални активи – недвижимите имоти, които са негова собственост, в ликвидационния опис. В случай че отговорът е положителен, се поставя и въпросът: Как трябва да се определи данъчната основа към датата на преустановяване на дейността?

Според г-н Матюсияк стойността на дълготрайните активи, за които срокът за корекция (10 години за недвижими имоти) е изтекъл към датата на преустановяване на дейността, не трябва да се отчита. В случай че становището му не бъде прието, г-н Матюсияк посочва, че на облагане трябва да подлежи само тази част от сградата, която е използвана за икономическата му дейност, а данъчната основа следва да се определи по себестойността ѝ, ако е по-ниска от пазарната цена.

Данъчните приемат, че при преустановяване на икономическата дейност на облагане подлежат всички стоки, за които ДДС е приспаднат при закупуването им.

След обжалване на указанията административният съд постановява решение в полза на г-н Матюсияк, като приема мотивите му, че след изтичане на срока за корекция дълготрайните активи не трябва да се включват в ликвидационния опис, нито да се облагат.

Решението на административния съд е обжалвано от министъра на финансите пред касационната инстанция, която, от своя страна, спира производството и се обръща с преюдициален въпрос към СЕС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 43 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 184 и 187 — Облагаеми сделки — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Задържане на стоки, за които е приспаднат ДДС — Корекция на приспаданията — Период на корекция — Облагане на основание член 18, буква в) от Директива 2006/112 след изтичането на периода на корекция“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) с акт от 5 февруари 2015 г., постъпил в Съда на 19 май 2015 г., в рамките на производство по дело

Minister Finansów

срещу

Jan Mateusiak

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, E. Levits (докладчик) и M. Berger, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: A. Calot Escobar,

като има предвид становищата, представени:

- от Jan Mateusiak — лично,

- за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

- за гръцкото правителство, от K. Georgiadis и K. Karavasili, в качеството на представители,

- за Европейската комисия, от R. Lyal и M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 март 2016 г.,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18, буква в) и член 187 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г. (ОВ L 10, стр. 14, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Minister Finansów (министърът на финансите) и г‑н Jan Mateusiak по повод на облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) на недвижими имоти, задържани от него при преустановяването на икономическата му дейност.

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Член 18 от Директивата за ДДС гласи:

„Държавите членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:

а) употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, произведени, изградени, добити, преработени, закупени или внесени в хода на тази дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС, ако са придобити от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане;

б) употребата от данъчнозадължено лице на стоки за целите на необлагаема сфера на дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а);

в) освен в случаите, посочени в член 19, задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а)“.

4

Член 19, първа алинея от тази директива гласи:

„В случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя“.

5

Член 168 от Директивата за ДДС гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

6

Член 168а, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи:

„Когато недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за лични цели от него или неговите служители, или по-общо, за цели извън предмета на стопанската му дейност, ДДС върху разходите за този имот се приспада в съответствие с принципите, изложени в членове 167, 168, 169 и 173 само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.

Чрез дерогация от член 26, промените в дела на използване на недвижим имот по смисъла на първа алинея се вземат предвид в съответствие с постановените с членове 184—192 условия, които се прилагат в съответната държава членка“.

7

Член 184 от Директивата за ДДС предвижда:

„Първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право“.

8

Член 187 от Директивата за ДДС гласи:

„1. В случаите на дълготрайни активи корекцията се разпределя за период от пет години, включително годината, в която стоките са били придобити или произведени.

Въпреки това, държавите членки могат да базират корекцията на период от пет пълни години, считано от времето на първото използване на стоките.

В случаите на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, периодът на корекция може да бъде удължен до 20 години.

2. Годишната корекция се извършва само по отношение на една пета от начисления върху дълготрайните активи ДДС или ако периодът на корекцията е бил удължен — по отношение на съответната дробна част от него.

Корекцията, посочена в алинея първа, се извършва въз основата на измененията на полагащото се приспадане през следващите години по отношение на това за годината, през която стоките са били придобити, произведени или когато е приложимо, използвани за първи път“.

Полското право

9

Член 14, параграф 1, точки 1 и 2, както и параграфи 4—6 и 8 от Ustawa o podatku od towarów i usług (Закон за данъка върху стоките и услугите) от 11 март 2004 г. (кодифициран текст, Dz. U., 2011 г., бр. 177, позиция 1054), в приложимата му към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Законът за ДДС“), предвижда:

„1. С данъка се облагат стоките собствено производство и стоките, които след придобиването им не са били предмет на доставка на стоки, в случай на:

1) прекратяване на търговско или гражданско дружество, което не е юридическо лице;

2) преустановяване на облагаемата дейност от страна на данъчнозадължено физическо лице по член 15, което е длъжно на основание член 96, параграф 6 да декларира преустановяването на дейността пред началника на данъчната служба.

[…]

4. Параграфи 1 и 3 се прилагат за стоки, по отношение на които е било налице право на приспадане на данъка по получени доставки.

5. В случаите по параграфи 1 и 3 данъчнозадължените лица са длъжни да изготвят инвентарен опис на стоките към деня на прекратяване на дружеството или преустановяване на облагаемата дейност, наричан по-нататък „инвентарният опис“. Към данъчната си декларация за периода, който включва деня на прекратяване на дружеството или преустановяване на облагаемата дейност, данъчнозадължените лица са длъжни да приложат информация за изготвения инвентарен опис, за установените въз основа на него стойности и за размера на дължимия данък.

6. В случаите по параграф 1 данъчното задължение възниква в деня на прекратяване на дружеството или в деня на преустановяване на облагаемата дейност.

[…]

8. Данъчната основа е стойността на включените в инвентарния опис стоки, определена съобразно член 29, параграф 10“.

10

Член 29, параграф 10 от Закона за ДДС гласи, че „в случаите на доставки на стоки по член 7, параграф 2 данъчната основа е покупната цена на стоките (без данъка), а когато няма покупна цена — себестойността, определени към момента на доставката на тези стоки“.

11

Съгласно член 91, параграфи 1—4 от Закона за ДДС:

„1. След приключване на данъчната година, през която е имало право на приспадане на данъка по член 86, параграф 1, данъчнозадълженото лице е длъжно да извърши корекция на размера на приспаднатия данък за приключилата данъчна година в съответствие с член 90, параграфи 2—10, като подлежащата на приспадане част се изчислява съгласно член 90, параграфи 2—6 или 10 или съгласно разпоредбите, приети въз основа на член 90, параграфи 11 и 12.

скрито платено съдържание: 3004 думи;